Католическата църква отваря вратите на енорийските храмове за християните

Молитва, пост и Евхаристия срещу демона

Кардинал Анджело Де Донатис, викарий на папа Франциск за Римския диоцез, промени разпоредбите, издадени вчера вечерта, които постановиха, в съответствие с мерките, наложени от италианското правителство за справяне с коронавирусната спешна ситуация – затварянето на всички църкви в епархията.

Новото е, че според Декрета на Римския викарий храмовете, които не са енорийски църкви, остават затворени, докато енориите се отварят отново. Неенорийските църкви са катедралите и храмовете с особен статут. Римският викарий припомня, че „крайната отговорност за влизане в местата за поклонение е възложена на свещениците и всички верни, за да не се излага населението на опасност от заразяване и в същото време да се избегне знака на физическата забрана, чрез ограничаване на достъпа и чрез затварянето на мястото за поклонение, което би могло да създаде дезориентация и по-голямо чувство на несигурност“. След това кардинал-викарият за Рим допълва: „Не, ние не се боим от Господа, Той не иска да ни отнеме нищо. Нужна е смелост; може би в тези часове – още по-голяма смелост“ и подчертава, че в указания период на карантина верните трябва да спазват съвестно и със зряло чувството на отговорност директивите на постановленията на Министерския съвет на Италия. Следователно верните се освобождават от задължението да изпълняват празничното предписание на службите, поради невъзможност да се провеждат редовно. Но, поради пандемията религиозни сгради от всякакъв вид остават затворени за обществен достъп, сред които и гореспоменатите неенорийски храмове. Вместо това енорийските храмове и онези, които са свързани с мисии и грижа за душевно и телесноболни, ще останат отворени за достъп. По отношение на сакраменталния живот в Рим кардинал Де Донатис определя: „Църковното общение, което ни свързва, ще продължи да ни подкрепя в ежедневните ни усилия да реагираме на извънредната ситуация бързо, ефективно и с автентичен дух на вяра“.

Тези думи са вдъхновени и от решението на папа Франциск, изразено по време на ежедневната Литургия, която понтифексът отслужва в Санта Марта, с призив пастирите да не взимат драстични решения, като по този начин защитават Божия народ: „В тези дни се присъединяваме към болните, семействата, които страдат от тази пандемия. И също бих искал днес да се моля за пастирите, които трябва да придружават Божия народ в тази криза: Господ да им даде сили, а също и способност да изберат най-добрите средства, с които да помогнат. Драстичните мерки не винаги са добри, затова се молим Светият Дух да даде на пастирите пастирска прозорливост и способност, за да могат да осигурят всички мерки и да не оставят светия верен Божий народ. Нека Божият народ да се почувства придружен от пастирите и от утехата на Божието Слово, на тайнствата и молитвата“.

Папата споменава за демонските нападения над света в този момент и във всички моменти, свързани нападения над човека и отнемането на човешки живот. Понтифексът определя, че „демонът има два стила: съблазняването на света с обещания и ако това не мине – яростно нападение“. Франциск продължава: „Гордостта на дявола е толкова голяма, че той се опитва да унищожи, наслаждавайки се на разрушението с ярост. Папата заключава: „Дяволът продължава да унищожава”.

В същото време полските епископи са на мнение, че трябва да се увеличи броят на ежедневните (ординарни, или фериални) литургии, за да няма струпване на много хора по време на една меса – т.е. неделната тържествена литургия (доменикална) да бъде замемена с много по-кратката ежедневна литургия, което според католическия литургичен устав е разрешено.

Архиепископ Станислав Годецки, председател на Епископската конференция на Полша, подчерта, че болниците лекуват заболявания на тялото, а църквите служат за лечение на заболяванията на духа. „Следователно е немислимо да не се молим в нашите църкви“. Полският архиепископ припомни, че възрастните и болните могат да останат вкъщи и да следят предаванията на неделната литургия в социалните медии, а за бедните бяха отворени храмове за т.нар. „Евхаристийно обожение“, характерно като момент на силен молитвен акт в Католическата църква.