Евангелията написани на арамейски език две години след Христовото възкресение?

Източник: Chretienté.info

Четирите евангелия са били написани две години след смъртта на Господ Иисус Христос на арамейски, език, на който са говорели и Той, и учениците му, смята френски учен, посветил на тази тема над 40-годишен труд.

Католическата църква смята, че четирите евангелия, признати от „Мураториевия канон” към 200 година, са били написани на гръцки, но приема, че Евангелието според Матея е било съставено на арамейски или на еврейски език.

Запален по „устната памет” и познавач на арамейския, седемдесетгодишният Пиер Перие, член на Академията на науките и бивш постоянен секретар на Академията на технологиите, е посветил усилията си да докаже, в шест произведения, че основните текстове са били събрани не по-късно от 37 година, преди апостолите да се разпръснат. Те са съдържали свидетелствата на Петър и Йоан пред Синедриона, тези на Мария и на множество ученици.

Трудът е дело на Яков, брат Господен, глава на Йерусалимската църква, твърди ръководителят на изследвания по аеронавтика, който е и ориенталист. Наследникът на Яков, Симон, поверява текста на Мари, епископ на Вавилон. Това е основата на „Пешита”, която съставлява, според християните, най-вече халдейци, говорещи арамейски и живеещи основно в Ирак, Сирия и Иран, базата на каноничните евангелия.

Четирите евангелия са били „съставени” от 37 до 39 година. След това преводите на гръцки се простират от 42 година до края на І век, доста преди „апокрифите” на Тома или тези, които се приписват на Юда.

Пиер Перие се е вдъхновил от работата на халдейския епископ Франсис Алишоран, близък с кардинал Южен Тисеран, основател на Конгрегацията на източните църкви. Методът му се състои в това да „се разсъблекат” текстовете. Като изследовател, който е в постоянен контакт с гръцките, италианските и иракските богослови, той смята, че „е невъзможно някои текстови застъпвания да са случайност”. От Александрия в Троада Тимотей, Павлов ученик, с майка еврейка и баща грък, – казва той – превежда евангелията на гръцки. Текстовете съответстват на D-05 – кодовото название на евангелието, събрано от свети Ириней Лионски около 150 година, което се съхранява в Кембридж, и на първия латински текст, съхраняван в Бреша, Италия.

Перие не дели евангелията на „стихове”, както е по традиция, а на „бисери”, тоест на кратки разкази, които от своя страна са събрани в 17 „огърлици”. Така Евангелието според Марк – вдъхновено от Петър – и Евангелието според Йоан, които напълно се застъпват, са съставени всяко от по 50 перли, от които 25 общи и 25 обособени. Йоан, който е по-млад от Петър, само „допълва” по-възрастния си събрат.

„Петър дава обреда, а Йоан – богословието. Множество елементи от живота на Христос отсъстват у Йоан. Относно избора на учениците, чудесата, евхаристията, страстите, възкресението, двете евангелия се четат като едно. Например, Марк описва пасхалния обред. Но именно при Йоан откриваме обявяването на действителното присъствие в Евхаристията”, – обяснява той.

Тезата на Перие има общи черти с тази на други ориенталисти като германския лютеран Йоаким Йеремиас (ХХ век) или писателя и богослов Готхолд Лесинг (ХVІІІ век).