Трите най-ярки звезди на Кападокия

Днес Църквата възхвалява трима от най-великите пастири, които са оказали изключително влияние върху нейното учение както на Изток, така и на Запад. Те влизат в църковното предание като кападокийци поради географското място на тяхното рождение (Кападокия, дн. Турция), но това име преодолява границите на пространството и времето.

Св. Василий Велики е роден през 329 г. в Кесария Кападокийска в семейство, принадлежало към аристократичната прослойка в областта. Баща му, юрист в Неокесария, държал децата му да имат добро образование по право и философия. Когато навършва 18 години, св. Василий заминава за столицата Константинопол, за да слуша лекции на знаменития софист Ливаний и да продължи образованието си в знаменитата Атинска академия, основана от самия Платон. Там се запознава със своя приятел Григорий Богослов, който се оказал връстник и земляк. Самият Григорий е роден в Назиан през 330 г. и е изключително образован. Той започва образованието си в Кесария Палестинска в знаменитата школа на Ориген, после продължава във великата Александрия и накрая в стига до академията в Атина.

Жаждата за приятелство постепенно кара Василий и Григорий да се опознаят и те стават неразделни приятели. Това се вижда и от надгробното слово на св. Григорий, произнесено в деня на погребението на св. Василий:

Ние станахме един за друг всичко – и приятели, и сътрапезници, и родни, имахме една цел, ние непрестанно възраствахме в пламенна любов един към друг. В такова разположение ние напредвахме, имайки съдействието на Бога и своята любов. Нас ни водиха еднакви надежди и най-вече в учението, и в усърдието за съревнование, далеч от нас беше завистта. Все едно, че една душа в двамата поддържаше две тела. И у двамата имаше едно упражняване – добродетелта, и едно усилие – отделянето от тук, от това което ни заобикаля, живеейки за бъдещите надежди… На нас ни бяха известни само две пътеки: едната – първата и превъзходната ни водеше в нашия свещен храм и към тамошните учители, а следващата – втората и неравна по достойнство с първата , ни водеше към наставниците във външната наука. И докато другите имаха най-различни прозвища, или бащини или свои, или по рода на собствените си звания или занятие, то при нас имаше едно велико дело и име – да бъдем наречени християни. [1]

Колко красиво и чисто приятелство описват тези думи, идеал, който днес трябва да вдъхновява младите, който е основан върху любовта към Христа и любовта към ближния.

Що се отнася до третия светител – Йоан Златоуст, той е роден между 344–345 г., в Антиохия, столицата на Сирия, в образовано гръцко семейство. Младият Йоан учи при знаменития софист Ливаний, изключителен ритор, езичник и противник на християнството, но после избира нов учител в лицето на Теодор Мопсуестийски, който му става и духовен наставник.

Християни и тримата светители стават в съзнателна възраст. Св. Йоан Златоуст се кръщава след завършването си, както са се кръстили и св. Василий, и св. Григорий след обучението си в Атинската академия през 354 г., т.е. на 24–25-годишна възраст.

Изключително важно е да се подчертае, че и тримата светители не избират шума и красотата на Атина и Антиохия, а решават да заминат за пустинята. Крайно аскетичен начин на живот избира св. Василий Велики, чрез който вдъхновява и приятеля си св. Григорий Богослов. Монашески живот избира и св. Йоан Златоуст след смъртта на майка си през 374 г., присъединявайки се към аскетиона на Диодор Тарсийски, място, известно със суровия си начин на живот.

Особено интересен е този факт, че пред светската наука, която им дава възможност за бляскава кариера в сърцето на града, в центровете на елинската цивилизация, светителите избират тишината на пустинята и бедния монашеския живот. Това означава, че и тримата, ранени от Христовата любов, искат изцяло да се отдадат на Господ Иисус. Въпреки възможностите, доброто образование и аристократичното си положение в обществото никой от тях не мисли за слава, санове и служения, които лесно биха получили.

Но Божият промисъл е бил друг за тях и животът им не е остава скрит за съвременниците им. И тримата биват призвани към свещенство от Църквата и са въздигнати за пастири и епископи на Христовото стадо.

