Православието в Азербайджан

Азербайджан е държава на брега на Каспийско море в Южен Кавказ, която възстанови независимостта си след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Разположен на кръстопътя между Източна Европа и Югозападна Азия, Азербайджан служи като свързващо звено в диалога на двете цивилизации. Историческото минало, географското положение и етническият състав на населението са предопределили съществуването на много религии в страната. В определени периоди идолопоклонството, огнепоклонството, зороастризмът, юдаизмът, християнството, ислямът и редица други вери са се разпространявали тук в една или друга степен и всяка от тях е дала своя принос за оригиналния религиозен пейзаж на страната. Днес мнозинството от населението, по-точно 96%, изповядва исляма. Заедно с представителите на тази религия тук също така живеят християни, евреи и представители на други религии. Според конституцията религията е отделена от държавата. Азербайджан е една от 11-те мюсюлмански страни, в които секуларизмът е установен конституционно. В съответствие с принципите на секуларизма държавата се отнася еднакво към всички религиозни убеждения.

Днес по броя на своите последователи християнството е втората широко разпространена религия в Азербайджан. Християнският пейзаж в страната е доста разнообразен и богат: тук живеят последователи на албано-удинската християнска община, а също и православни, католици, представители на различни протестантски общности и нови християнски религиозни движения. Християните са около 2 процента от населението на страната. Това са най-вече руснаци, белоруси, гърци, грузинци, удинци, украинци и представители на други национални малцинства. Въпреки че сред християнските конфесии в света по брой на последователи католиците заемат първо място, протестантите – второ, а православните – трето, ситуацията в Азербайджан е по-друга: най-голямата християнска конфесия тук е православието, представено от Руската и Грузинската православна църква.

Руската православна църква е учредена в Азербайджан през XIX в., когато руската царска армия е стъпила на тази древна земя. След присъединяването към Руската империя в резултат на появата на преселници от руски, белоруски, украински произход православието пуснало дълбоки корени в страната и скоро се превърнало в най-голямата християнска деноминация. Историята на Руската православна църква в Азербайджан започва с построяването на параклис в чест на св. Николай Чудотворец на мястото на старата джамия до Момината кула в Баку през 1815 г.

Докато съществувала Руската империя, православието се радвало на големи привилегии. Това продължило чак до Февруарската революция през 1917 г., когато царската власт рухнала, а предишните колонии на империята заявили своята независимост. Азербайджанският народ не останал настрана и на свой ред предприел стъпки към възстановяване на държавността. На 28 май 1918 г. била създадена Азербайджанската демократична република. Въпреки мюсюлманското си мнозинство, АДР не провъзгласила исляма за държавна религия и не облагодетелствала нито една религия или деноминация. Православните храмове в АДР действали свободно, православните християни не били дискриминирани и се ползвали от правата, общи за всички. Достатъчно е да се спомене фактът, че в парламента на Азербайджанската демократическа република била представена партията “Славяно-руско общество”. Свободата на съвестта в републиката била ликвидирана, когато войските на 11 Червена армия окупирали Азербайджан, в резултат на което на 28 април 1920 г. в страната била установена съветска власт.

След разпадането на СССР и възстановяването на азербайджанската държава на 18 октомври 1991 г., в живота на православната общност в Азербайджан се извършиха няколко значими исторически събития, едно от които е възстановяването на Бакинската и Прикаспийската епархия.

На 15 ноември 2013 г. към катедралния храм “Св. Мироносици” в Баку беше открит Православният религиозно-културен център на Бакинско-азербайджанската епархия. В церемонията взе участие държавният глава. Епархията провежда обширна благотворителна дейност. Например, към храма “Св. Архангел Михаил” действа благотворителна столова за сираци. Всяка година епархията устройва благотворителни концерти, провежда неделни училища и курсове по катехизис, издава списанието “Православен Каспий” и изданието “Православен вестник”.

Бакинско-азербайджанската епархия разчита на доброволните дарения на енориашите, продажбата на църковни стоки и най-вече на финансовата помощ, която ѝ оказва правителството на Азербайджан. Днес Бакинско-азербайджанската епархия допринася значително за развитието на междурелигиозните отношения и укрепването на атмосферата на толерантност в страната. Сътрудничеството между правителството и епархията е на високо ниво, религиозните потребности на православните християни са в центъра на вниманието на правителството.

В Азербайджан живеят около 9 900 грузинци. Хората от тази народност, които са около 0,1% от населението в страната, живеят основно в Гахския район. Най-голям брой посетители в грузинските храмове се наблюдава по време на местния празник “Кюрмюкоба” през май и септември. В страната действат четири грузински православни храмове: църквата “Св. Георги” (1888 г., с. Гахингилой), “Св. Нина” (краят на XIX в., с. Алибейли), “Св. Самеба” (1892-1894 г., с. Котукли), “Св. Михаил” (1892-1894 г., с. Машабаш). Тези грузински храмове са под закрилата на Министерството на културата като религиозно-исторически паметници. Местните грузински православни общности също разчитат на доброволните пожертвувания на енориашите. Освен това Духовното управление на мюсюлманите в Кавказ оказва съществена финансова помощ на православните християни, а държавата предоставя безплатно природен газ както на джамиите, така и на православните храмове.

Когато говорим за православието в Азербайджан, трябва да обърнем внимание и на една друга категория православни християни – руските старообредци (наричани още староверци или разколници). Присъствието на първите старообредци в страната започва още през 30-те години на XIX в. Спасявайки се от преследванията на царските власти, те се криели в пещерите край село Алтъ-агадж, Бакинска губерния. А живеещите там молокани (секта от протестантски тип в Русия през XIX в. – бел. прев.) ги снабдявали с храна. За съжаление, точният брой на старообредците, живеещи днес в Азербайджан, не е известен.

Въпреки армено-азербайджанския конфликт в Нагорни Карабах, в центъра на столицата Баку се издига и до днес армено-григорианска църква. Това е още едно свидетелство за толерантността на азербайджанския народ. По данни на Държавния статистически комитет от 2009 г., в страната живеят около 120 хиляди арменци. Повечето от тях живеят в Нагорни Карабах.

Както се вижда от казаното по-горе, религиозно-етническата толерантност, която е една от ценностите на съвременната демокрация, е на образцово ниво в азербайджанското общество. Като полиетнична и поликонфесионална страна, днес Азербайджанската република провежда политика на пълна интеграция в световната общност, и прави всичко, което е по силите ѝ, за да защити религиозната свобода в света.

Катедралата „Св. Мироносици“ в Баку

Църквата „Рождество Богородично“, Баку

Грузинската православна църква „Св. Самеба“

Грузинският православен храм „Св. Георги“

Православно литийно шествие в Баку

Превод: Андрей Романов