Атина и Анкара на нож за Вартоломей

Гърция и Турция яростно кръстосаха шпаги, след като съд в Анкара отне титлата "вселенски" на патриарх Вартоломей I. Медиите в Атина бълват огън и жупел по адрес на Турция. Заглавията им са унищожителни: "Анкара е срещу вселенския характер на Патриаршията", "Не признават патриарха", "Неортодоксалната война на турските военни". Под прицела на критиката е и гръцкият премиер Костас Караманлис. В понеделник – ден преди Касационният съд да обяви скандалното решение, той беше в Истанбул и се видя с Вартоломей и с турския си колега Ердоган. Новината изненада и самия гръцки кабинет.

Гърция и Турция яростно кръстосаха шпаги, след като съд в Анкара отне титлата "вселенски" на патриарх Вартоломей I. Медиите в Атина бълват огън и жупел по адрес на Турция. Заглавията им са унищожителни: "Анкара е срещу вселенския характер на Патриаршията", "Не признават патриарха", "Неортодоксалната война на турските военни". Под прицела на критиката е и гръцкият премиер Костас Караманлис. В понеделник – ден преди Касационният съд да обяви скандалното решение, той беше в Истанбул и се видя с Вартоломей и с турския си колега Ердоган. Новината изненада и самия гръцки кабинет.

Атина бе поискала с официална молба Вартоломей да бъде признат за Вселенски патриарх. Опозиционният лидер Георгиос Папандреу направо обвини Караманлис, че не е поставил ребром въпроса пред Ердоган. Съдът се позовава на Лозанския мирен договор от 1923 г. "В този договор не се упоменава името Вселенска патриаршия, тя се именува само като църква на една малка малцинствена група. По тази причина няма законово основание да се иска патриаршията да бъде "вселенска", а Вартоломей да ползва титлата "вселенски". Освен това е религиозна институция, която няма юридически права", пише в решението. Лозанският мирен договор по същество урежда статута на турската държава след разпада на Османската империя. Анкара при спорни положения винаги се позовава на него. Дори в терминологията й вместо вселенска патриаршията се нарича гръцка Фенер.

Турция отхвърля титлата Вселенски на Вартоломей с мотива, че тя съдържа политически нюанси, които имат за цел да подкопаят суверенитета й. Клирът около Вартоломей контрира, че това е вътрешноцърковна древна титла, която не съдържа никакъв политически смисъл. Спорът за титлата е само част от дълбоките противоречия между Анкара и Атина. Турция подозира патриаршията за проводник на гръцките интереси. С този мотив през 70-те години на миналия век бе закрита гръцката православна семинария на остров Хейбелиада. Европа натиска Турция да я открие отново, проблемът дори е залегнал и в критериите за кандидатурата на Анкара за ЕС.

Според турските закони патриархът е турски гражданин. Светското име на Вартоломей е Димитри ос Архондонис, роден е през 1940 г. на остров Гьокчеада (Имроз). През 2000 г. бе избран за Вселенски патриарх.

Но не по-малко любопитен детайл в случая е, че Вартоломей бе катурнат от български свещеник. Решението на Касационния съд е по повод спора между патриаршията и отец Константин Костов, който извършваше богослужения в българските църкви в Истанбул и в Одрин. Но през 2002 г. с решение на Вартоломей и Светия синод той бе низвергнат. Мотивът бе, че той не споменава в молитвите си Вартоломей, което е задължително според правилата на църквата. Решението тогава доста разтърси малката православна българска общност. Една част от нея защити Вартоломей, отстраняването на Костов бе подкрепено от Светия синод в София и от правителствената Дирекция по вероизповеданията начело с д-р Иван Желев. Отец Костов бе пенсиониран.

Малко след това заедно с тогавашния член на българското църковно настоятелство Божидар Чипов той заведе дело срещу Вартоломей и светите отци. Мотивът беше, че Българската православна църква е независима, че той е подчинен на Светия синод в София и Вартоломей няма право да се меси.

