Български църковни светини гостуваха в Германия

Източник: БНР

Сред многото музеи на София има един, за съществуването на който доста хора дори не подозират. А той не отстъпва на немалко от останалите музеи нито по богатството на колекцията си, нито по достолепието на сградата, в която е разположен.

Много столичани знаят, че в нея се помещава Богословският факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Малцина обаче ще ви кажат, че пак в нея е и Националният църковен историко-археологически музей.

Впрочем, сградата сама по себе си също представлява интерес, защото е дело на известния в края на 19-и век австрийски архитект Фридрих Грюнангер. Изградена, за да възвеличи църковната независимост, добита малко преди Освобождението на България, с украсата на фасадата си от цветни плочки и редуващи се редове тухли тя напомня за българската църковна архитектура от Средновековието. Повод за срещата ни с директора на музея Никола Хаджиев е изложбата, организирана в Германия с експонати от неговата колекция от 5 май до 3 юни и отзвукът от нея. Преди това обаче е интересно да научим подробности за историята и сбирката на Националния църковен историко-археологически музей.

“Веднага след Освобождението Светият синод на Българската православна църква излиза с решение да започне една събирателска инициатива за откриване, проучване и събиране на едно място на всичко онова, което е пощадено от времето и османското робство. Така в кратко време колекцията се уголемява и започва да се нарича Присинодална сбирка. Едва в 1921 г. Светият синод излиза с решение тази сбирка да бъде институционализирана в музей, а държавата в лицето на тогавашното Министерство на народното просвещение узаконява новата институция през 1923 г. Колекцията е наистина много богата, съдържа около 11 хиляди експоната и, което е много важно, единствено в този музей може да се проследи цялостното развитие на християнското изобразително изкуство по българските земи от началото му до края на 19-и и дори до средата на 20-и век.”

Сред най-старите експонати в колекцията са мраморен релеф на Св. Константин и Елена от 5–6-и век и икона на Св. Георги и Св. Димитър на коне от 10-и век. В музея се намират четири от общо шестте двулицеви средновековни икони в България. Богата е и сбирката от църковна утвар, обкови на евангелия, щампи, одежди и други богослужебни предмети. Това, което отличава Църковният музей от другите музеи, е особената атмосфера, запазеният дух на миналото, който на друго място се среща може би само в манастирите.

“Забележителното на нашия музей е, продължава г-н Хаджиев, че той е една огромна аура. В него не присъстват обикновени предмети, всичко е една голяма светиня, всички те са осветени – веднъж чрез богослужебно–религиозен ритуал, и втори път – чрез ония милиони съдби, които са минали пред образите на светците и са споделили с тях скърби и радости, а човешката любов също освещава.”

Директорът на Националния църковен историко-археологически музей не скрива, че една от любимите му теми е гостуването на част от експонатите на музея в Германия. Там например за първи път пред публика след дълга реставрация беше показана прочутата плащаница от Бачковския манастир от 14-и век.

“Националният църковен историко-археологически музей беше удостоен с една особена чест – да организира самостоятелна представителна изложба в абатство Химерод – манастир, който се намира недалеч от град Трир, във връзка с един забележителен юбилей – 1700 г. от възкачването на трона на Константин Велики – император на Римската империя, което става в този град. Във връзка с тази годишнина бяха поканени да покажат свои ценности Лувърът, Британският музей и нашият църковен музей. На тази изложба за моя приятна изненада дойдоха посетители от Дания, Норвегия, Франция, Белгия, Холандия, Австрия, Люксембург, от цяла Германия. И, което е интересно, хората не идваха на зрелище, да видят новости, а да се срещнат с една святост, и то българска православна християнска святост. Една дама от Кьолн, след като разгледа изложбата, се спря пред мен и сподели: “Досега знаех само името на България, от тази изложба тук усетих душата й.”

Никола Хаджиев с удовлетворение показва книгата за впечатления от експозицията, пълна с възторжените думи на посетителите. “Сърцето ми се възрадва и душата ми се възвиси от общението с Вас и съзерцанието на светините”, е споделил посетител от Русия. Гост от Америка пък е написал: “Ще кажа на всички мои американски приятели какво прекрасно място могат да посетят.”
Германският печат е посветил цели страници на българската изложба в абатството Химерод. В манастира е била отслужена и православна литургия. Интересът и вълнението на многобройните посетители от цяла Европа без съмнение показват, че предметите в колекцията на Националния църковен историко-археологически музей продължават да изпълняват своята роля – да носят благословение между хората.