За това йерархическо служение те обаче се смятали напълно недостойни и не искали да оставят тишината на пустинята. Дори св. Григорий, съгласявайки се след много уговорки да стане презвитер, на следващия ден избягва в гората, за да не го намерят и ръкоположат. Същият по-късно, за да не нарани братската любов на Василий, след много негови молби приема и сан на епископ лично от ръцете на приятеля си през 370 г. В това обаче има мъдра уловка – св. Василий иска да отдели св. Григорий от опасните конфликти с арианите и да го постави за епископ на Сасим, най-затънтеното място в Кападокия, което никой ариански епископ не желае: „Място ужасно скучно и тясно… където жителите са чуждоземци и скитници” [2].

Трябва да подчертаем, че животът на никой от тримата светители не e бил лек. Те претърпели несгоди, предателства и гонения както от църковната, така и от императорската власт. Св. Григорий е преследван от арианските императори и служи тайно в Константинопол в една кухничка – църквата „Света Анастасия“, кръстена в чест на Христовото Възкресение [3].

Император Валент се опитва чрез натиск лично да повлияе върху св. Василий Велики, за да признае светителят „държавната арианска религия“ за официална, нещо което въпреки опасността от заточение и репресии Василий категорично отказва. Самият император остава поразен от твърдостта и смелостта на кападокиеца [4].

Изключителен пример за унижения и страдания е св. Йоан Златоуст, който влиза в открит конфликт с император Аркадий и съпругата му Евдоксия, довел до арестуването му през 404 г. и изпращането му за две години в Кукуз, Армения. Смъртта му настъпва по пътя към ново заточение в Пициус, на 14 септември 407 г.

Всички тези несгоди не попречили на тези три небесни звезди на църковния купол да сияят с ярката светлината на богословието. Те били пример за състрадание, грижа за бедните и добри пастири на стадото. Създавали монашески общности, грижили се за бедните и болните [5], поучавали народа в православната вяра.

Те били по-мъдри от светските учени и философи и познавали елинската мисъл и еврейската мъдрост. Вдъхновявали се от Евангелието и го живеели на дело. Били уста, ръце, нозе на Христа – чрез тях Той действал в Църквата Си.

Те формулирали вярата в Троицата. Обяснили доколко човек може да познае Бога и изложили това в своето апофатическо богословие, втъкавайки го в Литургията на Църквата.

Формулирали ясно учението за Въплъщението на Христос, за трите ипостаси в Троицата и учението за Светия Дух; оборвали всички ереси и чрез тяхното богословие били формулирани догматите за Света Троица.

Когато старецът Софроний (Сахаров) основал своя манастир в Есекс, Великобритания, през 60-те години на миналия век, монашеската му общност била толкова екзотична с външния си вид, черните дълги одежди и брадите, че будела изключително любопитство у местното население. Тогава англиканският енорийски свещеник, който бил изключително развълнуван от стареца и монасите, отишъл при местния епископ и го попитал какви са тези хора и дали това не е някаква секта. Последният и най-важен въпрос на свещеника бил: „Вярват ли в Троицата?“, на което епископът му отвърнал: “Не се притеснявай! Те са православни и… те са измислили Троицата!“

Епископът е имал предвид именно учението на тези трима велики мъже за Троицата, нещо, което и ние трябва да помним.

Поради своята ученост и пример на дело и слово, веднага след своята кончина, светителите били обявени за учители на Църквата. Те са пример за младите, които изучават добрите и полезни науки, и поради това на техния ден имат празник всички богословски школи в православния свят.

Трите най-велики светила на трислънчевото Божество,
огрели вселената с лъчите на божествените догмати,
медоточните реки на мъдростта,
напоили цялото творение с водите на богопознанието,
Василий Велики и Богослова Григорий
заедно със славния Йоан със златоречивия език –
нека всички любители на техните слова
да се съберем и с песни да ги почетем,
защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.

Тропар на светите Трима Светители

Бележки

1. Св. Григорий Богослов, „Надгробно слово за Св. Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска“. Творения. Т. IV, М., 1884.
2. Св. Григорий Богослов, Стихотворения.
3. В тази бедна кухничка Св. Григорий пише знаменитите си пет „Богословски слова“, излагайки учението за Светата Троица.
4. Св. Василий се смята за единствения православен епископ, който не е заточен от Валент. Вж. Болотов, В. „История Церкви в период Вселенских соборов“, с. 136.
5. В Кападокия св. Василий развил изключителна социална дейност. Той построил много сгради с различно предназначение, които обособили един „нов град” – Василиада – назован по името на своя основател.