Драги съотечественици, мир и благословение от Света гора. Бих искал да поговоря с вас за едно много важно църковно тайнство, което дяволът никак не харесва. Затова по този въпрос има много стълкновения на мнения и разногласия. Това е въпросът за светото Причастие.

Веднъж ми се наложи да съпровождам игуменията от Русия с нейната свита и успях да прекарам известно време с тях и да видя някои женски обители, разположени недалеч от Солун. В една обител майката игуменка попита стареца-духовник колко често сестрите се причастяват в тяхната обител и той отговори, че се причастяват не по-рядко от 4 пъти в седмицата. Толкова често се причастяват и монасите почти във всички манастири в Атон и по света. Виждайки такова разногласие по един толкова жизнено важен въпрос, и знаейки, че Светото Причастие е основание и духовна сила на Църквата – без това Тайнство Църквата просто не може да съществува като Тяло Христово – затова с Божията помощ, позовавайки се на Писанието, Творенията на Светите Отци, на апостолските правила и богослужебния опит на Църквата, ще се постарая да изясня истинското разбиране на това велико и свято Тайнство.

Нашата Свята Църква, Православна и Апостолска, предлага на нас, своите чеда, нетленна храна, Хляб насъщен, т.е. Тялото и Кръвта Христови; и който в сърдечна простота, със страх от Бога, с вяра и любов вкусва от тази храна, той има живот вечен. Знаейки ползата за душата от Светото Причастие, християните от първите векове са се причастявали след всяка Божествена Литургия. Затова и апостолските Правила 8-мо и 9-то отлъчвали от Църквата тези, които не са се причастявали след Литургия, налагали им епитимия като на пренебрежители на Тялото и Кръвта Христови. Свети Василий Велики, отговаряйки на въпроса колко често трябва да се причастяват християните, казва: "Хубаво и много полезно е всеки ден да се приобщаваш и приемаш Светото Тяло и Кръв Христови. Защото, кой се съмнява, че да бъдеш постоянен причастник на живота, не значи нищо друго, освен да живееш в изобилие? Впрочем, нека се приобщава 4 пъти всяка седмица: в деня Господен, в сряда, в петък и в други дни, ако се отбелязва паметта на някой светец."

Когато пред Царските двери свещеникът изнася от олтара светата Чаша със светото Причастие, то бързай към нея като към духовната майчина гръд, която ни храни за вечен живот. Свети Амвросий Медиоланский пише , че хлябът наш насъщен – това е Светото Причастие, даждь нам днесь – значи, че трябва да Го вкусваш всеки ден, а много християни приемат този Небесен Хляб само веднъж в годината. Християните от първите векове не са могли да си представят как е възможно да не се причастяваш след всяка Божествена литургия, когато е принесена Божествената Жертва и самият Спасител призовава вярващите: „Вземете, яжте, това е Моето тяло… Тая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!” Да не се причастиш след Божествената литургия за християните е значело и значи да се отлъчиш от Христос, от вечния живот.

Така са живели християните от първите векове, а сега наблюдаваме съвсем обратното – отлъчване на тези, които се причастяват често. И съвсем рядкото причастие е станало незнайно защо норма и правило за много съвременни християни. Някои цял живот не пристъпват към причастието, смятайки се за велики грешници, а във Велики Четвъртък, незнайно защо стават светци и всички се причастяват, на сутринта отново стават грешници – и пак за цяла година. Ако не съм бил готов да пристъпя към Чашата на Живота цяла година, как така съм станал достоен причастник на Велики Четвъртък? Забравят ли тези хора, че чрез отказа си и пренебрежението си не само себе си лишават от благодат, но и оскърбяват Спасителя Иисус Христос? Така Той някога ще каже на тези хора: Аз за вас страдах, Аз пролях за вас Кръвта си, Аз ви изкупих, Аз ви дадох Чашата на Живота, но вие, неблагодарници, не искахте да пиете от Нея; вие сякаш се подигравахте с Мен чрез своето пренебрежение.

