Изявление на Свещения Кинотис на Света Гора Атон във връзка с православно-католическите контакти

Неотдавнашното гостуване на папа Бенедикт XVI на Вселенския патриарх по случай празнуването на паметта на апостол Андрей Първозвани (30 ноември 2006 г.) и последвалата визита на блаженейшия Атински архиепископ Христодул във Ватикана (14 декември 2006 г.) станаха повод за различни впечатления, оценки и реакции. Оставяйки настрана позитивните и негативните оценки на светската преса, да насочим вниманието си към нещата, които имат отношение към спасението, защото тъкмо заради него ние сме изоставили света и сме се заселили в усамотението на Света Гора.

Ние, монасите-светогорци, почитаме Вселенската патриаршия, в чиято каноническа юрисдикция сме. Отнасяме се с уважение и почит към Всесветейшия патриарх Вартоломей и се радваме на неговите достижения и трудове за благото на Църквата, извършени в името на любовта към Бога. Особено ценим начина, по който той твърдо и непрестанно защитава сред разнообразни трудности Вселенската патриаршия и Поместните Православни църкви, които имат проблеми, и се грижи за това гласът на Православната Църква да звучи по целия свят. Ние също така почитаме и светата Еладска Църква, възпитала повечето от нас, и уважаваме нейния блаженейши Предстоятел. И все пак събитията около неотдавнашните посещения на папата във Фенер и на Атинския архиепископ във Ватикана изпълват сърцата ни с тъга.

Целия си живот сме посветили на борбата за опазване на светоотеческото наследство, поверено ни от светите ктитори на нашите свещени обители и от блаженопочившите отци, наши предшественици. Правим всичко, което е по силите ни, за да живеем в тайната на Църквата и в неповредената православна вяра, в която се и наставляваме всеки ден посредством богослужението, четенето на светите книги и изследването на поученията на светите отци, изложени в техните писания и в решенията на Вселенските Събори. Пазим своето догматично съзнание като зеницата на очите си и го укрепваме, отдавайки се на богоугодно трудене и прилежно изучавайки подвизите на светите изповедници, посрамили безброй ереси, особено нашия свети отец Григорий Палама, светите мъченици на Света Гора и мъченика Козма Първи, чиито свети мощи пазим с най-голямо благоговение и чиято памет прославяме непрестанно. Страх ни е да мълчим, когато става дума за наследството, оставено ни от отците. Усещаме особения си дълг към благоговейните отци и братя от светогорското братство, а също и към целия благочестив церковен народ, който вижда в атонското монашество неподкупен пазител на Светото Предание.

Посещенията на папата във Фенер и на Атинския архиепоскоп във Ватикана може и да са спомогнали за достигането на известни успехи в мирските дела. И все пак по времето на тези пътувания се извършиха неща, които не са в съгласие с православната еклисиология, и се дадоха обещания, които няма да донесат полза нито на Православната Църква, нито на инославните християни.

Първо, папата беше приет във Фенер като канонически Римски епископ. На церемонията на срещата папата беше облечен в омофор; Вселенският патриарх го поздрави с думите "благословен грядий во имя Господне", сякаш това е Сам Господ Иисус Христос; папата благославяше народа, а в многолетието го нарекоха "светейши и блаженейши епископ Римски". По време на православната Божествена литургия, на която присъстваше, папата беше също облечен в омофор, произнесе молитвата "Отче наш" и обмени литургична целувка с патриарха – това е нещо повече, отколкото просто съвместна молитва. И всичко това въпреки факта, че папството не се е отказало от еретическите си догми и хитрости; напротив, Рим очевидно подкрепя унията и се опитва да я наложи, както и догмата си за първенството и незаблудимостта на папата, а покрай всичко друго и общата молитва с представителите на нехристиянските религии и произтичащата от това общорелигиозна хегемония на папата.

