Лутерански пастор става православен

Когато станах пастор на Църква Сион преди повече от 11 години, намерението ми беше да остана в Сион до смъртта си или докато възрастта ми позволява. Това все още е сърдечното ми и искрено желание. С голяма мъка и сърдечна болка обаче аз стигнах до заключението, че трябва да подам оставката си като Пети пастор на Детройтската евангелистко-лутеранска църква Сион.

Подавам своята оставка, тъй като повече не изповядвам ученията на Лутеранската църква, както те биват разбирани от онези, които са дали обет пред Книгата на съгласието*. Сион желае да бъде едно лутеранско паство. Членовете на Сион с право очакват от своя пастор да бъде лутеран – човек, който безрезервно се придържа към Книгата на съгласието като към истинно и правилно тълкувание и разбиране на Светото Писание. Аз повече не мога да го правя.

Когато човек даде обет към едно изповедание, той не избира към кои негови части да се придържа и кои да пренебрегне или да им се противопостави. По-голямата част от Книгата на съгласието е истинна и вярна и заради това нека въздадем слава на Бога. Аз съм убеден обаче, че Книгата на съгласието съдържа погрешни или непълни учения, които не са в съгласие с вярата на апостолите. Казано по-просто, тези непълноти включват приемането на един изменен Никео-цариградски символ на вярата, схващането, че Иисус е умрял, за да уталожи гнева на Своя Отец, едно антропоцентрично разбиране на Църквата, отричането на молитвите към светиите и схващането на литургията като един плод на човешки ръце. В допълнение към това има правилни библейски учения в Книгата на съгласието, които на практика са отречени от почти всички лутерани днес. Те включват учението, че светците се застъпват за нас, утвърждаването на приснодевството на Дева Мария, подобаващото уважение към хляба и виното на Господнята трапеза и библейската заповед само ръкоположени мъже да отслужват литургия и да преподават светите Тайни. Поради тези непълноти и грешки аз повече не мога да изповядвам Книгата на съгласието и да проповядвам нейното учение. Затова аз не мога да бъда пастор на никое лутеранско паство.

Сега трябва ясно да заявя следното: аз не подавам оставката си поради нещо, което някой в Сион е казал или извършил. Никой не е поискал оставката ми. Никой не ми е оказал натиск или пък ме е заплашил да взема това решение. Напротив, всички вие бяхте търпеливи и добри към мен – дори и когато виждахте, че се боря. Затова аз винаги искрено ще ценя и ще бъда признателен за любовта и щедростта, с които обсипахте мен и семейството ми по време на моето служение като ваш пастор. Също така аз съм дълбоко благодарен за подкрепата, която ми оказвахте, откакто за първи път обявих моята борба преди повече от 3 години. Поради това в сърцето ми винаги ще има място за хората на Сион. Това е енорията и вие сте хората, които винаги ще обичам.

Искрено ценя също уважението, което проявихте към мен като ваш пастор. Вашето уважение беше очевидно още първия път, когато посетих Сион, и това беше едно от ключовите неща, които ме привлякоха към вас. Аз също ви уважавам и затова уважавам вашето желание да останете лутерани. По тази причина обаче трябва да си тръгна. Като правя това, аз искрено се извинявам на всеки, когото съм наранил, обидил или на когото съм послужил за изкушение във вярата през моето 11-годишно служение като пастор на Сион. По вашите молитви и Божията милост нека бъда простен.

Както мнозина от вас знаят, това решение беше провокирано от разтърсващото осъзнаване на факта, че Лутеранската църква – Синод Мисури (ЛЦСМ) е една неправославна общност и че тя няма желание да бъде друга. Светото Писание категорично забранява на християните да бъдат в общение с онези, които преднамерено, упорито и своеволно отхвърлят и се отклоняват от апостолското предание, пазено в Писанието. Фактът, че мнозина от вас през годините дойдоха в Сион, търсейки убежище от лъжливия култ и лъжливите учения в ЛЦСМ, е достатъчно свидетелство, че ние живеем в едно лъжливо общение. Фактът, че онова, което се проповядва и практикува днес в църквите на ЛЦСМ, би било непонятно и всъщност отвратително за онези, които са съставили Книгата на съгласието и за основателите на тази енория, е също достатъчно свидетелство.

Трябва да знаете обаче, че проблемите в ЛЦСМ не са причината за моята оставка. Ако аз напусках, защото Синод Мисури е в беда, това би означавало да напускам по съвсем погрешни причини; щях да бягам, когато би следвало да ви защищавам; и щях да проявя към вас голямо неуважение.

Аз подавам своята оставка, защото с времето започнах да виждам и да считам, че вярата, която се проповядва, изповядва и живее в Православната църква, е апостолската вяра. Затова аз искрено вярвам, че Православната църква е истинската видима Христова църква на земята. По тази причина аз и моето семейство ще искаме да бъдем приети в общение в Православната църква.

