Патриарх Алексий пред Съвета на Европа

На 2 октомври, вторник, по покана на  председателя на ПАСЕ Рене ван дер Линден Патриархът на Москва и цяла Русия Алексий говори пред депутатите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург. Публикуваме текста на изказването на Негово светейшество, взето от официалния сайт на Московската патриаршия.

Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Парламентарната асамблея!

Благодаря за поканата да се обърна към вашето събрание, отправена от вас чрез председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа г-н Рене ван дер Линден. С голяма радост се ползвам днес от възможността да разкажа на представителите на страните-членки на Съвета на Европа за нашето виждане за миналото, настоящето и бъдещето на нашия общ дом — Европейския континент.

В последно време Съветът на Европа предприе нови, безпрецедентни стъпки за организиране на взаимодействие с религиозните общности. Ние виждаме в това дългоочаквания отговор на призивите за диалог, звучали не един път от страна на религиозните лидери.

Темата "човек" би могла да е сред най-важните в този диалог. Днес именно проблемите на антропологията са предмет на най-остри спорове и дори противопоставяне между религиозните традиции и светския хуманизъм.

Европейският континент е изпитал влиянието на много култури — те и сега са представени върху него. Но именно в рамките на християнската ценностна система се е развила представата за високото достойнство на човека. Християнството е научило всички европейски народи, че човекът е създаден по образ и подобие Божие. Но едновременно с това то винаги е подчертавало, что само в случай, че човекът върви по пътя на нравствения живот, той ще стане Божи приятел (Йоан 15:15) и ще бъде свободен (Йоан 8:32).

Това послание не само издига човека на голяма ценностна висота, но и говори за условията да останеш на тази висота. Човекът лесно се скланя към лоши постъпки, а значи и отхвърля своето достойнство, ако не се грижи постоянно за култивирането на своите мисли и чувства. А насоката на този труд се дава от нравствените норми, които служат като ориентир за определяне на допустимото и недопустимото в човешкия живот. Християнската идея за достойнството, свободата и морала като взаимосвързани понятия формира уникалния код на европейското съзнание с неговия неизчерпаем творчески потенциал в обществения и личен живот.

Всеки честен изследовател на историята на Европа ще свидетелства, че благодарение на християнското отношение към човека е било осъдено и унищожено робството, формирала се е процедурата на обективния съд, изградили са се високи социално-политически стандарти на живот, определила се е етиката на междуличностните отношения, развили са се науката и културата. Нещо повече, самата концепция за правата на човека — най-важната политическа идея на Европа — е възникнала не без влиянието на християнското учение за достойнството на човека, за неговата свобода и морален живот. От самото си зараждане правата на човека са се развивали върху почвата на християнския морал и са били в тандем с него.

Днес обаче наблюдаваме гибелен за европейската цивилизация разрив между правата на човека и морала. Виждаме появата на ново поколение "права", противоречащи на морала, а също и опит за оправдаване на безнравствените постъпки с помощта на правата на човека. Във връзка с това бих искал да напомня на всички, че Европейската конвенция за защитата на правата на човека и основните свободи съдържа посочване, че правозащитната дейност трябва да се съобразява с изискванията на морала. Убеден съм, че авторите на конвенцията са включили в текста й морала не като мъгляво понятие, а като съвсем определен елемент на цялата система на човешките права.

Ако не уважаваме морала, ние не уважаваме и свободата. Моралът е свободата да действаш. Това е свобода, вече реализирана в акта на отговорния избор на човека, ограничаващ себе си заради благото и ползата на цялото общество. Моралът осигурява виталността и развитието на обществото и неговото единство, което е една от целите на Европейската конвенция за защита на правата на човека. А разрушаването на моралните норми и пропагандата на морален релативизъм може да разруши светогледа на европейския човек и да тикне народите на континента към чертата, след която те вече ще изгубят своята духовна и културна идентичност, а значи и мястото си в историята.

