Парламентарната асамблея на Съвета на Европа защити титлата на Вселенския патриарх

На 27 януари 2010 г. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1704/2010 за свободата на религиозните и другите човешки права за немюсюлманските малцинства в Турция и мюсюлманското малцинство в Тракия (Източна Гърция).

 

Докладът по приемането на резолюцията беше изготвен от френския консерватор Мишел Юно, представен от Комисията по правни въпроси и човешки права. Поради големият брой предложения за поправки, гръцката и турската делегации, заедно с докладчика Юно и председателят на комисията Кристос Пургуридес предложиха всички проекто-поправки да бъдат отхвърлени и докладът да остане в първоначалния си вид, запазвайки постигнатия  баланс.

 

Остро противопоставяне от страна на турските депутати в ПАСЕ, срещнаха няколкото предложения, внесени от българския депутат Лъчезар Тошев и група депутати. Той предложи на две места в проекторезолюцията,  вместо записаната от докладчика титла на патриарха „Гръцкият Патриарх на Истанбул” да се запише „Вселенският патриарх в Истанбул”. Лъчезар Тошев заяви, че няма място за Асамблеята да се включва в определянето на  титлите в Православната църква, което е правомощие единствено на църквата. Предложението успя да пробие съпротивата както в комисията, така и в пленарната зала. В крайна сметка, ПАСЕ прие с голямо мнозинство текст който гласи : „Асамблеята призовава турските власти да дадат на Вселенският Патриарх в Истанбул свободата на избор да използва титлата „Вселенски”.

 

Също така, пак по предложение на Лъчезар Тошев, ПАСЕ призова Турция да даде статут на юридическо лице на Вселенската Патриаршия в Истанбул (а не на „Гръцката Православна Патриаршия на Истанбул” както беше предложено от докладчика).

 

В същия текст неизвестно как се беше промъкнал призив да се даде и статут на юридическо лице и на Българската Екзархия. В дебатите по това предложение българският депутат поясни, че Българската Екзархия е престанала да съществува от 1953 г., когато се е трансформирала в Българска Патриаршия, а от 1945 г. „де юре” тя се намира в България, а не в Турция. В Турция обаче има православна българска общност с административна и езикова автономия, която е към Вселенската Патриаршия.  В крайна сметка тази формулировка беше и записана в окончателния текст на резолюцията. Така името на Българската Екзархия беше запазено за историята като етап от развитието на Българската Православна Църква. 

 

Не се приеха две други предложения на Лъчезар Тошев – да се даде право на изборите за Вселенски патриарх да участват всички епископи от диоцеза на Вселенската патриаршия, а не само онези, които имат турско гражданство. След избора, спечелилият кандидат би следвало да получи турско гражданство, ако няма такова, така както е случаят с Александрийския патриарх по отношение на Египет; такъв е и статутът на монасите в Света гора – Атон по отношение на Гърция.

 

Срещу това предложение гласуваха и повечето гръцки депутати. Не успя да мине и поправката за името на Семинарията на о. Халки, назована от докладчика „Гръцки Православен колеж” но се прие призив към Турция да отвори отново това Висше богословско училище.

 

Въпреки острото противопоставяне от страна на турски депутат, се прие и още една поправка внесена от Л. Тошев. Той предложи турските власти да обърнат сериозно внимание на проблема с поругаването на католическото гробище в Одрин, квартал Караагач, където са погребани полски, български, френски и италиански католици и да съдейства за възстановяването на разрушените паметници и гробници там.