Православните църкви в САЩ преживяват подем

Източник: The Seattle Times

39-годишният Шон Даймънд от Сиатъл, САЩ, който работи за неправителствена организация, израснал като южен баптист, а през годините посещавал методистки, презвитериански, епископални, римокатолически и евангелски църкви.

Той търсел лични, автентични пътища да изрази своята вяра и да я направи в по-голяма степен част от ежедневния си живот. Но неговият метод на подбор между различните християнски традиции започнал да става незадоволителен.

“Започнах да усещам, че всичко се отнася само до самия мен. Като че ли аз бях единственият определящ фактор за това кое е подходящо за мен”, казва той.

Тази неудовлетвореност в крайна сметка довела Даймънд до там, където никога не очаквал преди: Православната църква.

“Мислех си, че знам какво е Източното православие: по-древен вариант на Римокатолицизма, но с по-готини шапки”, казва той. “Дадох си сметка, че не съм имал и най-малката представа.”

От почти четири години Даймънд е член на енорията на православния катедрален храм “Св. Спиридон” в Сиатъл.

Той открил в Православната църква едно дълбоко чувство за история и традиция, на което искал да се отдаде, богослужение, в което участват всички сетива и което го накарало да почувства Божието присъствие. Той открил също едно подредено ежедневие, което му дало усещането за “дълбока взаимосвързаност” на неговата вяра и живот.

“В продължение на 2000 години общност след общност са служили на Бога по този начин”, казва той.

Даймънд е един от, както изглежда, големия брой американци в национален и местен мащаб, които приемат Православието.

Само в щата Вашингтон броят на православните църкви се е удвоил от 13 през 1987 г. на 26 сега. И докато нарастването на броя на енориашите в някои от тях все още се дължи на имигрантите, в други това става главно поради хора, които се обръщат към вярата.

Мнозина от тях са привлечени от дългата история на Църквата, от изпълнените с тайнственост богослужения, от духовната дисциплина, като например молитвени правила, която създава ред, и от учение, което е останало непроменено през вековете.

Същевременно православните църкви в Америка са станали по-достъпни, след като растежът в някои от тях вече се подхранва по-малко от имигранти първо поколение и повече от деца и внуци на имигрантите и от новоприели вярата. В много повече православни църкви се служи на английски сега, а онези, които проявяват интерес, могат веднага да намерят информация от поместните църкви в интернет.

В Съединените щати има около 1.2 милиона православни християни [от около 225 милиона православни по света] според Алексей Криндач, ръководител проучвания на Православния институт “Патриарх Атинагорас”, който е част от Висшия богословски съюз в Бъркли, Калифорния.

Няма цялостни данни за броя на хората, които са приели Православието, а и техният процент варира в различните православни юрисдикции, казва Криндач. Но едно проучване от миналата година в четирите православни семинарии в Съединените щати показва, че приелите Православието, съставляват почти половината от студентите, допълва той.

Енориашите на гръцката православна църква “Свети апостоли” в Шорлайн (град на север от Сиатъл) са се увеличили от около 40 преди осем години на около 150 сега. Църквата, в която се служи на английски, е нетипична за гръцка православна църква, тъй като има много новообърнали се – може би половината от енориашите, казва Марта Павсидис от същата енория.

Джанел Гилмор, 54-годишна счетоводителка от Кенмор, посещавала различни църкви, но търсела нещо повече от това просто да отиде на църква в неделя.

Една приятелка я поканила в “Свети апостоли”. По време на Божествената литургия Гилмор се почувствала “много по-близо до Бога. Като че ли всичките ти сетива се изпълват с Божието присъствие.”

65-годишната Джуди Бетея от енорията на “Свети апостоли”, пенсиониран терапевт в Мил Крийк, започнала своето пътуване към Православието преди четири години, когато вълненията в Епископалната църква взели да достигат критична точка след избора на отявлен хомосексуалист за епископ.

“Търсех нещо стабилно, непоклатимо, неизменяемо”, казва тя. “Това, което открих тук, е църква, солидна като скала, която не е променила онова, в което вярва и което проповядва, в продължение на 2000 години.”

Ан Даймънд, 37-годишна, започнала да изследва Православието, когато нейният съпруг, Шон, започнал да посещава “Св. Спиридон”. Тя била доволна от своята католическа вяра и редовно ходела на църква.

Но тя открила, че духовната дисциплина в Православието “увеличи още моята вяра”, казва тя. Постът в сряда и петък и молитвеното правило – и съзнанието, че практикува тези неща заедно с цялата Църква – създали един ред, който й помогнал да израсне духовно, казва тя.

В антиохийската православна църква “Св. ап. Андрей” в Арлингтън, където цялата енория е приела Православието преди 10 години, след като са били евангелисти без деноминация, отец Дейвид Ховик казва, че копнежът за нещо повече и нещо по-дълбоко е онова, което изглежда привлича хората.

Неговото паство се обърнало към Православието през 1997 г., казва той, тъй като хората усещали липса на страхопочитание и благоговение в богослужението. Църквата изгубила членове, когато приела Православието, като броят им намалял от 110 семейства на 37. Но енорията постоянно нараства оттогава и сега има 75 семейства, повечето новообърнали се.

“Хората, които се обръщат, са млади семейства, протестанти-евангелисти, които всички по различни пътища стигат до един момент, в който си казват: “Просто не може да е това”, казва отец Ховик.

Отец Ховик ги кани да присъстват на богослужение.

Щом веднъж се появят, казва отец Ховик, “ние не се държим, като че ли искаме да им продадем нещо. Просто продължаваме да вършим това, което Църквата е вършила 2000 години. Мисля, че хората откликват на това.”