Колкото за начина, по който папата беше приет във Фенер, ние сме особено огорчени от недостоверната информация, разпространена от всички медии, че тропарите, които са били изпълнявани при това – нещо, което изобщо не е трябвало да се прави – са били уж съчинени на Атон от монаси-светогорци. Използваме случая, за да кажем на всички благочестиви християни, че нито един атонски монах не е бил и не би могъл да бъде техен автор.

Сега да минем към опита на блаженейшия Атински архиепископ да изгради отношения с Ватикана с цел решаване на социалните и културните задачи, на проблемите в областта на биоетиката и за съвместна защита на християнските корени на Европа (за това се говори и в съвместното заявление, подписано от папата и патриарха във Фенер). Всичко това е съвсем безвредно и дори полезно при условие, че има за цел изграждането на мирни отношения между хората. При това е важно да не се създава впечатлението, че Западът и Православието са на общи позиции, и да не се забравя за дистанцията, която дели православното Предание от онова, което обикновено наричат "европейски дух". Западна Европа влачи товара на цял ред антихристиянски деяния като кръстоносните походи, "светата" инквизиция, търговията с роби и колониализма. Върху нея тегнат трагичното разделение, изразило се в протестантския разкол, разрушителните световни войни, антропоцентричния хуманизъм и безбожието, което произтича от него. Всички тези неща са следствия на богословското отстъпление на Рим от Православието. Постепенно папските и протестантските ереси изгониха кроткия Христос на православната вяра и коронясаха гордия човек вместо Него. Свети Николай, епископ Охридски и Жички, пише от Дахау: "Какво е Европа? Папата и Лутер… Това е онтологичната и историческа същност на Европа". Допълвайки го, преп. Юстин Попович казва: "Вторият Ватикански събор е възраждане на всички форми на европейския хуманизъм… Това е така, защото съборът упорито бранеше догмата за незаблудимостта на папата-човек", и заключава: "Несъмнено е, че водачите и властите на (западната) европейска култура и цивилизация изгонват Христа". Именно поради това е толкова важно да се свидетелства за смирения дух на Православието и да се бранят истинските християнски корени на единна Европа – корените, които Европа е имала по време на първите векове на християнството, в епохата на катакомбите и седемте Вселенски Събори. Православните не трябва да се товарят с чужди грехове. Виждайки неправотата на западното християнство и давайки повод на отстъпилите от вярата да мислят, че Православието има някакво отношение към това, ние бихме престанали да свидетелстваме, че Православието е единствената истинска вяра Христова и единствената надежда за народите на Европа.

Очевидна е неспособността на римокатолиците да се изтръгнат от оковите, наложени им от решенията на съборите, които те наричат "вселенски" и които са утвърдили догмите за филиокве, примата и незаблудимостта на папата, светската власт на римския първосвещеник, "тварната благодат", непорочното зачатие на Богородица, унията. Но въпреки всичко това православните продължават т. нар. традиционни взаимни посещения, оказвайки на папата чест, подобаваща само на православен архиерей, и пренебрегвайки напълно многобройните свещени канони, които забраняват общата молитва. И това се върши по времето, когато богословският диалог затъва все повече и повече в безнадежността.

По всичко се вижда, че Ватиканът не възнамерява да се отказва от своите еретически заблуди, а иска само да ги «претълкува», тоест да ги прикрие.

Римокатолическата еклисиология варира от един документ към друг, от т. нар. открита еклисиология на енцикликата "Ut unum sint", до еклисиологичната ексклузивност на енцикликата "Dominus Jesus". Трябва да отбележим, че и двата подхода са чужди на православната еклисиология. Самосъзнанието на светата Православна Църква като Една, Света, Съборна и Апостолска Църква не позволява признаването на други, инославни църкви и изповедания като "църкви-сестри". Църкви-сестри са само едноверните Поместни Православни Църкви. Използването на същото понятие "църкви-сестри" по отношение на някакви други църкви, освен православните, е богословски недопустимо.

Римокатолиците представят филиокве като едно от възможните и допустими формулировки на учението за изхождането на Светия Дух, богословски равнозначно на православното учение за изхождането от "само от Отца". За съжаление тази идея намира подкрепата и на някои наши богослови.