Мнозина, подобно на апостол Павел, проявяват понякога неразумно свръх-благочестие. Когато Петър не поискал Господ да му измие краката, Господ му казал, че ако Той не измие краката му, то Петър няма да може да общува с Него, със Христос. Тогава апостолът казал: "Не само краката, а и главата и тялото". Така и към Чашата ни е страх да пристъпим, нас грешните. За това, че този, който недостойно се приобщава със светите Христови Тайнства, той яде и пие своето осъждане, казва апостолът. Но кой на този свят може да се смята за достоен за Причастието на Светите Тайнства? И най-великите светци като Василий Велики, Йоан Златоуст и други признават (това четем в причастните им молитви), че те недостойно ядат Тялото Христово и пият Неговата Кръв. Точно затова Иисус Христос ни е оставил Своите Тяло и Кръв, за да можем ние, слабите и немощните, да се укрепваме с тази безсмъртна храна.

И така, приятели мои, за Бога, не се отлъчвайте от Христос! Ако първите християни са се причастявали често и затова са били истински християни, то и вие не лишавайте сами себе си от такова съкровище. Колкото може по-често хранете душата си с Хляба Насъщен и утолявайте жаждата на душата си с източника на безсмъртието. Според Василий Велики, причастникът в Светото Причастие получава дара на благодатта – плода на Светия Дух, и такъв човек е страшен за врага на човешкия род; затова и дяволът се старае по-рядко да се причастяваме и така да оставаме негови роби. Затова лукавият внушава на всеки различни неща, само и само човекът да не се причастява и да не храни душата си с благодатта на Светия Дух. Както на първите хора в рая той внушаваше да вкусят от забранения плод, така на нас сега ни внушава да не вкусваме Тялото и Кръвта Христови. Нека не го слушаме, а да послушаме Самия Спасител, който Сам призовава нас, вярващите, казвайки: „Вземете, яжте, това е Моето тяло… Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.”

За да се избегнат мрежите на дявола, трябва със смирение и простота на сърцето да се изпълнява всичко, на което ни учи Майката Църква и Светите Отци на Църквата, а не да се измислят нови правила и нови пътища за спасение, които ни отдалечават от Христа и водят към гибел.

Драги братя и сестри, ако искаме да получим Божията благодат и живот с Христос, нека не забравяме, че всеки православен се среща с Него по време на Литургията пред Царските двери, в светото Причастие на Тялото и Кръвта, храни се с Него, и Христос пребивава в него.

Ние, причастявайки се, не съхраняваме задълго благодатта на Причастието – разсейваме се, грешим; и точно затова по-често трябва да се причастяваме, за да може отново и отново да храним душата с Тялото и Кръвта Христови, за да гори тя с Божествения огън на благодатта и да бъде страшна за демоните. Мъртва е душата на тези, които не искат да вкусят Тялото и да пият Кръвта Христова и не се покайват. Духовна смърт – това е, когато душата чрез греховете си се отлъчва от Бога. И тези, които не признават Тайнството на Църквата, са с мъртва душа, а Църквата, както знаем, е Тяло Христово. „Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод... Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен… Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва." Както клонката, съединена с дървото, взима от неговите сокове, храни се с тях и живее, така и ние, когато сме съединени с Господ, вземаме от Него сила и живеем с Него, а когато не сме съединени с Господ, сме душевно мъртви, макар и да живеем телесно. И така, тези, които не се покайват, не се поправят и не се причастяват, са душевно мъртви. Но нека побързаме да се поправим и да се върнем в обятията на Небесния Отец, както са направили всички грешници.

Какво е нужно за да се съединим с Христос, т.е. достойно да се пречистим? Трябва да вярваме, че това Тайнство е установено и предадено на нас от самия Христос на Тайната Вечеря преди Неговите страдания. Да вярваме, че хлябът който вкусваме, е самото пречисто Тяло Христово. Да вярваме, че виното, което пием от Чашата, е самата света Кръв на Иисус Христос, претворена и осветена от Светия Дух.