Заедно с това аз съм убеден: никоя държава не трябва да се меси в личния живот на човека. Дали си морален или аморален — в края на краищата това е следствие на свободния избор на личността. Но в публичната сфера обществото и държавата трябва да поддържат и поощряват онзи морал, който отговаря на разбиранията на мнозинството от гражданите. Затова те трябва да насочват своите усилия — чрез медиите, системата от социални институции, образователната система — към възпроизвеждането на моралните идеали, свързани с духовната и културната традиция на европейските народи.

Убеден съм, че за да запазим европейската културна идентичност, особенно при допира й с други културни и цивилизационни стандарти, ние преди всичко трябва да опазим моралното измерение, което е одухотворявало и облагородявало живота на европейците. Или поне държавните институции не трябва нито да пропагандират, нито да поощряват всичко това, което отслабва или разрушава моралните основи на обществото.

Отказът от морална оценка на действията на човека, властта и народа прави много обществени проблеми неразрешими. Така, в Русия и другите страни от ОНД, както и в редица други страни на Европа — не само на Изток, но и на Запад — расте пропастта между богатите и бедните, нивелира се понятието за социална справедливост. Нашата Църква не един път е привличала вниманието на обществото към бедняшкото съществуване на милионите честни труженици, с което съседства невижданият разкош и разточителство на единици. Радостно е, че днес нашите усилия се подкрепят от много обществени и политически сили. Виждаме, че в страната ни се засилват предпоставките за вземане на съответните решения в социалната и икономическата сфера.

Впрочем, дори най-съвершената правна и социална система не може да ограничи напълно жаждата за забогатяване на едни за сметка на други. Милосърдието не се появява там, където хората не усещат отговорност за съгражданите си. То идва от възпитанието, в това число и в духа на традиционния християнски морал.

Традиционните морални принципи са в същото време и основа за интегрирането на многокултурното общество, каквото е съвременна Европа. Това се видя много добре в частност и от Световната среща на религиозните водачи, станали в Москва през юли миналата година. Участниците на форума — представители на християнството, исляма, юдаизма, будизма, шинтоизма, хиндуизма от 49 страни — изразиха общата си загриженост за моралната деградация на човечеството.

Именно върху основата на традиционния морал, уважението към социалните модели и начина на живот на другия са съжителствали различните религиозни традиции в Русия, която никога не е познавала религиозни войни. И днес нашата Църква продължава да укрепва религиозния мир, изграждайки ефективен диалог и сътрудничество с другите традиционни религиозни общности както в Русия, така и в другите страни на ОНД.

Всички знаем, че днес в Европа и света е силна заплахата на екстремизма и тероризма, в това число и на този, койт се прикрива с религиозни лозунги. Хранителна почва за тази разрушителна сила е религиозната неграмотност, нравствената оскъдица. Ето защо аз съм убеден: подрастващото поколение трябва да има възможността по свободен избор да изучава задълбочено в общодостъпното училище своята религиозна традиция. Необходими са основни знания и за другите традиции, защото това създава основа за мирен съвместен живот.

Технологичният прогрес поставя по-новому въпроса за правата на човека. И вярващите хора има какво да кажат по проблемите на биоетиката, електронната идентификация и другите насоки на технологичното развитие, които предизвикват загриженост у много хора. Човекът трябва да си остане човек — не стока, не контролиран елемент на електронните системи, не обект за експерименти, не полуизкуствен организъм. Ето защо науката и технологиите също не могат да бъдат освободени от морална преценка за техните стремежи и плодове.

Руската православна църква си дава сметка, че в Европа и света има и други религиозни светогледи. И ние сме готови за диалог с техните последователи, както и с представителите на секуларния възглед за света. Едновременно с това сме убедени, че нито едно светоусещане, включително и секуларното, не може да претендира за монопол — нито в Европа, нито в света. Ето защо смятаме за недопустимо изтикването на религията от публичното пространство. Време е вече да се признае, че религиозната мотивация има правото да съществува, в това число и в публичната сфера. За да се избегнат възможните сблъсъци на различните светоусещания, е необходим сериозен диалог на културите при най-активно участие на представителите на традиционните религии и секуларния свят. Смятам, че една от териториите за такъв диалог може да бъде Съветът на Европа с неговия потенциал и опит в провеждането на светогледния диалог за европейските ценности.

Благодаря за вашето внимание.

Превод: Андрей Романов