Бенедикт ХVІ за християнското възпитание и пътят към истинския смисъл на живота

Източник:  Радио Ватикана

„В съвременното общество, което прави от релативизма свое кредо, и в което формирането на личността е повлияна от посланията на консумизма, профанацията на тялото и сексуалността, християните могат да предложат възпитателния модел на Бог, който е любов и дава смисъл на съществуванието”. Това са думи на Бенедикт ХVІ, казани при откриването на Църковната конференция на римския диоцез, имаща за тема: „Исус е нашия Господ. Възпитание във вярата, последователност, свидетелстване”.

За да се излезе от възпитателната криза в това общество, Папата предложи приноса на Църквата, която „може да приближи към Христос новите поколения и ония, които са отдалечени от Бога”. Молитвата и личното приятелство с Христос са решителни за християнското възпитание и формиране – подчерта Папата – защото „само онзи който познава и обича Исус може да въведе ближните в жизнена връзка с Него”. Но за това човешките усилия не са достатъчни, допълни Папата: „Нужни са светлината и благодатта, произлизащи от Бог и които действат в дълбочината на сърцето и съзнанието”.

„Християнското възпитание, което означава да моделираш собствения си живот по модела Бог, който е любов”, уточни Папата , „се нуждае от онази близост, която е наречена любов”. Особено когато отчуждението и самотата са разпространено жизнено условие за което шума и груповия конформизъм не могат да предложат лек”. От тази любов имат нужда „младите хора, които чрез нея могат да се освободят от разпространените предубеждения и могат да осъзнаят, че християнския начин на живот е възможен и дори по-благоразумен”.

За такова християнско формиране важна роля имат преди всичко родителите. А за „неподготвените и онези които изглеждат незаинтересовани, ако не и неприемащи християнското възпитание на своите деца”, Бенедикт ХVІ призова помоща на „енориите и младежките общности” за да „преоткрият истинския смисъл на семейния живот”.

Бенедикт ХVІ обясни, че всъщност „възпитателния процес е среща със свободата, което е предложено от християнското възпитание и формирането в истинската свобода”. Относно младежите, Папата изтъкна, че въпреки объркването от огромната информация и от предложените интерпретации за вярата, те съхраняват дълбоко в себе си голямата нужда от истина и затова са вътрешно открити към Исус Христос: „По този начин ще помогнем на младежите да разширят хоризонтите на своята интелигентност към тайната на Бога в Който се намира смисъла и посоката на съществуванието, преодолявайки условията на една рационалност, която разчита само на онова, което може да бъде предмет на експерименти и на изчисления”.

В този смисъл Папата подчерта и нуждата от християнското свидетелстване в образователния и възпитателния процес: „Когато става въпрос за възпитание във вярата, изпъква централната роля на онзи който я свидетелсва и самото свидетелстване. Христовия свидетел не предава само информация, а лично е обвързан с истината, която предлага ,и чрез последователността на собствения си живот се превръща в убедителен пример и ориентировъчна точка”.