Псковският митрополит Тихон за пандемията, богослуженията на открито и опасното лекомислие на свещеници и вярващи

Псковският митрополит Тихон (Шевкунов; у нас е известен като автор на книгата “Несветите светци”– бел. прев.) е един от първите владици в Русия, които ограничиха посещението на храмовете и манастирите през периода на пандемията. На 2 май владиката даде пресконференция. Каква е реалната опасност от коронавируса? Може ли човек да се зарази в храма по време на богослужение? Какви мерки е предприела митрополията, за да помогне на свещениците в това тежко време, и какво се прави за възрастните и болните енориаши? На тези и други теми говори владика Тихон пред представители на местните и националните медии.

Уважаеми кореспондентии журналисти, скъпи приятели! През това изпитание, което за съжаление сполетя и нашия град, и страната ни, и целия свят, ние трябва да преминем мъжествено, разумно, с разбиране на това, което се случва, с любов към хората и твърде отговорно.

Владико, знае се, че в много манастири и храмове на Руската православна църква ситуацията с Covid-19 е катастрофална, има много заболели, починали свещеници и монаси, заразени миряни — така е вКиево-Печерската Лавра, Троице-Сергиевата Лавра, Дивеево, Хотково. Каква е ситуациятав псковските манастирии храмове?

Ние се молим и се усещаме солидарни с нашите събратя в онези обители и храмове, където върлува инфекцията, където има загуби и тежки страдания.

Навярно много псковчани помнят чудесния епископ Тома, като млад той беше викарий на Псковската епархия. В Москва в Донския манастир той се зарази и попадна в реанимацията, и в течение на две седмици беше в тежко състояние. Всички тези дни бяха изпълнени за него с ужасни страдания. Както са ми казвали няколко човека, тези страдания не могат да се сравнят с нищо друго, преживяно в живота им. Слава Богу, владика Тома сега оздравява. Но ситуацията е наистина сложна. За съжаление, у нас има немалко хора, които абсолютно не разбират това. Крайно лекомислие, което присъства за съжалениев нашия живот.

Колкото за псковските храмове и манастири, преди повече от месец аз с указ забраних временно на миряните да посещават храмовете и манастирите. Смятам това за абсолютно правилно, макар и много тежко решение. Нашият Псковско-Печерски манастир е голям поклоннически център. Хиляди и хиляди хора, преди всичко от Москва и Петербург, идваха тук. По време на епидемията това можеше да доведе и щеше със сигурност да доведе до катастрофа. Да не говорим за това, че Печорис е град, населен главно с възрастни хора, които са най-застрашени от усложненията след инфекцията Covid-19. И в самия Псковско-Печерски манастир има твърде много хора на възраст. Впрочем, както знаем, не само възрастни, но и млади хора боледуват и умират от тази инфекция.

Храмовете не са затворени. Службите в храмовете на Псковска епархия продължават, но богослужението се извършва само от свещенослужителите и необходимите за това църковни сътрудници— певците, четците и тъй нататък. Службата пред Бога се извършва, и това е най-главното, безкръвната жертва се принася.

Колкото за нашите енориаши, ние неведнъж сме казвали: всеки, който иска да се причасти и се е подготвил за това, може да се обърне към свещеник и той задължително ще го посети в неговия дом. Не вие отивате в Божия дом, а сам Господ в Своите свети тайнства ще дойде във вашия дом и вие ще се изповядате и ще се причастите със светите Христови тайни.  Виждаме какво се случва в Москва, какво сe случва в онези обители, които изброихте. Ние няма да вървим по този път и няма да станем причина за разпространението на болестта, за нещастията, страданията, а понякога и смъртта на нашите ближни.

Заедно с губернатора Ведерников ние смеподготвили специални подаръци за нашите енориаши. Свещениците са снабдени с тези подаръци във всички архиерейски наместничества на Псковската епархия и Псковската митрополия, и така носят знаци на внимание на хората в техните домове.

Всеки ден чуваме за заболели и починали енорийски свещеници и миряни. Каква е ситуациятав Псковска епархия? 