Вашият нов епископ неотдавна ме попита кой е най-същественият момент, който ме мотивира да приема православната вяра. Той е следният: Литургията никога не се променя. Нямам предвид това, че песнопения, молитви или празници не се добавят или изоставят постепенно с течение на времето. Имам предвид това, че никой свещеник или епископ или паство не може да реши да премахне Евхаристийната молитва или да въведе нов вид богослужение или да промени нещата така, че да съответстват на неговите убеждения или на духа на времето. Защо? Защото литургията не е нещо, което е създадено от умни хора, и което те следователно могат да променят. Литургията е от Светия Дух по същия начин, както Светото Писание е от Светия Дух. В литургията Светият Дух ни учи правилно на Светото Писание, а Неговото присъствие претворява нас и предложените дарове в Светата Евхаристия. Така че литургията е начинът, по който ни се дава вярата, изповядваме я, молим се и я възвестяваме. С литургията напредва и вярата, заедно с нашата увереност.

Лоши епископи и отклоняващи се от истината свещеници винаги е имало и ще има в истинската Църква. От време на време те въвеждат непознати и еретически учения. Но ако литургията не се променя, тогава техните рушащи вярата слова няма да се задържат и в крайна сметка ще изчезнат. Най-важното нещо следователно е, че непроменящата се литургия ни поддържа в правия и тесен път. Чрез нея ние сме както по пътя към Царството, така и в Пътя, който е нашият Господ Иисус Христос. Небесното Царство е целта, а Господ Иисус е нашият Живот.

Аз искрено вярвам, че това, което правя, е добро и правилно не само за мен и моето семейство. Убеден съм, че то е добро и правилно за всеки един от вас. Искрено вярвам, че вярата, на която сте били учени тук на това място в продължение на 125 години, се живее и изповядва в своята пълнота в Православната църква. Затова аз силно копнея всеки един от вас да се присъедини към мен, тъкмо защото аз бях вашият духовен отец. Вие се доверявахте на моето служение, проповед и съвети през тези изминали 11 години и аз желая да ми се доверите също и в това. Някои дадоха да се разбере, че ще направят тъкмо това. Аз съм трогнат от тяхното доверие и ще направя всичко, което мога, за да не го предам. Но добрият духовен отец никога не бива да принуждава или манипулира някое от своите духовни чада да вярва като него. Освен това моята собствена борба ме е научила да приемам и зачитам това, че всеки човек трябва сам да достигне до това решение в свое време.

Заради дълбоката си обич и уважение към вас, аз ви давам думата си, че не съм и няма да извършвам прозелитска дейност сред вас или да вербувам онези, които желаят да останат членове на Сион. Винаги ще се радвам да отговоря на въпросите, които бихте имали и ще продължа да говоря истината с любов. Но никога няма да ви подтиквам да действате против съвестта си, защото това не е пътят на нашия Отец и това не е пътят на Неговата Църква.

Вече чух, че някои хора разпространяват лъжи за Сион и за това, което правя днес. В идващите седмици и месеци някои хора тук и другаде ще кажат, че аз съм се обърнал срещу истинската вяра, че съм престъпил своите обети към църковното учение и към вас, и че преднамерено съм въвеждал в заблуда. Някои ще кажат, че обетът да не вербувам членове, който току-що дадох, е една лъжа. Други ще кажат, че част или цялото мое служение в Сион е било лъжа. И накрая някои ще кажат, че Сион никога не е била особено лутеранска църква и е необходимо да се промени начина, по който се е служило и онова, което се е проповядвало в нея през последните 67 години.

Ако ми позволите, нека ви кажа, че когато чуете тези неща не бива: да се страхувате, да се обезсърчавате, да се ожесточавате или разгневявате, да падате в грях. Вместо това дръжте се здраво за онова, което е истинско, добро и правилно. А над всичко неотклонно се дръжте за милостта на Бога. Той никога няма да ви изостави или предаде. Той е любящият Отец и затова Той винаги ще приеме онези, които отиват при Него.

Настойчиво ви моля също да не вярвате на онези, които биха оспорили Евангелието и тайнствата, които сте получили чрез мен. Аз съм дал онова, което съм получил. И въпреки многото мои недостатъци и недостатъците на Синода, Евангелието, което сте получили тук, на това място, е чудното, любящо, милостиво дело на Светия Дух.

Аз съм благодарен за всяко благословение от Светия Дух, което съм получил в Лутеранската църква – и най-вече за дара на Светото Кръщение, за строгото обучение по много основни верови доктрини, за Светата Евхаристия, която е хранила вярата ми, и за милостта да служа на три енории. Благодарен съм също за вашите молитви; за съветите, укорите и насърчението; и за вашето приятелство – от което нямам намерение да се откажа. Аз съм недостоен за всяка добрина, която сте ми сторили. И въпреки че може да е по-трудно по различни причини, аз се надявам да продължим да се виждаме в годините пред нас.

Накрая, въпреки че съм недостоен, аз моля за вашите молитви – за мен, за моето семейство, за Сион, за вашия председател на окръга, за моя приемник и за верните в Лутеранската църква – Синод Мисури. Молете се нашият Господ да ни помилва. И се молете, въпреки нашите слабости и недостатъци, ние заедно да бъдем възвърнати към пълно общение с нашия Отец, чрез Неговия Син Иисус Христос, в Светия Дух.

* Книга, в която са изложени символите на вярата и ученията на Лутеранската църква – бел. прев.