Послание на Вселенския патриарх за Деня за защита на околната среда – 1 септември 2008 г.

Със започването на новата църковна година Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей отново ни призовава да размислим над състоянието на нашата щедра планета и да отправим молитви за запазването на целия природен свят. 1 септември беше определен преди повече от две десетилетия от покойния Вселенски патриарх Димитриос, предшественик на патриарх Вартоломей, за ден, посветен на молитва за запазване на прекрасното Божие творение.

Днес учените-еколози изрично подчертават, че наблюдаваните климатични промени имат потенциала да разстроят и унищожат цялата екосистема, която поддържа не само човешкия род, но и целия чуден свят на животните и растенията, който е взаимозависим като една верига, казва патриарх Вартоломей. Изборите и действията на иначе цивилизования съвременен човек, които доведоха до тази трагична ситуация, в същността си съдържат един нравствен и духовен проблем, който боговдъхновеният апостол Павел артикулира с изключителна образност, подчертавайки специално неговото онтологическо измерение, в своето Послание до Римляните преди деветнадесет столетия: “Защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори… Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега” (Рим. 8:20, 22).

По-нататък патриарх Вартоломей заявява, че това духовно и нравствено измерение на екологичния проблем представлява днес, може би повече от всякога преди, общата съвест на всички хора и особено на младите хора, които добре разбират, че цялото човечество има обща съдба. Все повече хора осъзнават, че тяхната съвкупна консумация – тоест личното им ангажиране с производството на определени стоки или отхвърлянето на други – има не само етични, но също и есхатологични параметри, и че нерационалната употреба на природни ресурси и необузданото потребление на енергия допринасят за реалността на климатичните промени, които засягат живота и оцеляването на човечеството, сътворено по образ Божи, и следователно са равносилни на грях.

Според него особено тревожен е фактът, че най-бедните и най-уязвимите членове на човешкия род са засегнати от екологични проблеми, които не са създали. От Австралия до Африка научаваме за региони, изпитващи продължителни суши, които водят до превръщането на някогашни плодородни области в пустини, където местното население е измъчвано от краен глад и жажда. От Латинска Америка до сърцето на Евразия чуваме за топящи се ледници, от които зависят водните запаси на милиони хора.

С организирането на Екологични симпозиуми Вселенската патриаршия работи за осъзнаването на тези проблеми не само от широката общественост, но и от отговорните световни лидери. Симпозиумите се занимават с климатичните промени и управлението на водите, като тяхната крайна цел е да се изследва взаимозависимостта на световните екосистеми и де се изучават проявленията на феномена глобално затопляне и неговите антропогенни последици. Чрез тези академични срещи, на които присъстват представители на различни християнски църкви и световни религии, както и учени от различни научни дисциплини, Вселенската патриаршия се стреми да установи един стабилен и новаторски съюз между религия и наука, основан на фундаменталния принцип, че – за да бъде постигната целта и да бъде запазена природната среда – и двете страни трябва да покажат дух на доброжелателство, взаимно уважение и сътрудничство. Съвместната работа на науката и религията на тези симпозиуми, организирани в различни региони на планетата, цели да допринесе за развитието на една екологична етика, която трябва да акцентира върху това, че използването на света и радостта от материалните блага трябва да бъдат евхаристийни, съпътствани от славословие към Бога; поради същата причина злоупотребата със света и участието в нея без съотнасяне към Бога е греховна както пред Твореца, така и пред човечеството като творение.

“Ние знаем – пише в заключение Вселенският патриарх – че творението участва в отпадането на Адам от изначалната красота; в резултат на това то стене и се мъчи в болки заедно с него. Също така знаем, че злоупотребата, отклонението, престъпването и дързостта от страна на човечеството допринасят за унищожението на мъчещата се природа, която е подчинена на тлението на творението. Накрая ние също така знаем, че това унищожение всъщност включва и самоунищожение. Затова приканваме всички вас – цялото църковно изпълнение – без оглед на положение и професия, да останете верни на едно природно използване на цялото Божие творение, “принасяйки благодарност на Бога, Който сътвори света и ни даде всичко”. | goarch.org