Със специален султански ферман от март 1870 г. българската църква в Истанбул е обявена за независима. Оригиналът днес се пази в музейната сбирка на Българската екзархия в квартала Шишли.

Делото тръгна с много шум през 2002 г. То предизвика полемика между автокефалните църкви докъде се простират правата на патриаршията в Истанбул. Турция за първи път стана свидетел на съдебен спор между две общности, изповядващи една и съща вяра. Нещо повече, представители на ортодоксална общност потърсиха защитата в рамките на турските закони с мотива, че са нарушени религиозните им права. На заседанията, които продължиха близо година, бе видно как на моменти правната материя затруднява съдията. По изрично негово искане показания даде и самият Вартоломей. Адвокатката му Кезбан Хатеми, която е от най-видните юристи на Турция,
обори аргументите на ищците.

Тя се позова на договор от 1945 г., според който истанбулските българи отиват към Православната гръцка патриаршия, а гръцките християни в България – към Светия синод. Важен момент в нейната защита бе тезата, че спорът не е юридически. Става става дума за морални норми, присъщи за една и съща обща религиозна общност, които са част от вътрешноцърковните отношения.

Юрисдикцията на Вселенската патриаршия над българите е църковна, а българската общност е регистрирана по турските закони. Запознати със случая твърдят, че българите в Истанбул искали да минат по духовната опека на патриарх Максим, но той не посмял да се конфронтира с Вартоломей, който го подкрепял срещу алтернативния синод.

Няколко представители на българската православна общност начело със сегашния председател Васил Лиязе дадоха показания в съда, в които по същество подкрепиха позицията на уважение на православните към Вартоломей. През 2003 г. съдът отхвърли иска на Чипов и Костов като несъстоятелен и оправда Вартоломей и 12-те свети отци. Костов и Чипов обаче обжалваха. Сега Касационният съд потвърди невинността на Вартоломей и светите отци и постанови, че "няма нарушение на свободата на религиозните изповедания". С това сложи точка на продължилия с години спор. Но съдът взе нещо като соломоновско решение защото, от една страна, оправдава Вартоломей, но от друга, определя, че според турските закони не е вселенски, че титлата "вселенски" отразява само позициите му като "пръв сред равни". Според коментатори то е израз на продължаващото напрежение между Турция и гръцката религиозна общност, която от стотици хиляди в миналото сега наброява едва 2000 души.

ЕС и САЩ ревностно защитават Вартоломей като духовен вселенски лидер на около 300 млн. православни християни. Много силна подкрепа в тази насока му засвидетелства и папата по време посещениeто си в Турция. Бенедикт XVI отдаде на Вартоломей значимо място за прекратяване на конфликта между християните и католиците. Тази подкрепа е важен коз за патриарха, като се има предвид, че Руската православна църква с половин уста признава вселенската титла.

Отношението към патриарх Вартоломей в Турция не е еднозначно. Националистите го подозират в опит да създаде минидържава в сърцето на Истанбул по подобие на Ватикана. Други – от средите на турския елит, се отнасят с голямо уважение към него, виждат в негово лице личност, която полага усилия за приемането на кандидатурата на Турция за ЕС. Видни бизнесмени като Рахми Коч, журналистката Лейла Умар, общественици, политици, журналисти спадат към този кръг. Един малко споменаван факт е, че в Истанбул в квартала Каракьой се намира Анадолската патриаршия на православните турци. Тя е създадена през 1924 г. с декрет на Ататюрк, за да противодейства на влиянието на гръцкото православие на турските ортодоксални българи. Низвергнатият от Вартоломей отец Костов сега извършва богослужения тъкмо там, където се посещават главно от руски християни. Погледнато през призмата на европейската перспектива на Турция, незачитането на вселенската титла на Вартоломей вероятно ще продължи да бъде ахилесовата пета на Анкара.