Асоциацията на гръцките археолози призовава ЮНЕСКО да спаси Света София

На 23 август Асоциацията на гръцките археолози публикува отворено писмо до генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле, в което алармира за многобройните съобщения за нанесени щети и вандализъм в Света София в Истанбул след превръщането ѝ в джамия през 2020 г., както и в манастира Хора, който наскоро също беше превърнат в място за поклонение.

Според представители на Асоциацията, снимковите доказателства за нанесените на сградата от 2020 г. до днес щети чертаят „мрачни перспективи за нейното бъдеще“. 

Затова Асоциацията на гръцките археолози призовава ЮНЕСКО да се намеси, за да защити шедьовъра на византийското изкуство.

Сдружението възнамерява също така да събере резолюции и петиции в подкрепа на опазването на Света София и манастира Хора.

Част от отвореното писмо гласи:

По времето, когато Света София съществуваше като музей, византийските мозайки бяха разкрити и консервирани, а части от сградата бяха реставрирани, съгласно програма, която предвиждаше постепенното разкриване и популяризиране на историята на паметника.

По този начин посетителите, както от Турция, така и от други държави, имаха възможност да се насладят на красотата и да оценят значението на този изключителен паметник на световното наследство, който украсява Константинопол още от VI век сл. Хр.

През 2020 г., когато с решение на Турския държавен съвет бе отменен статутът на музей на Света София, бе изразена широка обществена загриженост относно проблемите, които ще произлязат от използването на сградата като място за поклонение, тъй като ненаучното ѝ управление ще доведе до влошаване на нейното състояние.

Още тогава Асоциацията на гръцките археолози, заедно с други научни организации, предупредиха за тези проблеми. За съжаление те вече са факт.

От 2020 г. и особено напоследък се появиха снимкови доказателства за състоянието на Света София в момента и будещите тревога перспективи за нейното бъдеще.

Новите дървени капаци на Царската порта са повредени, стенните мазилки са изстъргани и премахнати, чешмите и вратите са използвани за съхранение на обувки, мраморните подови плочи са унищожени. Уникалните византийски мозайки остават покрити и невидими. 

 Липсата на контрол спрямо потока от посетители и отсъствието на охрана свидетелстват за безразличието към състоянието на този уникален паметник и оставят неговото опазване на волята на всеки посетител или поклонник.

Откакто през 2006 г. Дирекцията по религиозните въпроси пое управлението на паметниците на културата, които преди бяха стопанисвани от Археологическата служба на Турция, много от тях са претърпели непоправими щети.

Източник: Orthochristian.com