По милост Божия, засега нямаме нито едно заразяване сред нашите свещеници и нашето паство — това е резултат и на молитвите ни, от една страна, и на строгото спазване на нормите, наложителни в тази ситуация, в нашите енории и манастири, от друга. Да, ние сме затворили всички манастири, но това е временно положение.

Сигурно знаете, че имахме споразумение с нашия губернатор г-н Ведерников, че в тази ситуация ще прибегнем до следния изход от положението: богослуженията ще се извършват навън, в дворовете на храмовете. Да, времето беше прохладно, дори студено, но православните християни с радост се събираха, обличаха се топло, и ние извършвахме литургии под открито небе, а това е най-главното, особено по време на Великия пост, когато всички православни се стремят да се причастят със светите Христови тайни.

Молехме и изисквахме от свещениците само едно: да служат отвън, на територията около храма. Губернаторът дори направи извънредна крачка и в своя указ написа, че богослуженията под открито небе се разрешават на празниците Благовещение, Цветница, Велики четвъртък, Разпети петък, Велика събота и Великден. Разбира се, трудно е да си представим държавен документ с изброяване на чисто църковни празници, но точно това се случи и ние сме му благодарни за това.

Но, за съжаление, намериха се хора, които лишиха псковските православни от тази радост — възможността да присъстват на богослуженията. В немалко храмове, няма да ги изброявам сега, пренебрегнаха тази наша молба, и тъпчеха храмовете с народ, извършваха богослужението вътре, рискувайки здравето на хората, рискувайки да повторят онова, което се случва, за съжаление, в момента в други епархии. Вие, коите се интересувате от това, знаете прекрасно имената на тези градове и всички онези случаи, когато едва ли не всички свещеници и множество техни енориаши постъпват със страдания в болниците и увеличават количеството болнии страшните натоварвания за нашите лекари.

В тази ситуация санитарните служби на Псковвзеха тежко за нас решение, и ето че ние, свещениците останахме сами в храмовете, а миряните бяха лишени от тези богослужения, за които така се готвеха нашите свещеници. Защото онези от тях, които по съвест приеха това послушание от архиерея, бяха подготвили специални мобилни престоли, договорихме с областните власти, клубовете и училищата помогнаха на храмовете със звукоусилващи устройства — всички се постараха. Освен онези, които решиха, че законите и молбите не са за тях. Но нека това остане на тяхната съвест.

Вие бяхте един от първите владици, които ограничиха посещението на манастирите и храмовете. Защо направихте това?

Защо ли? Защото горе-долу си представях, анализирайки ситуацията, с какво ни заплашва всичко това. Слава Богу, успяхме да изпреварим нещата.  Съвещавахме се много помежду си, съветвахме с губернатора, практически всеки ден сме във връзка с него, заедно решаваме тези проблеми. Г-н Ведерников е вярващ православен мирянин, той има право да участва с предложения към архиерея във връзка с тази сложна и смъртно опасна ситуация. Аз, от своя страна, също предлагам за обсъждане идеите, които имам.

 Мнозина казват, че смъртността от коронавируса е същата като при обикновен грип. Какво ще кажете за това?

Това е безотговорно и провокационно твърдение. На един такъв човек поставих въпроса: колко хора, които познавате и за които сте чували, са починали от коронавирус — познати на вас имена, известни хора и т.н.? Той изброи доста много свещеници и миряни. А през миналата година колко известни на вас хора са умрели от грип? Той не можа да назове нито един.

Да, по милост Божия и с усилията на нашите медици, епидемиолози, санитарни лекари, реаниматолози, държавните служби, които мобилизираха всички сили за справяне с епидемията, смъртността в нашата страна, слава Богу, не е толкова голяма. Някои казват: «Гледайте, смъртността е съвсем малка». …

Знаете ли, през зимата на 1959-1960 г.в Москва се появило огнище на едра шарка. Това е страшна болест, унищожавала цели градове и области през Средновековието и в XVIII–XIX в. В Москва тогава от тази болест умрели само четирима души, и някой би могъл да каже: «Вижте я тази едра шарка, оказа се съвсем безобидна».  Какво всъщност се случило тогава? В Москва от Индиясе завърнал художникът Кокорекин, той се заразил в Индия с едра шарка, без да знае това. В Москва общувал с твърде широк кръг хора, след което се почувствал зле, закарали го в болница и той умрял.

