Англия – земя на православната святост

На 2 юни под патронажа на Сурожката епархия се състоя конференция на тема "Английските светци и единството на Църквата". В нея за пръв участваха и представители на Руската задгранична църква, която наскоро възстанови единството си с Московската патриаршия.

Конференцията се състоя в лондонския катедрален храм на Сурожката епархия "Успение Богородично и Вси светии". Първият доклад прочете отец Андрю Филипс, настоятел на храма "Св. Йоан Шанхайски" (Руска задгранична църква), известен английски православен агиограф. Той отбеляза, че хората обикновено не възприемат Великобритания като страна на православни светци, въпреки че тя е родина на повече от 300 прославени просветители, мъченици, подвижници на благочестието, посветили живота си на Бога и Църквата.

Според преданието двамата първовърховни апостоли Петър и Павел са проповядвали на територията на Британските острови. Затова двата най-големи храма на Лондон са посветени на тези апостоли. Това е Уестминстърското абатство, посветено на апостол Петър, и катедралният храм на Лондон, посветен на апостол Павел.

Особен почитан в Англия е св. Албаний (Олбъни), британският първомъченик. Неговите думи "покланям се на единния истински жив Бог, творец на всичко" вдъхновяват и до днес православните християни.

Още по времето на Римската империя върху тези земи процъфтявал развит църковен живот. Но през V-VІ в. след нашествието на езичниците от Дания и Норвегия църковният живот почти се прекратил. Св. Григорий Двоеслов изпратил тогава мисия, която основала бъдещата Църква на англите. Център на мисията бил Кент, Кентърбъри. Августин, първият архиепископ Кентърбърийски, дал писменост и книги на местните жители. Впоследствие цял ред епископи и владетели утвърдили и разпространили православната християнска Църква в Англия.

Отец Андрю Филипс разказа за монасите и монахините, просветителите, великите подвижници от ралични народности, развивали и укрепвали тук православната вяра, създавали епархии и манастири, строили храмове, учили англичаните на вяра и благочестие.

Той нарече времето до края на VІІІ в. "епоха на разцвет, златен век на Православието на Британските острови". В края на VІІІ в. страната започнала да страда от жестоките набези на викингите от Дания. След това започнала епоха на мъченичество, която продължила до отпадането на Англия от Православието.

Като характерен пример за светец от втория период на британската святост отец Андрю посочи краля-мъченик Едмунд. Светецът отказал да се отрече от вярата, за което чуждоземците-нападатели го разстреляли с лъкове. Отец Андрю сравни съдбата на английския светец с тази на царя-мъченик Николай II.

Крал Едмунд бил почитан изключително много. Той бил първият светец-покровител на Англия и останал такъв до ХV в., когато за покровител на страната бил обявен св. Георги Победоносец. През Х в. имало много велики светци: през 979 г. е убит мъченически светият английски крал Едуард, а след него и много други светци. Сред тях има и мъченици, и просветители като св. мъченик Зигфрид, апостол на Швеция. Именно той кръстил Анна Новгородска.

По-нататък отец Андрю се спря върху връзките между английската и руската святост. В частност, той посочи, че основателят на Москва княз Юрий Долгоруки е наполовина англичанин – майка му е дъщеря на английския крал. Неговият брат св. Теодор също е наполовина англичанин.

Той напомни също и за английските корени на великата княгиня Елисавета – внучка на кралица Виктория, основателка на Марто-Марииния манастир в Москва. Според него този манастир би могъл да стане някой ден Английско подворие в Москва.

Отец Андрей разказа за подвижниците от по-ново време, такива като мъченика Николай Джонсън, убит заедно с великия княз Михаил Александрович, чийто секретар бил той, и блажения Сампсон Сивърс – известен подвижник. Той приел Православието на млада възраст и починал в края на 70-те. Днес мнозина го почитат като светец. Известен е покайният му канон, който е преведен сега на английски език.

Отец Андрей говори и за историята на св. Йоан Шанхайски, служил в Англия 12 години като архиепископ, преди да отпътува за Сан-Франциско.

Докладът беше изслушан с голям интерес. В последвалата дискусия беше обсъден вопросът за включването на имената на британските светци в календара на Руската православна църква. Присъстващите се съгласиха, че за общоцърковно почитане могат да бъдат предложени не по-малко от 15 светци.

Богородският епископ Елисей, който взе думата в края на дискусията, напомни, че Сурожката епархия вече е предложила включването на девет английски светци в календара на Руската църква, и в скоро време те могат да бъдат внесени в списъците за общоцърковно почитане.

Участниците отбелязаха също така, че в катедралния храм на Сурожката епархия, бил някога англиканска катедрала, са се запазили стенописи с изображения на британски светци.

Вторият докладчик отец Стивън Плат от Оксфорд отбеляза характерните черти на светците на Британските острови. Той посочи пет основни черти. Това са православността, простотата, следването на монашеската традиция и аскетизмът, приспособяемостта, единството в разнообразието.

1. Православност. Отчасти православието на ранната Английска църква е било византийско православие, доколкото връзките с Византия са съществували и са били поддържани. Въпреки че английският църковен живот е имал силен местен колорит, Църквата тук е била напълно православна.

2. Простота. Английската църква е била църква на мъченичеството, очаквала е близкото пришествие на Христос и се е концентрирала изцяло върху Христос. Отец Стивън подчерта, че и днес мисионерството е невъзможно без евангелска простота.

3. Монашество. За ранната Английска църква е характерна ярко изразена монашеска традиция. Корените на местната монашеска култура идват от Изток.

Днешното общество е антимонашеско, антиаскетично. Затова децата от нашите семейства трябва да се учат преди всичко на аскетичност, въздържание.

Какво е днешното положение на монашеството на територията на Британските острови? Тук има само три православни монашески общини, като в две от тях каноничната ситуация е сложна. В юрисдикцията на Сурожката епархия изобщо липсва монашески живот, няма манастири.

4. Приспособяемост. Мисията е невъзможна без адаптиране към местните условия. Мисионерите на Острова са се справили добре с тази задача.

През ХХ век обаче Православието е дошло тук като вяра на пришълци и не е търсело начин да се адаптира към местното население. В този смисъл историята работи срещу способността на съвременните православни християни да се приспособят към местните условия. Те по-скоро държат на запазването на своите традиции и обичаи. Но това пречи на мисията.

5. Единство в разнообразието. Това е явление, което наподобява руската «съборност». Всички светци били единни в Православието, членове на Вселенската Църква. Имало големи разминавания между начина на живот на различните общини, например между келтския и английския църковен ред, но те били преодоляни. Църквата останала единна.

Единни ли сме днес? – запита в заключение отец Стивън. В Евангелието се казва, че трябва да сме единни по образа на единството на Троицата. Благодарение на Бога днес ние служихме литургия заедно с представителите на Задграничната църква. Това е само начало. Но ако не бъдем единни, нашето бъдеще ще е твърде печално.

Отец Стивън предложи на днешните православни християни в Англия да направят съпоставка между себе си и ранната Английска православна църква и да преценят доколко си приличат или се различават от нея. Тогава мисионерите проповядвали в езическа страна. Днес Англия се смята за християнска страна, в която съществува държавна църква. Отец Стивън обаче я определи като "постхристиянска страна с християнска история". Затова православните християни тук са призовани да бъдат мисионери. За да бъде чуто обаче тяхното благовестие, те трябва да съответстват на характеристиките на онази древна английска Църква, която толкова успешно е присадила Православието на тази земя.

Изказванията на докладчиците предизвикаха значителен интерес и оживена дискусия. Конференцията завърши с обща молитва.