Преп. Максим като философ

Философската обработеност на системата на преп. Максим не подлежи на съмнение. Тази черта ярко се разкрива в неговата онтология и психология. За нея ясно говорят и употребяваните от него философски термини: аристотелевите οὐσία, συμβεβηκός, εἶδος, ὕλη, δυνάμει, ἐνεργεία, и неоплатоническите αὐτοουσία, ὀντότης, μετοχή, κατάφασις, ἀπόφασις, λόγοι и др.

Очевидно е, че преп. Максим е бил не само богослов, но и философ. Затова можем да зададем въпроса в какво отношение се e намирал преп. Максим спрямо елинската философия и каква връзка с нея имали философските му възгледи. Тъй като философските съзерцания на преп. Максим били обусловени главно от влиянието на тези отци-представители на християнската философия, които той познавал и изследвал, като Дионисий Ареопагит, Немезий и двамата Григориевци, то почти не се налага да говорим за прякото влияние на светската философия върху него. Това, разбира се, не означава, че преп. Максим не познавал или не изучавал философията. Напротив, той бил философски образован човек, както свидетелстват неговите съчинения. Но при все това относно системата от негови възгледи може да се постави въпросът не за генезиса, а само за философската квалификация на характера й – за това на коя школа е подобна неговата терминология и от съчиненията на кои мислители той формирал своя мироглед. Учените не са изследвали този въпрос в пълнота. Те се ограничават само с това да посочват ту платоновите, ту аристотеловите елементи във възгледите на св. отец [1] и да отбелязват преобладаването на първите  [2] или на вторите [3], предполагайки при това, че преп. Максим е усвоил техния път на непосредствено изучаване на елинската философия. Впрочем по-правилно е да се съпостави преп. Максим само с неоплатониците [4]. Без да се отрича, че непосредствено познава произведенията на елинските философи, трябва да се признае все пак, че влиянието на елинската философия върху изграждането на философските аспекти от неговата система било опосредствано вече от християнските мислители. Непосредственото изучаване на елинската философия от преп. отец допринесло само формално при обработката на някои детайли от неговата система и терминология. До тези изводи води сравнението на системата на преп. Максим с философското учение на неоплатониците и със съдържанието на предшестващата християнска философия. От това сравнение следва, че у преп. Максим има твърде много допирни точки с неоплатониците. Сходство се открива и в езика (αὐτουσία λόγος), и в диалектическата техника, и в метафизическото учение за λόγοι-те, за духовността и безсмъртието на душата и накрая дори в схемата на философската система (ако я разделим от богословската) с нейните основни моменти – учението за Първоначалото, изхождането на тварното битие от Него и обратното връщане към Него чрез аскетическо отказване от истинско и надумовъзприемаемо сливане с Него. Сходство има и с Дионисий Ареопагит, чрез когото навлезли неоплатоническите влияния. Оттук може да се направи изводът, че философската страна на конструкцията и терминологията в системата на преп. Максим дават основание да го смятаме за запознат с неоплатоническата философия, а очевидно, и с най-късните нейни форми, които отчасти се развиват вече под влиянието на християнството (Прокъл). В основните части обаче, които се отразили на философското съдържание на системата на преп. Максим, това познаване не могло да даде повече от влиянието на Ареопагит и следователно там вече е налице влияние на християнската философия.

Ако вземем под внимание, че отначало неоплатонизмът се развивал под влияния, сходни с християнството (филонизъм) и че неговата мистика винаги давала богато приложение на религиозните пориви на духа, никак не е чудно, че симпатиите на християнските мислители (разбира се, с известни ограничения) често били на страната на идеалистичната философия на неоплатонизма.

Както и да се разглеждат философските влияния на преп. Максим – като им се придава значение на материален принцип (и се извеждат чрез посредничеството на християнството) или им се приписва само формално значение (и се признава непосредственият им характер), в двата случая трябва безспорно да признаем, че те засягат само философската обработка и развитието на неговото светосъзерцание и не се отразяват на чистотата на неговия християнски дух. Преп. Максим не бил ограничен интелектуално, та да се подчини напълно на някакво странично влияние. Съзнавайки това, дори немските учени, които така обичат да говорят за увлечението на християнските мислители по езическата философия, стигащи почти до игнориране на чисто християнското съдържание или до пълно изопачаване на най-характерните за него елементи (което например виждат при Дионисий Ареопагит), отдават все пак дължимото на преп. Максим, като твърдят, че той поддържал църковната гледна точка при разработката на своята система и примирил причудливата философска мистика на Ареопагит с църковните догмати [5]. Наистина в системата на преп. Максим и чисто философските изводи, например учението за „причастието” на творението с Бога, за връщането му към Него, носят печата на религиозния християнски дух.