Папското учение за примата на папата твърди, че този примат е неизменен, за разлика например от титлата "Патриарх на Запада", от която неотдавна се отказа сегашният папа Бенедикт XVI. За това свидетелства и споменаването на световната мисия на апостол Петър и неговите приемници в папската проповед, произнесена в патриаршеската църква, а също и в неговата неотдавнашна реч, в която той в частност каза: "В общение с приемниците на апостолите, чието видимо единство се осъществява в лицето на приемника на апостол Петър, Украинската католическа община (т.е. униатите) можа да опази неповредено Светото Предание" (Catholic Newspaper, No.3046/18-4-2006).

Продължава налагането и утвърждаването на унията по всички възможни начини, въпреки изявленията на папата, че това уж не било така. За подобна лукава позиция освен всичко друго свидетелстват и провокационните действия на предишния папа Йоан Павел II, които провалиха Балтиморската среща в рамките на православно-католическия диалог, а също и писмото на сегашния папа до кардинал Любомир Гузар, униатски архиепископ на Украйна. В това писмо, написано на 22 февруари 2006 г., се подчертава, че е "важно да се удостовери присъствието на двете големи съставки на единната традиция – латинската и източната… Мисията, поверена на Гръко-Католическата Църква в пълно съпричастие с Петър, е двойна: от една страна, тя трябва по видим начин да пази източната традиция в католическата Църква, а от друга – да съдейства за срещата на различните традиции, удостоверявайки при това не само взаимната им хармония, но и дълбокото им единство в разнообразието".

В този контекст проявите на учтивост, подобни на посещението на папата във Фенер и на Атинския архиепископ във Ватикана, предприети, без да е достигнато съгласие във вярата, могат от една страна да създадат лъжливо впечатление за единство, отблъсквайки от една страна онези инославни, които биха могли да видят в Православието истинската Църква, а от друга – да смутят догматичното чувство на мнозина православни. Нещо повече, това може да подтикне някои верни и благочестиви православни, дълбоко обезпокоени от безчинието и нарушаването на свещените канони, към отделяне от църковното тяло и създаване на нови разколи.

С обич към нашето Православие и болка за единството на Църквата, желаейки да опазим православната вяра от всякакви нововъведения, ние повтаряме изявлението на извънредното удвоено събрание на Свещения Кинотис на Света Гора от 9/22 април 1980 г.:

"Вярваме, че светата Православна Църква е едната, света, съборна и апостолска Църква Христова, която притежава непрекъснато апостолско приемство. Обратно на това, "църквите" и "изповеданията" на Запада, отстъпили в много отношения от вярата на Евангелието, апостолите и отците, са изгубили освещаващата благодат, истинските тайнства и апостолкото приемство…

Диалозите с инославни, ако те се свикват, за да се разкаже на инославните за православната вяра, та очите им се отворят за божествената светлина и те да се завърнат към православната вяра, не се осъждат.

Богословският диалог по никакъв начин не трябва да се съпровожда с обща молитва, участие в богослужебни събрания, съвместни служби или други действия, които могат да създадат впечатлението, че Православната Църква признава римокатолиците за пълноценна Църква, а папата – за каноничен Римски епископ. Подобни действия заблуждават както православните, така и католиците, у които се създава лъжливо впечатление за отношението на православните към тях…

По благодат Божия Света Гора – както и православният народ Божи – остават верни на вярата на светите апостоли и светите отци, в това число и поради любов към инославните, които получават немалка полза, когато, виждайки твърдостта на православните в православната вяра, осъзнават собствената си духовна болест и пътя към излекуването от нея.

Безуспешните опити за обединение, станали в миналото, ни учат, че за истинското единство, което по воля Божия се осъществява само в истината на Църквата, трябва да се готвим и да действаме другояче, отколкото това се е вършило в миналото и се върши в наши дни".

Събрание на представителите и игумените на всичките двадесет обители
на Света Гора Атон.
Карея, 17/30 декември 2006 г.
Протокол № Ф 2/7/2310