Отворено писмо до Негово светейшество румънския патриарх Даниил и вярващия народ на Румъния

В последните години не затихвалата никога католическа и униатска пропаганда в православните страни се активизира отново. Католицизмът минава навсякъде в настъпление. В същото време вярващите в много православни страни се запитват дали техните духовни водачи имат достатъчно твърдост и воля, за да опазят стадото си от чужди посегателства. Нищо освен тревога не може да предизвика фактът, че дори първият по чест патриарх на православния свят, завършил Папския институт за Изтока в Рим, прави демонстративни жестове на "побратимяване" със своя "събрат" във Ватикана. Писмата на румънския духовник отразяват в сбит вид тревогата и недоумението на милиони обикновени православни по света и въпросите, които те са готови да зададат на своите пастири.

Ваше Светейшество, дядо Патриарх,

Със синовна покорност, но и с дълбока болка ви пиша това писмо аз, недостойният и най-малкият измежду служителите на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

Един застрашителен случай потресе и смути цялото румънско православие. Лицето ни е опетнено от неправославната постъпка на нашия брат, Негово високопреосвещенство митрополит Николае Корняну. Въпреки че ширенето на униатската пропаганда е започнало да мъчи жестоко православните в Трансилвания още преди три века, днес положението е още по-лошо: тогава нашият народ е търпял жесток гнет от страна на чужденци, а днес, въпреки че не ни насилва никой, самите ние съучастваме в папската ерес.

Ваше светейшество, не ми подобава и не се осмелявам да напомням светите канони и преданието на светото православие на един от водачите на Църквата. Вие ги познавате добре и ги владеете също така свършено. И все пак не ми дават мира думите на св. Йоан Златоуст, просветителя на целия свят, който казва: “Да не бъдем участници в нечистите дела на тъмнината“ – и не мога да мълча, виждайки как един наш висок йерарх, стар по години и с голям опит, се причастява с хора, отпаднали от правата вяра.

Тук, както ви е добре известно, се нарушава тежко 46-то апостолско правило, което ясно казва: “Ако епископ или презвитер приеме еретическо кръщение или жертва, анатема да бъде. Защото какво е съгласието на Христа и Велиала? Или какъв дял има верният заедно с неверника?“ Също и 45-то правило, което казва: “Епископ или презвитер или дякон, който се моли заедно с еретици, да бъде само низвергнат; но ако им позволява да вършат нещо като клирици, да бъде анатема’. И не само това. Знае се, че униатството е било атака не само срещу чистотата на светото православие, но и срещу битието и единството на румънския народ. Такова едно деяние от страна на един православен митрополит възкресява черни страници от историята на народа ни.

През вековете народът ни е умеел да живее в мир с всички религии, но никога не е приемал да се скверни неговата собствена вяра. Надявахме се, че този икуменически диалог, който нашата Църква води в последно време, ще бъде плодотворен, мирен и без отпадане от вярата. Ала ето какви са неговите плодове! Такива деяния са път само към разделението, но не и към единството, основано върху истината на Светите Отци.

Тъжно е, Ваше светейшество, твърде тъжно. В историята на нашата Църква е имало и други падения на духовници, както е ставало по време на унията, когато 80% от свещениците са направили компромис, отхвърляйки светата си вяра. Да не вършим същото и сега, вкарвайки съблазън в редовете на нашите верни!

Ваше светейшество, днес, когато народът е заплашен отново от раздори, когато Трансилвания, Буковина и Бесарабия са толкова желана плячка за злонамерени и зловерни сили, когато вярата ни е притисната от всякакви безбожни обичаи, от хомосексуализъм и аборти, когато светите икони вече не се допускат в училищните стаи, молим Ви, в името на кръвта на множеството мъченици и изповедници на нашия народ, да вземете правилното решение този епископ да бъде наказан, не защото аз смятам така, а защото това се изисква от каноните и преданието на Светите Отци, за да има покаяние и поправяне и да не се петни името на светата ни Църква. Моля ви да поставите незабавно този случай в дневния ред на Светия Синод на Румънската православна църква. Той не допуска отлагане. Не позволявайте стадото да се разпръсне и Божият гняв да сполети този народ.

С поклон и дълбоко уважение,

Протосингел Юстин Първу

1 юни 2008

Да не участваме в ереста!

