Ватикана изостря тона спрямо исляма

Източник: Le Monde

Като че ли твърде бързо обявихме съюза си с оскърбените религии в аферата с карикатурите на Мохамед. Напоследък се усеща промяна в говора на църквите, и особено във Ватикана, в смисъла на една по-изразена твърдост спрямо исляма. Мюсюлманските демонстрации се оценяват като прекалени. Убийството на двамата свещеници в Турция и Нигерия предизвика голямо негодувание. Постоянните атаки срещу църкви (в Турция и Филипините) и драматичният им обрат в Нигерия, сблъсъците между християни и мюсюлмани (80 мъртви) предизвикаха покачване на напрежението.

Концепцията за равен „диалог” между християни и мюсюлмани, която дълго време беше считана за „наивна”, започна да излиза от употреба. От началото на кризата, мнозина висши християнски служители не се боят вече да напомнят, че свободата на изповед не съществува в мюсюлманските страни, че там правото на смяна на религията е забранено, че арабите християни често са малтретирани. Те изискват, с все по-нетърпелив тон, „взаимност” на правото на зачитане на вярата.

Самият папа наскоро поде отново темата за взаимността. Приемайки на 20 февруари Али Ашур, новия посланик на Мароко пред Светия престол, той подчерта, че „нетолерантността и насилието не могат в никакъв случай да бъда оправдани с това, че са отговор на оскърбленията” и че единственият правилен отговор е „уважаването на убежденията и на религиозните практики на другия, така че взаимно да бъде осигурено всекиму упражняването на свободно избраната религия”. В същия смисъл, държавният секретар кардинал Анджело Содано заяви: „Ако кажем на нашите (християните), че не съществува свобода на оскърбление, то трябва да кажем на другите, че не съществува свобода да ни унищожават”.

Същият възмутен тон демонстрира и монсеньор Рино Физикела, ректор на Латранския папски университет. Във вестник „Кориере дела сера” от 20 февруари той осъди „късогледия неутралитет” на Запада пред насилието през последните дни. „Както в Европа защитаваме мюсюлманските малцинства, – заяви той – така и дълг на страните с мюсюлманско мнозинство е да защитават християнските малцинства”. В „Ла стампа” от 22 февруари друг приближен на папата, монсеньор Велазио де Паолис, секретар на Трибунала на апостолическата сигнатура, упрекна Запада за страховете му пред лицето на исляма: „Ако уважаването на другия означава да се отречеш от това да бъдеш себе си, вече няма никакъв смисъл да водиш диалог. Проблемът е в това, че ислямът е до такава степен затворен, че не приема взаимността. На ислямска земя, щом Църквата се представя в своята автентичност, то тя бива обвинявана в прозелитизъм”.

Превръщайки думите в действие, папата прехвърли на 16 февруари на друга служба висш служител на Курията, „стар вълк” в диалога с исляма. Монсеньор Михаел Фицджералд, 69-годишен британец, бял отец, говорещ арабски, председател на Папския съвет за връзките с нехристиянските религии, бе назначен за нунций в Египет пред Арабската лига. Новата мисия на монсеньор Фицджералд се представя като желание да се подсилят връзките на Ватикана с умерените арабски страни, но несъгласието на последния с екипа на кардинал Ратцингер, станал Бенедикт ХVІ, е общоизвестно.

Това отстраняване показва желанието на новия папа да търси по-малко измамен подход в диалога с исляма. Бенедикт ХVІ нееднократно е заявявал, че ще остане верен на духа на Втория ватикански събор в полза на диалога между религиите. Но не на всяка цена. Мерките, които взе срещу асизките францисканци, смятани за твърде толерантни в срещите си с другите религии, показва, че така нареченият „дух на Асизи”, израз, възникнал по времето на Йоан Павел ІІ и бележещ равния диалог между религиите, е наистина мъртъв.