Назначен е нов директор на банката на Ватикана

Бившият зам.-генерален директор на банката 52-годишният Паоло Чиприяни ще замени шефа на финансовата институция – 80-годишния Лелио Скалетти, след като понтификът утвърди съответното решение на Съвета на кардиналите по контрол на дейността на института. Преди да започне службата си към ватиканския Институт за религиозна дейност, новият генерален директор Чиприяни е работил в Banco di Santo Spirito и Banco di Roma като представител на тези банкови институти в Люксембург, Ню Йорк и Лондон.

Ватиканската банка е основната структура, управляваща папските финанси. Банката е основен играч на световните фондови борси и получава дивиденти от средства, вложени в акции на едни от най-големите транснационални корпорации. Ватиканът притежава пакети акции в италиански банки, а също така поддържа тесни връзки с водещите финансови учреждения в света.

След Втората световна война Институтът по религиозни дела става съпритежател във веригата хотелите "Хилтън" в Италия. В негово владение са и пет квартала във Вашингтон, както и компанията, построила небезизвестния хотел "Уотъргейт", курорти в Мексико, жилищни комплекси в Монреал.

В актива на Ватиканския Институт по религиозни дела влизат още пакети акции от стоманодобивни и селскостопански компании, застрахователни корпорации, обширни площи обработваема земя в Италия (482 хил.ха), Германия (250 хил. ха), Испания и други страни.

Банка Ватикана става успешна и печеливша банка. До 1990-те години банката е инвестирала около $10 милиарда в чуждестранни компании. Част от успеха на банката се дължи на това, че предлага някои незаконни услуги; за 5% банката пере пари на индустриалци или на приближени на Католическата църква.

Скандалът с прането на пари става известен през 1968 г. заради промяна в италианските финансови разпоредби, които осигуряват по голяма прозрачност. За да се предотврати скандал, който би възникнал, ако обществеността научи мащаба на спекулациите и операциите на Банка Ватикана, папа Павел VI назначава Микеле Синдона за папски финансов съветник, който да разпродаде собственост, да премести парите отвъд океана и скрие целия размер на богатството на Ватикана. Синдона е главният виновник за значителния приток на пари, когато започва да пере парите от хероин на престъпното семейство Гамбино (взимайки 50%-ен дял) чрез пирамидалната корпорация "Мабуси". Това пране се осъществява чрез помощта на и на друг банкер, Роберто Клави, който е мениджър на Банко Амброзиано. Интересно е, че и двамата са били членове на Ложа Р2 (масонска ложа).

Когато папа Йоан Павел I става папа през 1978 г., той е информиран за данните за злоупотреба в Банка Ватикана и инструктира кардинал Жан Вилот (папски държавен секретар и глава на Папската курия), за да разследва подробно случая.

Папа Йоан Павел I умира само след 33 дни управление, което води до твърдения, че е бил убит след като е разкрил скандал.

Общоприето е, че папа Йоан Павел I умира от естествена смърт, въпреки че някои медицински експерти вярват, че е починал от белодробна емболия или контра реакция от лекарствата, които е вземал, а не от сърдечен удар, както се казва в официалните съобщения за смъртта му.

Банка Ватикана преминава през три периода на значителна промяна: след 1870 г. със разпадането на Папските държави; през 1929 г. с Латеранските договори установяващи независимия град Ватикана; и последващите катаклизми на Втората световна война. Когато се пише Латеранският договор, една от неговите клаузи предифинира каноническия грях на лихварството, да не означава печалба от заемане на пари, а просто "прекомерно" облагодетелстване. Това дава възможност на Банка Ватикана да стане истинска банка с всички предвидени облаги. Освен това Мусолини дава на Банка Ватикана начален капитал от $80 милиона.