Преди приемането на светите Тайнства е необходимо искрено да се изповядаш и да получиш от Бога, чрез духовника си, опрощение на всичките си грехове. С всички да се примириш и да няма никаква вражда и злоба, и на всички да простиш. Защото враждата и злобата са велико препятствие към приемането на светите Тайнства, така че никакви молитви, никакви пости не могат да ги унищожат. „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 5:23, 24). Също така трябва да имаме благоговение, страх от Бога и вяра, защото и свещеникът, призовавайки вярващите чеда на Църквата към Чашата, казва: "Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете" – това иска от причастниците Господ. Със страх и трепет, т.е. с благоговение сякаш пристъпваш към самия Иисус Христос – молейки Господ за Неговата милост.

Общувайки с поклниците, разбрах, че духовниците в болшинството си не благославят причастяване в неделите, позовавайки се на апостолското 64-то Правило, което забранява в съботите, освен във Великата събота, и неделите да се пости и затова, „ако не сте постили, не се причастявайте”. Но така ли е?

Драги мои отци-духовници, драги игумени!. Вижте всичките църковни канони и никъде няма да видите, Църквата да постановява особени пости преди Причастието. Съществуват само тези пости, които е учредила Майката Църква, т.е. сряда, петък и всички пости в годината, за които всички вярващи знаят.

В I-ви век християните са се причастявали на братските вечери (агапии) по време на хранене или след хранене. Също така самият наш Спасител не е предал това свето Тайнство след тридневен пост, а след вечерната трапеза, за което четем в светото Евангелие. Както е известно, първите християни са се причастявали след всяка Божествена литургия, всеки ден, впрочем, както и ние сега би трябвало да постъпваме. Кога са постили тогава? Постили са, когато е повелявала Църквата, т.е. в сряда, петък и през постите. Свети Йероним например казва, че християните в Рим по негово време са се причастявали всеки ден. Щом са се причастявали всеки ден, нима са постили всеки ден? Свети Василий Велики казва, че християните от неговата Кападокийска епархия, са се причастявали четири пъти в седмицата, а монасите – всеки ден, имайки при себе си Светите Дарове. И какво, те са постили през целия си живот, въпреки 64-то Правило? Разбира се, че не.

Ще попитам и вас, отци-духовници: Вие постите ли в съботите, за да вземете причастие в неделя? Не. А защо? Ами защото няма такова църковно правило, което да повелява да постите. Може би има такова правило, което да гласи, че свещениците могат да се причастяват без пост, а миряните са задължени да постят и чак тогава да се причастят? От само себе си се разбира, че ако е грешно да не се пости преди причастие, то първом ние, служещите клирици, сме задължени да съблюдаваме това и да не вкусваме храна дори на Великден. Ако пък допуснем, че свещениците не съгрешават с това, че ядат в деня преди причастието скромната си храна, то свещениците не съгрешават дори ако крадат, пият и вършат други грехове, защото са свещеници – а миряните грешат, правейки същото, каквото и те. И така, това, което не е грешно за клириците, не е грешно и за миряните. Още повече самият св. Йоан Златоуст казвал, че по време на Причастието и свещениците, и миряните са равни и по нищо не се различават, защото вкусват Агнеца Божи, Един за всички, приемащ греховете на света.

Вярващите, които съблюдават постите на Църквата, постят в сряда и петък и останалите пости в годината – приблизително 230 дни в годината. А монасите постят и в понеделниците. Тези, които често се причастяват и желаят да се причастяват, трябва ли да постят и през останалите дни от годината? Колко често трябва да се приобщаваме към Светите Христови тайнства? Според св. Йоан Златоуст – колкото по-често, толкова по-добре, но при едно условие: да се пристъпва винаги с искрено разкаяние за своите грехове и с чиста съвест. Както виждате, св. Йоан Златоуст не изисква тридневен пост от своите духовни чеда, а смирено и кротко сърце, изчистено от грехове. Можете да кажете, че има предания на дедите и ние се придържаме към тях и затова толкова рядко се причастяваме и постим преди причастието. Е какво, много предания са се намножили при нас в Светата Рус. Много от съвременните Юди, отстъпили от Христос в разкол и ерес, също действат по преданията на своите предци. Хубави са преданията на предците, но ако са съгласувани с ученията на нашата Майка Църква и светите Отци. Ако не са, трябва да се постъпва така, както повелява Църквата.

