Как да приемем светото Причастиe

Знаем, че мнозина от вас скоро ще дойдат и ще пристъпят към тази духовна трапеза: за да не стане това в наша вреда и присъда, а да получим спасение за душите си – аз още отсега ви предупреждавам и всячески ви моля да очистим сами себе си от всяко зло и тогава да пристъпим към св. Тайни! Никой да не говори: аз съм покрит с дим, съвестта ми е пълна с грехове, нося тежко бреме от пороци, не съм достоен за тази трапеза!

Тези пет дена са достатъчни, за да се очистиш от множество грехове: ако духовно отрезвееш, ако се молиш покайно, ако бодърстваш сърдечно. Ти гледай не на това, че времето е кратко, а взри се в друго: че Господ е милостив и човеколюбив. Ниневитяните в три дена успели да се освободят от Божия гняв и ни най-малко не им попречила караткостта на времето да проявят усърдие, да покажат покаяние, да постигнат всичко, с помощта на човеколюбивия Господ. И блудницата като пристъпила към Христа, за един миг смъкнала всичкия позор от себе си; и когато юдеите негодували против Христа, че я допуснал при Себе си и й позволил такава смелост, Той им затворил устата, а нея освободил опростена.

Защо така? Защото блудницата пристъпила към Христа със сърдечно разположение, с пламенна душа, с вяра и се докоснала до светите крака на Господа, като разплела коси, като проляла сълзи, като разляла миро. С каквото съблазнявала людете – с това постигнала и покаяние; с каквото въбуждала погледа на похотливите – със същото проляла обилни сълзи; с тези коси, с които увличала мнозина в грях – с тях тя изтрила краката на Господа; с това миро, с което примамвала душите – с него тя помазала обилно Христа Иисуса! Така и ти, човече, с каквото си прогневил Бога, със същото можеш да го умилостивиш. Ти си Го прогневил с кражба на пари – умилостиви Го с връщане на краденото и с благотворение от теб, подобно на Закхея. Ти си Го разгневил със злословие на езика си и с обиди към мнозина – с езика пак Го умилостиви, като отправиш чисти молитви, като благославяш злословещите, като прощаваш злоречивите, като благодариш на обиждащите. За всичко това не е нужно много време – не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.

* * *

Приобщаването със светите Тайни е приемане в душата на Царя на царете, а където Царят встъпва и влиза, там трябва да има изрядна чистота, сърдечна любов, дълбок мир, искрена вяра, синовна преданост – тогава и Царят е доволен, и робът – радостен!

Христовата любов, като Божествена сила, като дар на Светия Дух, Единния, действащ във всички, онтологически свързва в едно; любовта усвоява живота на любимия. Любящият Бога се включва в живота на Божеството; любящият брата включва в своето ипостасно битие живота на брата; любящият целия свят с духа си обгръща целия свят.

Иеромонах Софроний

"Православието", о. Тома Хопко, 1987