Обръщение към църквите в Америка за Неделя на Православието

Източник: SCOBA NEWS

25 февруари 2007 г.
Неделя Православна

Йерарсите на Постоянната конференция на каноничните православни епископи в Америка

До целия клир и миряните на светите Православни църкви в Америка

Възлюблени в Христа братя и сестри,

На тази първа неделя от Великия пост ние, йерарсите на Постоянната конференция на каноничните православни епископи в Америка, ви поздравяваме в мира и любовта на нашия Господ. Ние започнахме заедно нашето великопостно пътуване с една седмица на молитва, пост и богослужение, стремейки се да укрепим своята вяра и да подновим нашата отдаденост на Бога и Неговата воля. Днес встъпителната седмица на Великия пост достига своята кулминация в празнуването на Неделя Православна, едно честване на триумфа на истинската вяра с окончателното възвръщане на светите икони в църквите през 843 г.

Именно на този ден ние чуваме още веднъж възторженото приветстване на онези, които са подписали ороса на Седмия вселенски събор през 787 г.: “Това е вярата на апостолите, това е вярата на отците, това е вярата на православните. Тази вяра утвърди вселената.” В това заявление епископите утвърждават апостолския характер на вярата. Защо е било толкова същностно необходимо вярата да се свърже с апостолите на нашия Господ? Защо ние като православни християни продължаваме да утвърждаваме този апостолски характер? Как определяме и разбираме естеството на тази връзка между нашия духовен живот и вярата на тези светци, които са откликнали на призива на Царството, последвали са Христа в служение и свидетелстване, и са установили Църквата чрез своето свидетелство за Неговата любов?

Първо, ние знаем от Светото Писание, че вярата на апостолите е била единствено в Христос и в Неговото откровение за божествената воля и дело на Светата Троица. На деня Петдесетница апостол Петър възвестява, “че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос” (Деян. 2:36).

Този Господ и Христос сочат апостолите чрез своята проповед, учение и изцеления. Те са знаели, че Той е източникът на живота и че вярата в Него е пътят към спасението. Апостол и евангелист Иоан пише, “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Иоан. 1:4).

Те са знаели също Неговата власт да ни помогне да преодолеем греха и да живеем в съкровено общение с Бога. “И вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене”, пише апостол Павел (Гал. 2:20).

Второ, вярата на апостолите е била евангелска и човеколюбива. Изпълнени със силата на Светия Дух, те стават свидетели на Христа дори до край-земя (Деян. 1:8). Те проповядват разпнатия и възкръсналия Христос, и дори когато са заплашени с тъмница и смърт, те възвестяват, “ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:20). Освен че споделяли евангелското благовестие, апостолите предлагали свидетелство за неговата истинност чрез властта да изцеляват и грижата за онези, които са в нужда. Те ръководели първите християни в делата на милосърдие, насочени особено към вдовиците, сираците и бедните, и предлагали спасителната Божия милост чрез чудесни изцеления в името на Иисуса Христа.

Трето, вярата на апостолите е преобразявала живота. Животът на всеки един Христов ученик е бил коренно променен след среща с Божия Син. Прости, обикновени хора станали защитници на вярата. Чувайки призива за служение, апостолите пожертвали много заради Кръста и принесли живота си, за да могат другите да чуят и да повярват в Евангелието на Царството. Като правели това, техният собствен живот се преобразявал в светост, била им дадена велика мъдрост и те били приети от нашия Господ в блажено и вечно общение на живота и любовта.

Това е вярата на апостолите. Това е нашата вяра като православни християни, преки духовни потомци на тези светии, които предлагат както своя пример, така и застъпничеството си за всички нас. Това е вярата, която сме наследили в истина и любов, но тя трябва да бъде също и вярата, която живеем. Ако възвестяваме нашата вяра като тази на апостолите, тогава ние трябва да вярваме над всичко в Христос и спасението чрез Него. Нашата вяра трябва да бъде видима чрез непрестанно свидетелство за Божията милост и чрез дела на състрадание, за да се посрещнат както духовните, така и физическите нужди на другите и те да познаят силата на Евангелието. И най-важното, ние трябва да разберем, че автентичната, апостолската вяра ще промени нашия живот. Нашият Господ ни призовава “от тъмнина в чудната Своя светлина”, за да станем “народ свет” (1 Петр. 2:9).

Като празнуваме Неделята на Православието, продължавайки този благословен и свет великопостен път към светата Пасха, нека да пазим това красиво наследство на светите апостоли и да му позволим да ни ръководи към по-дълбоко общение с Иисуса Христа и по-голямо разбиране на живота и вярата. Нека също да търсим застъпничеството на апостолите и на всички светии. Те са изминали това пътуване преди нас и чрез своя живот и молитви ни призовават да държим сърцата и умовете си в Христа Иисуса, нашият Спасител и Господ.

С отеческо благословение и любов в Христа,

+ Архиепископ ДИМИТРИОС, Председател
Американския архидиоцез на Вселенската патриаршия

+ Митрополит ФИЛИП, Заместник-председател
Северноамерикански архидиоцез на Антиохийската православна църква

+ Митрополит КРИСТОФЪР, Секретар
Сръбска православна църква в САЩ и Канада

+ Митрополит НИКЪЛЪС Амисоски, Ковчежник
Американски карпато-руски православен диоцез в САЩ

+ Митрополит ГЕРМАН
Православна църква в Америка

+ Архиепископ НИКОЛАЕ
Румънски православен архидиоцез в Америка и Канада

+ Митрополит ЙОСИФ
Българска православна църква

+ Митрополит КОНСТАНТИН
Украинска православна църква в САЩ

+ Епископ ИЛИЯ Филомелионски
Американски диоцез на Албанската православна църква