Всъщност на Москва и целия Съветски съюз им провървяло много, защото при патологоанатома, който правил аутопсия на този нещастен художник, дошъл на гости стар приятел, възрастен патологоанатом. Като погледнал трупа на Кокорекин, той веднага казал: «Ами че това е едра шарка». Веднага съобщили на санитарните служби, и целият град, дори цялата страна, започвайки от санитарните лекари и медиците и завършвайки с милицията, държавната сигурност, армията, се изправили в защита на хората. Всички разбирали много добре, че това може да завърши със страшна трагедия.

За няколко дни мобилизираните лекари и правоохранители издирили всички контакти на този Кокорекин и контактите на техните контакти— те се оказали повече от 10 хиляди. Всички тези хора били изолирани и лекувани. Били ваксинирани 10 милиона души. Представяте ли си какво е това? В резултат починали само четирима човека, но не защото епидемията била безопасна, а едрата шарка — нищо особено, а именно благодарение на извънредните мерки и мобилизацията. Ето защо да се твърди, че тази болест не е по-страшна от грипа, е най-малкото абсолютно безотговорно.

Как оценявате дейността на псковските власти и епархията в това сложно време?

Знаетели, пилците се броят наесен — хайде засега да не даваме оценки, да си вършим работата. И самите вие можете да погледнете статистиката – колко са заболелите в съседните региони и колко са у нас. Работата на губернатора и на епархията ще оценяваме после.

Аз съм дълбоко благодарен на нашите областни власти, на нашите епидемиолози, медици и всички останали за всеотдайния им труд.

Кога храмовете и манастирите ще отворят вратите си за миряните?

Ако в близко време не се извърши сериозно увеличение на заболеваемостта, то, можи би… Може би, подчертавам, на Гергьовден ще започнем да служим, само че под открито небе. Защо под открито небе? Защото богослужението в храма, дори когато хората стоят на 2–2,5 метра един от друг, си е въпреки това по-опасно от богослужението под открито небе. Богослужението под открито небе е оптималният вариант, още повече, че сега вече е топло, и всички ние ще трябва да изтърпим това неудобство.

Знаем, че Псковско-Печерския манастир службата на празника Успение Богородично се извършваи в студ, и в дъжд под открито небе, свикнали сме с това. Само да не се намерят някакви хиперблагочестиви братя, които ще кажат: «Не, небива да се молим под открито небе, ще се молим само в храма», и тогава те пак ще ни подложат динена кора.

Обръщам се към всички: докато не ни бъде разрешено да се молим в храмовете, аз не благославям това и ви моля да извършвате богослужението под открито небе и да пазите себе си и другите около вас.

Пазете себе си и другите! Не рискувайте да се разболеете, да предадете тази болест на друг човек и да станете извор на неговите страдания, а може би и – неволно – негов убиец. Струва си да потърпим за да изключим дори най-малката вероятност това да се случи. А след това ще дойде време и ще си служим както обикновено. Но сега не трябва да даваме на болестта, на врага дори най-малкия шанс — тъкмо в това е нашата отговорност.

Вие отменихте епархийските вземания от енориите през април. Какво ще стане с майските вземания?

Нещата в момента са много сложни, разбира се. Ние отменихме тези вземания, с които живее епархията, и епархийските служби, с които се оказва помощна вдовиците, на бедните енории и така нататък. Справяме се някак.

Мисля, че през май вземанията или отново ще бъдат отменени, или, ако богослуженията всепак се възобновят, то в онази степен, в която се възроди енорийският живот, някаква неголяма част от енорийските приходи ще поискаме, за да финансираме проектите на епархията.

Още повече, че нашите свещеници знаят, че в този тежък момент ние ги подкрепихме. И сега отново планираме да го направим, защото разбираме колко им е тежко. И за свещениците, и за служителите на храмовете сме подготвили помощи с продукти, които ще им позволят да просъществуват доста време – и те, и семействата им. Някои наши свещеници имат прекрасни многодетни семейства.

