“При християните е по-безопасно”

Източник: In Communion

Става дума пак за неотдавнашните събития в Ливан. В едно християнско село имаше убежище, в което прииждаха хиляди бежанци. Прокудени от страха, мюсюлмани-шиити от най-опустошените градове по ливанската граница бягаха към Рмейш, планинско селце, разположено на едно шосе, по което постоянно се сипеха израелски снаряди, на моменти през интервали от 15 секунди. Веднъж стигнали до Рмейш, хората се скриваха в една църква, а вътре в църквата – в едно приземно помещение, осветено от меки снопове слънчева светлина.

Там вътре бяха окаяните свидетели на тази война: деца с изпоцапани крака и бременна жена, която се страхуваше да не роди в мръсотията, 85-годишен старец, чието магаре – единственото му имущество – беше убито от бомба, и още стотици други сред поне 10-те хиляди души, които пристигнаха в Рмейш, някои от които пиеха вода от вмирисани водоеми и обикаляха улиците, търсейки храна и добро отношение.

“Божията сигурност”, казва Хайдар Иса, един от тези хора. “Това е, на което разчитаме.”

В една страна, разделена по вяра, разпокъсана от 15 години гражданска война, те бяха намерили убежище сред ливанските християни, срещу които някога воюваха. Политиките им често се разминаваха, но те споделяха една и съща участ. И в общата мизерия, причинена от войната, на километър от израелската граница, тук имаше едно мимолетно съжителство, а не противопоставяне. “Всеки е отворил вратите си за всеки”, казва Танус Алем, 43-годишен жител на Рмейш, християнин, който за 12 дена беше довел 120 души в дома си. “Ние сме едни и същи във времена като тези.” “Те ни посрещат със стотици поздрави”, казва Иса, който беше пристигнал преди 10 дена с 26 души в камиона си. “Да бъдат благословени.” Приятелят му Хюсеин Рахми кима в знак на съгласие. “При християните е по-безопасно”, казва той.