Възлюбени православни чеда на този народ,

Православието и нашият народ са заедно още от първите векове на християнството и оттогава православието е душата на този народ. Така сме оцеляли в историята и сме запазили достойнството си и до днес, благодарение на нашите благоверни владетели и всички изповедници и молитвеници на тази земя, предпочитали по-скоро да загинат, отколкото да предадат вярата, завещана ни от св. Апостол Андрей. Те са знаели, че вярата е извор на народната чест и сила, а не нещо друго. Опазили сме неопетнена вярата си и само затова този народ е оцелял и оцелява в историята.

Мили братя и сестри, от нас сега зависи съдбата на този народ, от нас зависи какво предание ще наследят синовете на нашите синове, от нас зависи спасението на този народ. Да се учим от нашите мъченици и герои как да пазим вярата си и учението на нашите предци. Те не са мълчали, когато враговете на православието са нападали нашата вяра. Дори когато мнозина са мълчали – управниците и църковните йерарси, – верният народ не е мълчал, винаги са се намирали хора с голям дух, вдъхновени със сила свише, които са изповядвали истината.

Това, което се върши днес в нашия църковен живот, е много тежко и не е за подценяване. Не трябва да минаваме равнодушно покрай проблемите, с които се сблъсква нашата Църква. Светите Отци ни учат, че когато вярата ни е в опасност, Божия заповед е да не мълчим. Никой няма правото да казва: “Ама аз съм толкова малък, кой съм аз да меся в църковните работи?“ Не, мили мои, Светите Отци ни учат, че ако ние си замълчим и останем равнодушни, камъните ще проговорят. Трябва да познаваме нашето богословие, каноните и учението на нашата Църква. Ето, виждате какво става – минаваме равнодушно покрай такова деяние на един йерарх, осмелил се с такава лекота да погази устава, установен от Отците, т.е. да се причасти с отпадналите от правата вяра, защото т. нар. гръко-католици са били и остават схизматици, анатемосани от Православната Църква.

Виждате, че времената са много тежки, защото мнозина се опитват да ни измамят по дипломатически и политически начини, за да се откъснем от нашата вяра и да се хванем като на някакво хоро заедно с всички еретически религии. Бедните гръко-католици, те самите са паднали в мрежата на папистите и са станали тяхно оръдие, въпреки че не съзнават това. Нямаме нищо против гръко-католиците, нека да си се молят с мир в техните храмове, но само да не нападат нашите църкви и нашата вяра. Ние уважаваме всекиго и никога не сме се ръководили от прозелитизма, както прави Римокатолическата Църква, никога и никому не сме налагали насила своята вяра.

Всички знаем колко са изстрадали нашите православни от Трансилвания по времето на налагането на унията. Колко лъжи, колко подлост, колко безчестие! Такива са били винаги методите на римо-католиците. Какво доверие можем да им имаме на тях? Какво единство и смешение можем да имаме с тях? Не виждате ли докъде ни е довел целият този икуменизъм? Успяхме да опетним лицето на православието с тази неканонична постъпка на митрополит Николае Корняну. Само мъка и страдание са донесли папистите на нашия народ. Неприятелите на истината искат да ни компрометират на всяка цена. Те вече не идват с оръжие, както някога, а с лукавство и измама. Затова и Спасителят ни казва да се пазим от вълците в овчи кожи и ни предупреждава, че ще дойдат лъжливи учители. Какво доверие можем да имаме на този икуменизъм, щом, както казва и отец Станилоае, римо-католиците са превърнали проблема за обединението на църквите в предмет на конфесионална търговия? За тях е твърде малко да бъдат в истината, за тях най-важното е първенството на папата. Всички опити за обединение в историята на Църквата не са допринесли за нищо друго освен за още по-голямо засилване на несъгласията между Изтока и Запада, за още по-големи раздори – политически, икономически, военни. Защото целта им винаги е била да се разширяват и такава е целта им и сега.

Колко мъки и унижения са изтърпяли клетите румънци от Трансилвания, когато не им се е позволявало да служат с мир своята служба, своята православна литургия. Но не са стояли равнодушни, изповядвали са твърдо своята вяра. Нека това да ни бъде поука. Вижте колко болка и в същото време колко храброст струи от апела им, изпратен до кралица Мария Терезия:

“Ето ние, селяните от област Хунедоара, Алба, Заранда, известяваме Ваши Величества за това, което желаем всички, от най-стария до най-малкия (…) Всички народи си имат своя закон, и мир в своя закон. И пророк Моисей е дал закон на евреите, и те го изпълняват в мир, а нас непрестанно ни преследват заради нашия закон. Защо не ни оставите на мира, та и ние малко да си починем? Как да дадем на униатите църквите, които сами сме зидали, с наши пари и наш пот!? Не, никога, докато сме живи! (…) Не прилича, нито Бог дава, нито румънците позволяват това. Защото доста и усърдно сме се молили, и никакъв отговор не сме получили, сякаш не сме се и молили. Ние не сме добитък, както Ваши Величества смятат, и ние си имаме своя църква. А църквите не са строени, за да бъдат празни, и няма да продължаваме да се молим по конюшните, ами ще си влезем в църквите и там ще се молим, за да не стоят празни“.