Какви уроци трябва да извлекат църквата и обществото от пандемията на коронавируса?

Хората се сблъскаха с опасност и смърт, с лекомислието на своите ближни, а понякога и със собственото си лекомислие.

Хората се изправиха очи в очи със смъртта и това не може да не внесе в нашия живот една особена преоценка на ценностите.

За някого тази преоценка ще бъде сериозна и ще доведе до усилване на духа на този човек, до възмъжаване, до мъдрост. За друг тя ще бъде лекомислена, повърхностнаи ще доведе до отслабване на човешкия дух, до тръгване по лъжлив път и това е най-страшното.

Гръцката дума “криза”означава “съд”. В момента се извършва съд Божи с неизбежни присъди за нашата съдба. Между другото, славянската дума “съдба”означава тъкмо това –съд Божи. Той се извършва не само след смъртта на човека, но и сега, в течение на живота ни.

Обстоятелствата на нашия живот, които ние сами донякъде формираме чрез нашия дух, психика, манталитет, насоченост на волята — всичко това формира нашата съдба. Не само обстоятелствата и не толкова обстоятелствата, колкото нашето отношение към тях — то или е мъдро, мъжествено, правилно и спасително, или абсолютно пагубно. Сега е много важно време за всеки един от нас, и който може да го разбере, ще го разбере.

 

Защо и до днес много свещеници не желаят да признаят опасността от вируса?

Да, има такива свещеници, които засега не са признали опасността от вируса, но да се каже, че те са много — едва ли е така. Немалко светски хора също твърдят, че това са глупости, нещо измислено и т.н. Защо ѝ е на държавата да си измисля всичко това, да поставя себе си под удар? Лесно е да си седиш у дома, да люпиш семки, да разсъждаваш за световните проблеми и да се смяташ за най-умен от всички. Само че по-мъдър от това няма да станеш, по-скоро обратното.

Как да се отнасяме към свещениците, които продължават да зоват вярващите в храма въпреки епидемията и забраните?

Знаете ли, мнозина твърдят, че в храма не можело да се заразиш — това не е вярно. Вече говорих за това.

Ще разкажа нещо от личен опит. Аз съм свещеникот 1991 г., вече почти 30 години. След като отслужат литургия и причастят народа от Чашата, свещениците трябва да потребят, както казваме ние, цялото съдържание на Чашата, тялото и кръвта Христови под вид на хляб и вино, т.е. с помощта на лъжицата, с която причастяват хората, да изядат всичко, такъв е древният устав. Аз не съм човек с атлетично здраве, имам хронична пневмония от детските си години, имам бронхиална астма. Помня, че когато бях още млад дякон, огромен брой, хиляди хора се причастяваха от Чашата, която аз след това потребявах.

Що за хора бяха това? Най-различни. От какви болести боледуваха? От всевъзможни. И това вършех дълги години практически всеки ден. След това службите се поразредиха, но пак се извършваха няколко пъти в седмицата; и нито веднъж, потребявайки Чашата след хилядите хора, аз не се заразих. Свидетелствам ви това.

Но в същото време аз не веднъж съм се разболявал в храма. От какво? Става течение  и, хоп – настинка. Стоиш в тълпата по време на полиелея, пълно е с народ, и хващаш грип, като във всяка тълпа. Във всяка тълпа можеш да хванеш някой вирус, например грип.

Помня, че покойният патриарх Алексий, Бог да го прости, също не беше много здрав човек. Като идваше при нас за всенощното бдение в Сретенския манастир, той винаги молеше: «Само течение да няма, затворете, затворете». Когато си изложен на течение, по-лесно можеш да се заразиш с вирусите, които витаят в храма като на всяко друго място, където има много хора. Ние знаем това.  Не правя сравнения, но това е възможно и в кината, кафенетата, театрите и т.н. Това са места, където рискът да се заразиш е повишен. Така че в храма също, разбира се, можеш да се заразиш, в тълпата. Затова не слушайте онези, които ви казват, че храмът е нещо стерилно, че в него не можеш да се заразиш с никаква болест, че той има антисептични свойства — това са пълни глупости, разбира се.

