Бенедикт ХVІ се отказва от титлата „Западен патриарх”

Източник:  Eucharistie Miséricordieuse

Според италианския вестник „Кориере дела сера” от сряда, 1 март, цитиращ изданието на Ватикана „Папски годишник 2006”, чието излизане предстои, папа Бенедикт ХVІ се е отказал от титлата „Западен патриарх”.

По думите на Луиджи Акатоли, смятан за познавач на делата на Ватикана в посочения вестник, названието патриарх на Запада вече няма да присъства сред титлите на папата, между които „Върховен понтифекс (първосвещеник) на Вселенската църква” и „Примат на Италия”, традиционно добавяни към името на заемащия папския престол.

В изданието на папския годишник, което все още не е достояние на широката публика, Бенедикт ХVІ запазва все пак още осем титли, от които първите три са „Римски епископ”, „Наместник на Христос” и „Петров наследник”, както твърди „Кориере дела сера”.

Луиджи Акатоли отдава отказа от горната титла на това, че кардинал Ратцингер, настоящият папа Бенедикт ХVІ, си е дал сметка, че именуването „Патриарх на Запада” не е „истинска титла на папската власт”.

Въпросната титла се появява за първи път в писмо на източния император Теодосий ІІ до папа Лъв Велики през 450 година и отговаря преди всичко на организацията на Църквата от онова време, призната от източните християни, като православните. В първите времена на християнството патриаршиите са били пет – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Предполага се, че папата е послушал римски богослови, изразили мнение, че тази титла „няма никакво историческо и догматическо основание” за католицизма и следователно трябва да бъде изоставена.

„Кориере дела сера” си задава все пак въпроса, дали евентуална реакция от страна на Православната църква няма да види в това претенция на Рим за „световно върховенство”.

Запитаните от вестника експерти смятат, че с това действие Бенедикт ХVІ не е имал намерение да се дистанцира от Изтока, нито да впише постъпката си в актуалния дебат на сблъсъка между цивилизациите на Запада и исляма. Папата бил „просто убеден, че това название, приписано на римския епископ от един византийски император, било неадекватно на ситуацията през третото хилядолетие”, –коментират експертите.

През 60-те години папа Йоан ХХІІІ се бе отказал от израза „на Славното Царство”, пред който беше предпочел този на „Слуга на Божиите слуги”, а наследникът му Павел VІ бе предпочел да бъде наричан просто „Негово светейшество на нашия Господ”.

Според стария папски годишник, на папата се приписват девет титли:

Епископ на Рим: Това е основната титла, единствената с апостолски произход и съдържаща всички останали. Именно понеже е епископ на Рим (римски първосвещеник), католиците приемат, че папата е наследник на свети апостол Петър, наместник Христов и пастир на вселенската църква. Впрочем, в най-тържествените си були, папата се титулува само като епископ (подразбирайки „на Града”), последвано от григорианската формула „Ego, N., episcopus, servus servorum Dei” (Аз, името, епископ, слуга на Божиите слуги).

Наместник на Христос: Тази титла е била давана първоначално на всички епископи, но става запазен знак на папата през ХІІІ век. Вторият ватикански събор, обаче, отново я възстановява за всички епископи. Епископът е Христов наместник в своята църква (епархийски епископ), в патриаршеската църква (източен патриарх) или във вселенската църква (римският понтифекс).

Върховен понтифекс на Вселенската църква: Това е обичайният израз, Pontifex maximus, титла на главния жрец на древната римска религия, която си приписвали впоследствие и римските императори.

Наследник на първия между апостолите

Патриарх на Запада

Примат на Италия

Архиепископ и митрополит на римската провинция

Суверенен владетел на държавата и града на Ватикана

Слуга на Божиите слуги, от времето на свети Григорий Велики.

Забележка: Четирите най-големи базилики в Рим са били, по времето на неразделената Църква, патриаршески храмове: „Свети Йоан” в Латеран е била катедрала на римския епископ, папа на вселенската църква и патриарх на Запада; „Свети Петър” е била съборен храм на константинополския патриарх; „Голямата света Мария” (Санта Мария Маджоре) – на антиохийския патриарх, а „Свети Павел извън стените” – на александрийския патриарх.

Бележка на преводача: Горният текст отразява единствено позицията на римокатолическата църква.

Превод: Екатерина Крумова