Виждате ли как е оцеляло православието? С непоколебимия отпор на народа, свещенството и монасите. От самото начало папистите са използвали слабите ни владетели, слабите йерарси, измамени с празни обещания, но верният народ е останал твърд. А за да видите що е папистко лукавство и подмолност, чуйте какво пише в писмото си от 11 март 1701 г. Габриел Капи, управник на “Пропагандната католическа мисия в Дакия“ до кардинал Леополд Колониц:

“Смятам, че засега трябва да се задоволим със съгласието на румънците за уния, защото твърде опасно би било, ако не и невъзможно да настояваме в момента за премахване на лошите им обичаи. Затова засега е достатъчно епископът и останалите от тях, които склонят в бъдеще за унията, да обещаят, че ще бъдат верни на католическата църква и нейните служители, и да служат заедно с това по гръцки ритуал, приет от католическата църква и на други подобни места. След като стане това, в бъдеще наше задължение ще бъде да променим малко по малко всичките им обичаи, да им променим дори и литургията и начина на божествената служба, казвайки им, че тези обичаи са се вкоренили при тях поради глупостта и невежеството на техните свещеници“. Ето какви са били истинските намерения на йезуитите.

На Фераро-Флорентийския събор (1438-1439) мнозина йерарси са паднали, но са се и покаяли, и са гледали впоследствие на това падение като на много по-лош грях от всички други. Защо да повтаряме техните грешки, когато можем да си вземем поука от тях?

Католиците са намесвали винаги политиката в църковния живот. Католическата църква е без чест, тя използва безчестни методи и политическо фарисейство. Те се опитват да ни завладеят по всички възможни начини: и на верско ниво, и на комерсиално, и на финансово, а за езиковото и да не говорим – вече не може да се намери и една пътна табела на румънски език, и много земи, закупени от тях, са вече в техни ръце.

Да си спомним писмото на патриарх Доситей до епископ Атанасий Ангел, който бил паднал в съблазънта на унията и когото патриархът укорявал по следния начин: “Кир Атанасие, спомни си как беше пристигнал в Румънската земя (Влашко) и как искаше да те поставим за митрополит на тази област, и как след многото ти настоявания и обещания ни придума да те изберем за архиерей; най-сетне беше ръкоположен и всички те смятаха за нещо повече, отколкото заслужаваше. Пред ангелите, архангелите и пред Бога ти изповяда вярата си в Светите Отци и в Божията Църква. Ала по-късно дойде при нас един младеж и ни каза, че те е видял във Виена да служиш с кардинала и други латински попове и да се отричаш два пъти по време на тази латинска литургия от Светата Съборна Църква. Изповядал си вяра в римската църква, което значи: схизма и ерес. После чухме, че си се върнал в Трансилвания и че си пътувал в каляска с шест коня и запалени факли отпред, че си събрал свещениците и си им обещал освобождаване от данъци и други даждия, само и само да склонят за уния, и, което е същото – да се отделят от Бога (…) и тъй от пастир си се превърнал във вълк, защото взимаш овцете от Христовата кошара и ги туряш в устата на дявола… А аз ти казвам: синко Атанасие, плача за теб, докле не се завърнеш при Христа, върни се, не се плаши от клетвите, които си дал във Виена, ами от ония, които си дал, когато си бил ръкоположен за архиерей. Не си малко дете, знаеш, че работите на латинците са криви, работи се за схизма, лъжи, съблазни, което е чуждо на Светото Евангелие на Светите Отци“.

И тъй, братя и сестри, вместо да участваме в ереста, по-добре да умрем мъченически за истината на Църквата Христова, както се казва и в тропара: “Свети мъченици, коите сте се трудили доброволно и сте приели венец, молете се на Господа да спаси душите ни!’

Братя румънци, не позволявайте да се забрави мъченичеството на нашите светци! Бранете вярата си и душите си – вашите и на вашите потомци!

Протосингел Юстин Първу