За съвестта

Източник: Духовни беседиКогато Бог създал човека, Той вложил у него нещо божествено. То е подобно на мисъл, която като искрата съдържа и светлина и топлина. Тази мисъл, която просвещава ума и му посочва, кое е добро и кое – зло, се нарича съвест. Тя е естественият закон. Както тълкуват св. Отци, това са ония кладенци, които изкопал Исаак, а филистимиците ги засипали (Бит. 26). Следвайки този закон, т.е. съвестта, ветхозаветните патриарси и всички светии преди писания закон угождавали Богу. Но когато хората чрез греховете затрупали и потъпкали съвестта, тогава станало нужда от писан закон, станало нужда от св. пророци, станало нужда от идването на Самия наш Владика Иисуса Христа, Който да разкрие и издигне съвестта, като разпали отново онази затрупана искра чрез спазване на светите Негови заповеди.

Затова именно пророкът оплаква Ефрема с думите: “Надви Ефрем противника си и е поразен чрез съд” (Ос. 5:11). Противник е наречена съвестта. Затова и в Евангелието е казано: “Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш от там, докле не върнеш и последния кодрант” (Мат. 5, 25-26). Но защо съвестта е наречена противник? Затова, защото тя винаги се противопоставя на нашата зла воля и ни напомня кое трябва да правим, а не го правим и кое не трябва да вършим, а го вършим – за всичко това тя ни осъжда. Ето защо Господ я нарича противник и ни заповядва: “Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него”. Пътят, според думите на св. Василий Велики, е светът.

Прочее, нека братя се постараем да пазим съвестта си докато още сме на този свят, нека не допущаме нищо, за което тя да ни изобличава, нека не я потъпкваме в нищо дори и в най-малкото. Знаете, че от пренебрегване на това малко и наистина нищожно нещо ние преминаваме към пренебрегване и на големите неща. Ако някой започне да казва: “Какво от това, че ще кажа тази дума? Какво от това, че ще изям това? Какво от това, че ще погледна тук или там?” именно от това “Какво от това, какво от онова” той изпада в лош навик и почва да пренебрегва и голямото, и важното и да потъпква съвестта си, а по този начин, като затъва в злото той се намира в опасност да стигне и до пълно безчувствие. Затова братя, пазете се да не пренебрегвате малкото, пазете се, не го презирайте като малко и нищожно: то не е малко, понеже чрез него се създава лош навик. И тъй, нека бдим над себе си и да се грижим за лесното, докато е лесно, та да не би да стане трудно; защото и добродетелите и греховете започват с малко, а стигат до голямо добро или зло. Тази е причината Господ да ни заповядва да пазим съвестта си и сякаш увещава поотделно всеки един от нас, като казва: “Виж какво правиш нещастнико! Опомни се, примири се с противника си, докато си на път с него.” А по-нататък посочва бедствените последици от неспазване на тази заповед: “Да не би някак той да те предаде на съдията, а съдията – на слугите и да те хвърлят в тъмница”. А след това какво? – “Истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант”. Както вече казах, съвестта ни изобличава и за доброто и за злото, посочва какво да вършим и какво не и тя е която ще ни осъди в бъдещия живот; затова е и казано : ”Да не би някак да те предаде на съдията” и т.н.