Архиепископ Христодулос загрижен за европейското бъдеще на Турция

Източник: АПЕ

На 31 май 2006 г. в Женева Христодулос, Архиепископ на Атина, отново изрази позицията на Църквата, че европейското бъдеще на Турция е тясно обвързано с изпълнението на поетите от нея задължения към Европейския съюз. Той засегна и въпроса за отказа на Анкара да признае геноцида над арменците и над понтийските елини през първите три десетилетия на ХХ век – отказ, който вече скандализира на два пъти Европарламента.

„Влизането на Турция в ЕС зависи от това, дали тя ще възприеме европейския дух, как ще зачита принципите, стойностите и културата на европейските народи. Този смисъл носи и процесът, който предхожда взимането на последно решение, за да стане ясно дали Турция има желанието и възможностите да се впише в тези принципи. Ако те бъдат възприети и поддържани, тогава европейските правителства, които носят отговорността, ще имат в ръцете си една силна карта, за да вземат окончателното си решение”, заяви Негово блаженство г-н Христодулос.

Що се отнася до геноцида над арменците и понтийците, предстоятелят на Еладската Църква подчерта, че миналото не бива да тежи на народите днес и за в бъдеще, но отбеляза, че „проблемът лежи в признаването на историческите престъпления и във въздеяние за онези, които са ги извършили”.

В същото свое изказване Негово блаженство изказа и волята на Еладската Църква прекратеният през 90-те години диалог с римокатолиците да продължи. Проблемите с униатския прозилетизъм, провеждан от римокатолиците в Украйна и други източноевропейски страни, не е престанал да съществува, но г-н Христодулос подчерта, че за проблемите е по-добре да се говори открито и че той се надява на новия дух, внесен от личността на папа Бенедикт ХVІ, който е значително по-отворен към православните. Също така предстоятелят на Еладската Църква изрази тревогата си от нерешения проблем с безконтролните протестантки групи, смущаващи мира на християните не само в православния свят, но и в римокатолическия. В Република Гърция тяхната дейност се смята по конституция за престъпление, но по международните закони те не могат да бъдат ограничавани.

Архиепископът подчерта, че старите исторически натрупвания между православни и римокатолици трябва да се преодолеят и да не спъват стремежа към единство на християните по света.