На Разпети петък бях прикован към кръста

Православен владика, преболедувал от коронавирус, разказва за преживяното. Звенигородският епископ Питирим (Творогов), ректор на Московската духовна академия, се е заразил по време на Великата седмица с коронавирусна инфекция в храма на Академията, въпреки строго спазваните хигиенни норми. Собственият разказ на владиката е поместен в неговия профил във Фейсбук.

17 април

За мен вече почнаха да се носят слухове. За да спра разпространението на недостоверна информация, съобщавам, че аз и сестра ми караме в лека форма коронавируса и че днес се извърши обрат в течението на болестта: завърнаха се миризмите. Какво да ви кажа за тази зараза, изхождайки от личен опит? Тя е много коварна и не можеш да предвидиш дали ще те пощади или ще те убие. Най-тежко е психологическото напрежение от очакването.

Заразяването става много лесно. Аз се заразих в храма по време на служба. Въпреки че ние в Академията спазвахме строго хигиенните норми. Заразих се повъздушно-капков  път. Това в отговор на всички, които твърдят, че в храма не можеш да се заразиш. Можеш, и още как! Още при първите слаби признаци на болестта, на които по друго време не бих обърнал внимание, аз си направих тест и той се оказа положителен. И въпреки че Академията е поставена под карантина, аз се оттеглих в най-строга самоизолация.

Започвайки от Великия вторник, двамата със сестра ми сами изчитахме великопостните служби по онова последование, което се публикува на патриаршеския сайт. Спомнихме си младостта! И сега продължаваме да изчитаме службите в нашата строга изолация. Огромно благодаря на хората, които са качили в интернет готовото чинопоследование! Е, и най-важното: пазете себе си и пазете другите, не излизайте от къщи. Заразените са много повече от това, което се съобщава официално. Бъдете здрави! Честита ви Велика събота — време за тишина и размисъл!

23 април

Преди да изляза от карантината, аз силно си скъсих брадата, за да мога да причастявам болните. Самият аз съм вече практически здрав, излизам за 5 минути да се поразходя в безлюдни места и да подишам чист въздух.

24 април

Вече могат да се правят първите изводи от сполетелия ни коронаужас. Най-главната е ролята на свещеноначалието в кризисните ситуации. По време на смутове и катаклизми  Господ вразумява хората чрез началствата и властите. Никакви свещеници, старци и старици, дори благодатни, прозорливии т.н., не могат да знаят как трябва да се постъпва в моментите на обществени бедствия. Това решава дядо патриарх, за след него и епископите. Светските власти също са вразумявани от Бога какво да се прави в една или друга кризисна ситуация. И когато хората престават да слушат духовната и светската власт, дори ако се ръководят при това от най-добри намерения, — отваря се пътят към ада. Може би това наказание ни е сполетяло поради вкоренилия се навик да хулим властите.

Трябва ни разбиране, търпение и смирение. И най-главното — покаяние. Приятели, та ние с вас забравихме живия Бог, заменихме Го с акатисти, празници, “приятни” пости, ритуали, литии и поклонничества! Всичко това е чудесно, разбира се, но каква е целта? Целта е нашето спасение.И Господ ни насочи към онази единствена цел, към която трябва да се стремим.

25 април

Вторият и най-важен урок на пандемията. Силно ме критикуваха за това, че излязох с призив към вярващите да не ходят на църква по време на епидемията. Дори поискаха от мен “железобетонни доказателства”, че съм се заразил именно в храма, а не някъде другаде.

Към днешния момент анамнезата на заболяването е точно установена; нека опитаме да възстановим генезиса. През целия изминал Велик пост аз, както обикновено, служех всички литургии. Заедно с мен през последните седмици на поста служеха най-ревностните — йеродякон Инокентий и новопостриганият монах Михей. Инокентий се разболя пръв, след него аз, след мен Михей.

Оказа се, че първият ковид-болен в Академията е бил студент от магистратурата, който е пял в хора на Лаврата. Най-много студенти са се заразили именно в хоровете, където условията за разпространение на заразата са идеални.

Свещениците много рискуваха и рискуват, приемайки изповеди. Заразяват се онези, които най-много рискуват, които не бягат от народа, а се принасят смирено в жертва на болестта със слабата надежда, че болните енориаши ще си останат вкъщи. Но надеждите не се оправдават.

Велики понеделник. Утро. Портите на Троице-Сергиевата лавра са затворени. Пред тях шуми разгорещена тълпа, искаща отваряне на Лаврата. Протестиращите се държат много  агресивно, викат. Владиката Парамон отваря Лаврата за цялата Велика седмица и за Пасха.

Морът започна на Разпети петък. Най-добрите свещенослужители се разболяха, някои в тежка форма. Разболя се владиката Парамон, разболях се аз, разболяха се лавърските старции един наш, от Академията (Московската духовна академия резидира в Троице-Сергиевата лавра в град Сергиев Посад край Москва – бел. прев.). На Разпети петък, както си му е редът, ние бяхме приковани към кръста. А отдолу, както винаги, бе тълпата, жадуваща за чудо. Чудо не се извърши.

Упрекват ни, че сме изоставили хората. Това не е вярно. Можехме да отговорим само по един начин— сами да се разболеем, за да могат хората да видят нашите страдания и да съжалят онези, които все още са здрави, да пожалят своите епископи, свещеници, псалти.

Лежейки в реанимацията, умирайки от болки и задушаване (днес видях тези тежко болни, стенещи от болка и задушаващи се), ние безмълвно молим нашите енориаши: пожалете ни, пожалете онези, които все са още живи, все още са здрави. Пожалете лекарите: те умират на поста си, без да жалят себе си. Вие ги пожалете!

Кой ще ви ръководи духовно, кой ще ви причастява, лекува, кой ще услажда слуха ви с дивно черковно пеене, ако една част от нас измре, а други станат инвалиди с повредени от фиброза бели дробове?! Аз изкарах болестта в лека форма, но днес снимката показа частична фиброза на белите ми дробове. А какво ще стане с тежкоболните? Ние, свещено- и църковнослужителите, се разболяваме най-често от всички: пожалете ни! Та нали и Господ се обръща към всички: “Милост искам, а не жертва!”

Епископ Питирим (Творогов)

26 април 2020 г.

Превод: Андрей Романов