Годишна конференция на Сурожката епархия

Освен от архиепископ Инокентий, Комисията е съставена и от архиепископ Марк (Арндт), управляващ диоцеза на Руската задгранична църква в Германия и Великобритания (за момента все още извън канонично общение с Московската патриаршия), и от отците Николай Балашов и Михаил Дудко, членове на Отдела за външни отношения на Патриаршията.

През трите дни на конференцията, анкетната комисия започна разследването. Според известие от руската информационна агенция Интерфакс-Религия, близка до Московската патриаршия, „всички участници са имали възможност да споделят с комисията своите виждания за причините, довели до кризата” в Сурожката митрополия. Пак според същия източник, мнозина от изказалите се са изразили „огромната си радост”, че комисията е започнала работа, което е „знак за единството на Църквата”. В заключителното си слово архиепископ Инокентий е изтъкнал, че епископ Василий е „в много тежко положение” и е призовал участниците да удвоят молитвите си за него. Според източник, цитиран от Интерфакс-Религия, комисията е събрала свидетелства, обвиняващи епископ Василий в „нарушаване на устава на лондонската енория и финансови злоупотреби”.

Епископ Василий, от своя страна, не е участвал в конференцията, въпреки първоначалното си намерение. Той е изпратил съобщение, в което е мотивирал отсъствието си, изтъквайки, че не може да гарантира присъствието си пред анкетната комисия, която, според неговите обяснения, е едновременно и съдия, и страна.Това е така, тъй като според него кризата в Сурожката епархия се дължи основно на подкрепата, която Отделът за външни отношения на Патриаршията оказва на малка групичка енориаши от лондонската катедрала. Те систематично поставяли под съмнение авторитета на епархийския архиерей и начина на работа, присъщ на епархията. Епископ Василий все пак се е съгласил да се срещне насаме с архиепископ Инокентий на следващия ден след конференцията в Лондон, и му е обяснил устно съображенията си, се съобщава в комюникето. Мнозина от участниците в конференцията, които предварително са били потвърдили участието си, също са отказали да присъстват в знак на протест и се е наложило да бъдат заменени непосредствено преди сесията.

Свидетелствата, които е събрала Православната пресслужба (Service orthodoxe de presse – SOP) от някои от членовете на Сурожката епархия, участвали лично в конференцията, представят малко по-различна версия от тази на агенция Интерфакс-Религия. Всички са на мнение, че срещата е преминала в доста по-различна атмосфера от тази, която е царувала в миналото. Енорияшка на лондонската катедрала от старата руска емиграция съобщава, че се е върнала „отвратена” от видяното и чутото в Оксфорд. Мнозина от участниците са взели думата „искрено, учтиво и интелигентно, но с много сила, убеденост, някои и с много емоция”, за да споделят своето неразбиране относно мерките, наложени спрямо епископ Василий. „Отговорът (на членовете на анкетната комисия – бел. SOP) беше всеки път един и същ, като развалена грамофонна плоча: „Любов и единство!”, но без каквото и да било конкретно обяснение за решенията на Московската патриаршия.

„Архиепископ Инокентий говори много и за послушанието към патриарха, епископите и свещениците”, продължава същият източник. „Някои хора възразиха, питайки: „Защо слушате хората от тази „групичка”, които пишат направо до патриарха и до други отговорни лица в Патриаршията? Защо ги подкрепяте в недисциплинираността, грубостта и лъжите им?” Отговорът отново беше: „Мир и единство”. Друго свидетелство изтъква, че членовете на комисията са били объркани от срещнатата съпротивата. Една от участничките в конференцията е завършила речта си „Свобода, власт и авторитет”, като е изразила съжаление, че архиепископ Инокентий се е оказал замесен в подобна „невъзможна ситуация”.

Първите трудности между Сурожката епархия и Московската патриаршия започнаха през 2002 година, когато лондонската енория бе разстроена от действията на епископ Иларион (Алфеев). Той бе изпратен от Москва, за да помага на основателя на епархията, митрополит Антоний (Блум), починал впоследствие. По онова време епископ Иларион си позволи да разкритикува открито епархийския устав, начина на работа на епархията и използваните пастирски и литургически практики. Нови проблеми излязоха на бял свят след една дискусия на тема „Съборността”, на която отец Андрей Тетерин, изпратен в лондонската енория от Отдела за външни отношения на Московската патриаршия, системно започна да поставя под съмнение делото на митрополит Антоний и на посочения от него наследник, епископ Василий, избран от Църковно-народен събор през февруари 2003 година, още докато митрополит Антоний беше жив. Като реши, че действията на наскоро пристигналите от Русия лица, разполагащи с активната подкрепа на Отдела за външни отношения на Патриаршията, постоянно предизвикват смутове в живота на епархията и са довели до непоносима ситуация, в писмо от 24 април тази година епископ Василий поиска от московския патриарх Алексий ІІ да му позволи да се присъедини към юрисдикцията на Вселенската патриаршия, заедно с онези от клириците и миряните на епархията, които биха пожелали да го последват.