Православна енория преминава към слънчева енергия

Източник: In Communion

През вековете православните християни са хранили гладните, давали са подслон на бездомните и са се грижили за нуждаещите се. Като отчитаме, че тези традиционни служения винаги ще бъдат важни, ние си даваме сметка също, че унищожаването на околната среда може да постави под въпрос поддържането на живота такъв, какъвто го познаваме. Грижата за околната среда в наши дни се превръща в един допълнителен начин да се грижим за нашите ближни – тези, които са близо до нас в нашите общности, както и онези от бъдещите поколения.

Ако искаме да бъдем отговорни стопани на Божието творение, както ни заповядват Свещеното Писание и отците, ние трябва да се обърнем към нашето свещено православно Предание и да разсъдим как принципите на нашата вяра се съотнасят към множеството нови предизвикателства. Слънчевата енергия е един начин, по който можем да направим това. Като “ново вино от стари мехове”, чистата слънчева енергия ни позволява да посрещнем нашите нужди от енергия без да вредим на ближните си. Отец Лорънс Маргитич, предстоятел на храма “Покров Богородичен – Св. Серафим Саровски”, енория от Западната епархия на Православната църква в Америка, описва как неговата енория е разрешила въпроса с нуждата от енергия.

“Почти всяка църковна община, особено малките православни енории”, казва той, “се борят да уравновесят разходите и приходите. Голяма част от годишните разходи отиват за енергия – бензин и електричество. Енориите в студени климатични пояси очевидно са изправени пред проблем с тези разходи.”

“Тук в Санта Роза, Калифорния, чувствахме, че разходите за енергия, дори и при нашия умерен климат, са твърде големи. Ние се безпокоихме за тази страна на годишния бюджет в продължение на години, но се чувствахме безпомощни. И не само имахме тези големи разходи, но знаехме също, че горенето на бензин и нефт допринася за замърсяването на околната среда.”

“Благодарение на Божия промисъл и благоволение тези наши безпокойства намериха разрешение. В нашата енорийска общност имаме един инженер-химик, Кристофър Фрай, чиято компания, “Алтернативна енергия”, се занимава с монтаж на електрически слънчеви панели. Крис ми предложи идеята да се монтират слънчеви панели, които биха доставяли на енорията нужното електричество. Той обясни, че със слънчева електрическа система нашата енория ще използва възобновима екологична енергия вместо енергия от изкопаеми горива, които са замърсители.”

“На мен и на членовете на Енорийския съвет бързо ни стана ясно, че като използва чиста слънчева енергия, нашата енория ще практикува Православието не само в нашата вяра, богослужение и отношения с Бога и човека, но също и в нашите отношения със света. Щяхме да имаме един екологичен православен праксис!”

“Подобава на Православната църква да поеме инициативата в нашата общност като зададе пример, който да покаже пътя за обществото. Слънчевата енергия се оказа чудесен начин да се постигне това. Ние живеем в една култура на прекомерна зависимост от въглеводородни ресурси, преди всичко нефт. Като заменим въглеводородите с фотоелектрически елементи, ние намаляваме парниковите емисии и другите отрови, които замърсяват въздуха и водата.”

Енориашите били ентусиазирани от идеята. Лоръл Каунтс, счетоводителят на енорията, казва: “Помислих си, че това е една голяма идея от самото начало. Финансово, в екологично отношение, икономически, както и духовно, това беше верният избор.”

Серафим Стробъл, инженер-специалист по нефтени проучвания, отбелязва, че като използва слънчева енергия, нашата енория ще функционира по начин, който отдава почит към Бога, като зачита това, което Той е сътворил.

Разсъждавайки по-нататък, отец Лорънс добавя: “Не е ли вярно, си помислихме ние, че всяка православна енория или манастир би трябвало да се грижи за своята природна среда и земя, за да я направи красива, да я превърне в градина, като една скромна икона на Божия Рай? Може би ще попитате: “Но красиви ли са слънчевите панели?” Аз бих казал да. За някои хора четири реда слънчеви панели не са най-красивата гледка, макар че те заемат такъв участък от двадесетте декара на нашата енория, който не се забелязва чак толкова. За други обаче нашите слънчеви панели означават ясен ангажимент за избягване на изкопаемите горива.”

“В този смисъл е удоволствие да се видят тези красиви технологични компоненти на нашето поле. В случай, че нямахме достатъчно земна площ, панелите биха могли да се монтират на покрива.”

“Спестяванията, които направихме чрез използването на екологична енергия, са значителни – за период от 30 години ние очакваме да спестим 500 хил. щ. д. от енергийни разходи. Това, което ми направи впечатление след въвеждането на слънчевата енергия, беше изненадващото усещане за по-голяма почтеност. Това ме кара да се чувствам много добре заради нашата енория.”

Серафим Стробъл добавя: “Слънцето ще грее до края на дните, но като инженер, занимаващ се с нефтени проучвания, знам, че нефтените залежи ще бъдат изчерпани през времето на нашите внуци. Едно от най-любящите неща, които можем да направим за тях и за идващите поколения, е да разработим тези алтернативни енергийни ресурси сега.”