 Как свещениците от Псковска епархия помагат на енориашите, които не могат да дойдат в храма за службата?

Ние помолихме нашите свещеници да ходят по домовете на хората, спазвайки, разбира се, всички санитарни мерки, и да ги причастяват със светите Христови Тайни. И да им помагат, колкото могат.  Сега помагаме на хората с продукти. Тук, в Печори, нашите монаси ходеха и помагаха, особено на възрастните хора над 65 години, носеха им продукти, пазаруваха едно или друго за тях.

Стараем се всичките ни енории да помагат на своите енориаши, т.е. на хората, които познават. И, разбира се, на всички, независимо от тяхното вероизповедание, които се обърнат към тях. И държавата върши много работа, знам това, не оставя никого в беда.

 Фейкът за заболяването на митрополит Тихон с коронавирус развълнува много хора, след това се появи опровержение. Но стана ясно, че болест все пак е имало — пневмония. Защо сте прекарали тази толкова опасна болест на крак, та нали това не е шега? Или все пак са Ви лекували? Злите езици говорят за столични лекари…

Аз наистина се разболях от двустранна пневмония — това е обичайна за мен болест, карам ги тези пневмонии от детските си години. Разбира се, веднага ме прегледаха за коронавирус, не откриха такъв и ми направиха изследвания в нашата областна болница. Разболях се в началото на Великия пост и ми откриха двустранна пневмония без коронавирусен компонент.

Боледувах горе-долу до Великден, но смятах за свой дълг да присъствам на службите. Тъй като не бях заразноболен, това беше безопасно за другите, аз се обличах топло и отивах в Псков, в Елеазаровия манастир, в Псковско-Печерския манастир. Смятах, че след като не съм заразноболен, аз въпреки всичко трябва да съм в строя и за богослуженията, и в управлението на епархията.

За мен, нека го кажа още веднъж, тази болест е привична, и затова нищо по-специално, нищо героично в това няма. Колкото за московския лекар — да, един мой много добърпознат ми доведе отличен московски пулмолог. В началото на Великия пост той ме прегледа и също потвърди, че това е обикновена бактериална пневмония.

Злите езици говорят за столични лекари; е, какво толкова има в това, че е дошъл някой от столицата? Нищо особено. Но като цяло ме лекуваха, разбира се, нашите чудесни лекари от псковската областна болница. Още веднъж нисък поклон и благодарностза тях.

Как изглеждат ограничителните мерки в манастирите на епархията? Носят ли свещениците и братята маски?

Понякога носят, да. Ние всички живеем заедно, в достатъчно затворен режим. Но когато отиват, например, да помагат на енориашите, то, разбира се, слагат и ръкавици, и маски. Ами ако някой е безсимптомен носител на тази болест? За да не заразят никого, слагат си ги и добре правят. Това не е от малодушие, а от страх да не причинят вреда на ближния. Това е хубав страх: да не причинишвреда на ближния поради  лекомислие и гордост. «А, нищо няма да ми се случи». Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат.

 Имам една огромна молба към вас, скъпи приятели: не излагайте на риск лекарите, не се излагайте на риск взаимно. По милост Божия и с усилията на нашите псковски медици, правоохранители, администратори у нас броят на заболелите е минимален. Нека и оттук нататък да продължаваме да се държим отговорно.

Нека и в тези празнични дни да не се излагаме на риск взаимно, за да не си късаме после косите от яд и съвестта после да не упреква, че сме направили нещо, което не  трябвало да правим, поради нашите капризи, прищевки или просто от желание да се поразсеем и отпочинем. Сега наистина се води война, световна и наша отечествена война срещу тази страшна напаст, срещу тази епидемия. Всички ние в тази война сме или воини и бойци, или…

 

Благодаря ви! Бог да ви помага на всички! Да ви пази всички Господ! Честит празник Светло Христово Възкресение! Христос Воскресе!

 

| pravmir.ru

Превод: Андрей Романов