Ние, християните, в пътешествието си към Небесния Йерусалим, имаме нужда от храна и Господ ни дава най-сладката Небесна храна всеки ден. Храната, която ни дава крепост, безсмъртие, вечен живот – това е Светото Причастие. С тази Небесна храна ние, християните, сме длъжни да се храним, докато не преминем от този временен живот в живота вечен. Всеки ден ни се предлага светото Причастие, то е лекарство за душата, а ние поради незнание пристъпваме към Чашата на Спасението много рядко. Оттук и плачевните резултати: които се отдалечават от Христа, ще погинат. Св. Йоан Златоуст казва, че за да бъдем членове от Плътта Христова, трябва да се съединяваме с тази Плът, а това става чрез храната, която Христос ни е дарил, за да изрази Своята велика любов към нас.

Дяволът не понася това Тайнство, защото знае от многовековния си опит, че то е главното средство, чрез което християните се съединяват с Господа. Затова той всячески ни примамва в мрежите си, настройвайки ни срещу това Тайнство. Затова някои, намирайки се под влияние на дявола, твърдят, че трябва да станеш светец и едва тогава да пристъпиш към причастие. Но как може да станеш светец без средствата на освещението, т.е. без Тялото и Кръвта Христови, които освещават и укрепват в подвизите ни към достигане на святост? Също някои твърдят, че често могат да се причастяват само клирици, а миряните не. Откъде тези хора, понякога свещенослужители, намират основание за такова различие? Къде се говори за това в Светото Писание? Никъде. Напротив, св. Йоан Златоуст казва, че по време на Причастието и свещеникът, и миряните са равни, тъй като вкусват едно и също Тяло Христово. Някои казват: аз съм недостоен често да пристъпвам към Светата Чаша; кой съм аз? Но такова твърдение не е смирение, а лъжесмирение и егоизъм. Казвайки, че съм недостоен да се причастявам често, аз всъщност казвам, че съм достоен да се причастявам рядко. Това е дяволска прелест, тъй като никой не може да се счита за достоен за Причастие.

За какво в такъв случай се извършва Божествената литургия? За да послушаме църковна музика или гласа на отчето? Първоначалната цел на Светата Литургия е да извърши Безкръвна жертва и да причасти вярващите. За това се моли свещеникът на Божествената литургия: "И сподоби Державною Твоею рукою приподати нам Пречистое Тело Твое и Честную кровъ и нам, и всем людям."

Бих искал да попитам и клириците, и миряните: Нима Светият Дух слиза и превръща хляба и виното в Тяло и Кръв Христови само за да се причасти свещеника, а не за всички вярващи православни християни, които се молят в храма? Някои свещеници ще кажат, че ние не допускаме до Светата Чаша недостойните, но кажете: кои са достойните? Защото никой не е достоен. Тялото и Кръвта Христови не се подават като награда за достойните, каквито няма сред нас, а като святост Христова, която ставаме сънаследници на Неговото Царство. "Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство" (Лук. 22:29-30).

Моля за прошка, ако нещо не съм написал както трябва, или съм го написал грубо. Ако някой намери в това полза за себе си, слава на Бога – целта на моите писания е постигната. Страхувам се само от едно: нашите духовници игумени, съблюдавайки преданията на предците, а презирайки Преданията на Църквата и светите Отци, да не се окажат виновни пред очите на Бога; да не им каже един ден Господ: „Вие имахте ключовете от Божието Царство, но сами не влязохте и на другите забранихте да влизат”.

Моля за прошка и за вашите свети молитви. С любов в Христа,

Недостоен йеромонах Николай

Света Гора, 1998 г.

Превод от руски: свещ. Красимир Капитанов