Музей на руската икона в САЩ

След като в продължение на 45 години е изграждал международна бизнес империя, Гордън Ланктън от гр. Клинтън, САЩ, посвещава последните две десетилетия на вноса на една неочаквана стока: изкуството и вярата на руското православно християнство.

На същата улица, където се помещава централата на Nypro Inc., той е изразходил 3 млн. щ. д., за да превърне 178-годишната сграда на бивша поща и библиотека в Музей на руските икони, който притежава най-богатата колекция от руски икони в Америка и една от най-богатите частни колекции извън Русия.

Уникалният музей, издигащ се като катедрала в спокойната централна част на града, съхранява около 340 редки икони, изписани от неизвестни руски майстори. Сред тях има икони с голяма историческа стойност, обхващащи период от шест века – от зараждането на руската иконопис до днес.

77-годишният Ланктън споделя, че интересът му към иконите вероятно се дължи на неговата скрита художествена чувствителност, която не е могла да се прояви по времето когато той управлявал, първо като президент, а след пенсионирането си през 2002 г. като председател на борда на директорите, индустрия за производство на пластмаси на стойност 1 милиард долара, с 52 отделни компании в 17 страни. “Струва ми се, че идва от другото полукълбо на мозъка ми”, казва той с усмивка.

“Не знаех какво е това икона, докато не отидох служебно в Русия през 1989 г.”, казва Ланктън, седнал във фоайето на музея.

След като платил 20 щ. д. за икона на св. Николай от един московски битпазар, той се заинтригувал от нравствените послания на иконите, колоритния стил и историята на едно доскоро преследвано руско изкуство.

Ланктън, който е протестант, посещавал конгрегационалистки и епископални църкви, казва, че иконите го накарали да вникне по-дълбоко в библейските сюжети, които стоят в основата на западната духовност.

Той упътва един посетител към галерията на горния етаж и отбелязва: “Заобичах това изкуство от пръв поглед.”

“Не знам какво притежава то – някаква първична сила или нещо друго. Това не е западноевропейско изкуство. Когато видях тези икони, те ми се сториха толкова различни. В тях изкуството изглеждаше нещо напълно ново”, споделя той.

Като дипломиран инженер, той е запленен не само от художественото майсторство на иконописците, но също и от уменията на занаятчиите, изработвали дъските за иконите от дървени панели, подсилени отзад с кошаци, които ограничават измятането на дървото.

Откакто музеят е отворил врати през октомври 2006 г., Ланктън продължава да разширява неговата колекция, галерии, програми и съпътстващи събития, казва директорът и уредник Кент дур Ръсел.

През ноември ще бъде завършено ново триетажно крило с площ 1080 кв. м. на стойност около 1.5 млн. щ. д., казва Ръсел. За официалното откриване на крилото музеят ще покаже 25 ценни исторически икони от ХV до ХІХ век, заети от Третяковската галерия в Москва. Ръсел, който завежда каталога на музейната сбирка и пише две книги за нея, добавя, че Ланктън е закупил 15 нови икони през последните два месеца.

Музеят е домакин на литературна конференция, посветена на Фьодор Достоевски, а освен това е установил връзки с колежа “Свети Кръст” в Уорчестър, Харвардския университет в Бостън и колежа “Атлантик Юниън” в Ланкастър за обмен на ресурси и създаване на нови програми.

През 2007 г. музеят е посрещнал 5000 посетители, предложил е 24 обществени програми и е установил партньорски отношения с държавни училища в гр. Клинтън.

“Амбицията ни е да превърнем този музей в център за научни изследвания на руската култура”, казва Ръсел.

Ланктън е роден в Пеория, Илинойс, завършил е Корнълския университет, откъдето се е дипломирал като машинен инженер, и е служил в американските войски в Германия. След уволнението си през 1956 г. той пропътува с мотоциклет 17 600 км. от Австрия до Непал и от Лаос до Филипините, като се среща с обикновените хора и наблюдава екзотични култури.

Той предполага, че неговото влечение към иконите е отражение на уважението му към обикновените германци, японци и руснаци, които след Втората световна война “се изправиха от хаоса” на съсипаните общества и катастрофирали идеологии.

“Нещо се случва в тези ситуации, което прави хората много добри. Те още не са развалени”, казва той. “Заобичах руския народ, защото бях свидетел на неговото изправяне от хаоса.”

Разхождайки се из кръглата галерия на втория етаж, Ланктън спира пред една особена икона – “Богородица Троеручица”, нарисувана през 1860 г. Третата, сребърна ръка според преданието е поставена на иконата от св. Йоан Дамаскин, чиято собствена отрязана ръка е била възстановена по застъпничеството на Пресвета Богородица.

Той поглежда към стените, покрити с икони, и казва: “Обичам тези лица. Те изглеждат като древните патриарси и църковните люде от стари времена.”

С увеличаването на своята колекция Ланктън се надява, че музеят ще популяризира разбирането на руската култура и на ролята на иконите, поддържащи вярата през тъмните епохи.

“Когато започнах да се занимавам с това, аз си дадох сметка, че това изкуство е непознато в САЩ”, казва той. Сега отношенията между Русия и САЩ се подобряват. Надявам се тези икони да накарат хората да видят общото, което имаме помежду си. | metrowestdailynews.com