Въпросът за „причастието”, за отношението между Бога и света, може да послужи в дадения случай като по-добър пробен камък. Не може да има спор за общия смисъл на неоплатоническата система по отношение на този въпрос. Това е пантеистична система. Цялото битие за неоплатониците е процес на необходимото развитие на Божеството, Неговото изхождане от Себе Си и връщане към Себе Си. Тук няма място за различаване на творенията от Бога и още повече за различаване на Бога от творенията, за момент на лична воля и намерение. При преп. Максим положението е различно. Идеята за волята, основана на намерението, представлява един от най-важните интеграли на неговата система. Сътворяването на света, промисълът (не говорим вече за изкуплението) е свободен акт на Божията воля. Теодицеята и учението за човека и целите на неговото битие нямат друга толкова важна опорна точка като свободата на волята. Целият живот на света представлява не сцепление на механични процеси, които се извършват със съдбовна необходимост, а жизнено съчетание на разумни цели и свободно лични усилия. Всичко това очертава линия на принципно различие между системата на преп. Максим и неоплатонизма. Още по-осезаемо става това различие и още по-очевидно се разкрива християнският характер на системата на преп. Максим в учението за връщането на тварното битие към Бога като негова висша цел. Освен това преп. Максим строго се придържа към личностния принцип и счита разтварянето на тварите в бездната на Божествената същност за недопустимо. Друга рязка разлика от неоплатониците е главната идея, даваща тон на всички негови изводи, която не е просто философската идея за обединение, за връщане към Бога на цялото произлизащо от Него битие, а е идея за изкуплението.

Заедно с въвеждането на този момент, в неговата система влизат и редица разнообразни идеи – и догматически, и аскетически – и присъстват в такава пълнота, в каквато ги няма в нито една от системите, разглеждащи освобождаването от злото и материята. Тук е особено важно да отбележим идеята за Изкупителя Христос. Тя била напълно чужда на елинската философия, познаваща само Логоса, а не Изкупителя, безплътния Логос, страдащия в плът. За преп. Максим в идеята за Христос е дадено всичко. Тя е център на неговата философия. И ако изтъкването на личностния момент има значение за религиозните интереси изобщо, то идеята за Христос има значение конкретно за християнското съзнание; точно тя придава изрично месиански характер на светогледа на преп. отец. Обстоятелството, че той съумял да я въведе в центъра на своята система (което не става при Дионисий Ареопагит) и да свърже нейните живи нишки с всички нейни части, говори за пълното проникване на неговия философски дух с християнските начала.

Оттук според нас е ясно защо при наличието на преки цитати на елинските философи [6] от преп. отец, може да се говори само за сравнително ограничено, изолирано и чисто формално влияние на класическата философия върху него. У преп. Максим откриваме само разумно използване на философските средства за формулиране и обосноваване на положителните истини на християнското богословие. Познаването на философията и в частност, неоплатоническата от преп. Максим е факт, който се отнася повече към обема на неговата светска образованост, отколкото към изясняване на източниците на неговите възгледи. Класическата философия може да ни помогне само за философския коментар на употребяваните от преп. Максим термини на неоплатоническата школа, но не и за генетическо обяснение на неговата система.

По отношение на последното, несъмнено важно значение за преп. Максим имала не „външната”, а християнската философия, и в това число „естественото съзерцание”, сходно с външната философия само по своята отвлеченост, но имащо своето особено съдържание и своите умозрителни предмети. Християнинът според учението на преп. Максим философства по три начина: в заповедите, догматите и вярата. Заповедите очистват ума от страстите, догматите водят към познание на истината, а вярата – към съзерцание на Св. Троица [7]. Целта на всяка християнска философия [8] се състои в истинско познание на божествените и човешките неща. Изворът на тази философия бликал от самия преп. Максим, който черпел необходимото от предшестващата християнска философия.
Бележки

1. Wagenmann, 130, 131. Straubinger, 13-14. Σταυρίδης, 9, 14, 20.
2. Ф. Успенский. Очерки по истории византийской образованности. СПб., 1892, с. 161.
3. Ritter VI, 459. Wagenmann, 115. Straubinger, 13.
4. Preuss I, 2-7, 12 squ. Krumbacher-Ehrhard, 63.
5. Steitz, 206ff. Ср. Baur, II, 247 (за Дионисий Ареопагит), 263, 268. Christlieb, 105. Domer II, 283. Wagenmann, 144-145. Preuss I, 7, 14-15.
6. Ambigua, PG 91, 1072С. 1080С, f. 120a. 169a. Излишно е да привеждаме тук местата, в които преп. Максим оспорва различни мнения на философите (ср. горе, гл. „Отношението към елинската философия”).
7. Сар. de caritate IV, 47 [р. п. I, 139]; ср. II, 21 [р. п. I, 110].
8. Mystagogia 5, PG 91, 673В, р. 499 [р. п. I, 161-162].

Превод: Георги Десподов

Из книгата на Сергей Епифанович „Преподобният Максим Изповедник и византийското богословие“ , ИК „Омофор“ 2008