Снемането на анатемата и предоставянето на автокефалия: блъфират ли гърците

За последствията от снемането на анатемата от Филарет разговаряме с доктора на юридическите науки, специалист в областта на църковното право и византологията, Алексей Величко.

– Синодът на Константинополската патриаршия обяви, че снема анатемата от Филарет и Украинската автокефална православна църква, легализирайки разкола по същество и продължавайки процеса на предоставяне на томос на Украйна. Следва ли, че Константинопол отне от Москва Киевската митрополия, за да й даде автокефалия?

– Наблюдаваме конфликт на две позиции. Нека бъдем откровени, нито една от тях не е безупречна. Константинопол едва сега заяви, че съборът от 1686 година, в съответствие с който Киевската митрополия е преминала към Московската патриаршия е нелегитимен. През цялото това време – 300 години – Константинопол не е търсил своите права. Позицията на Руската Православна Църква се основава на това, че Съборът се е състоял и е налице устойчива правова традиция. Следователно, Киевската митрополия принадлежи на Руската Православна Църква, Московска Патриаршия. Затова и действията на Патриарх Вартоломей се оценяват от нас крайно негативно. Но ако сме обективни, тезисите на изследователите, че съборът от 1686 година не е преминал без нарушения, са справедливи и обосновани.

Константинопол и Москва стоят твърдо на своите позиции и се движат по свой път. Това няма да доведе до нищо добро. Ситуацията би могла да предизвика реален разкол в Източната църква. Обърнете внимание, на сайта Православие.ру бяха публикувани възванията на Полската, Антиохийската и Българската църкви, че поддържат Москва и нашата позиция. Но на практика в тези възвания се съдържа молба към патриарх Вартоломей за свикване на Всеправославно съвещание за решаване на един единствен въпрос: «В какъв ред която и да е Църква може да получи статус на автокефална?». И самите писма, и характерът на молбите на другите Поместни Църкви, предполагат фактическо признаване на Вселенския статус на Константинополския патриарх, който той е получил още през VI век.

Надявам се нашият ригоризъм да стихне. Идеята, издигната от другите Поместни Църкви за свикване на Всеправославно съвещание за обсъждане на процедурата на излизането на отделна община от поместна църква, получаване на автокефалия, лично за мен е здрава и обоснована. Очевидно в този случай решението ще бъде взето не веднага и едва ли ще бъде окончателно, по-скоро ще има препоръчителен характер за всички поместни църкви. Но това съвещание може да се превърне в първа крачка.

Действително ли Константинопол иска да предостави автокефалия на Украйна аз не знам и не бих правил такива силни заявления. Според мен, Константинопол блъфира.

– Какво имате предвид, наричайки действията на Константинопол блъф?

© AFP 2018 / Ozan Kose

– Те са блъф в смисъл, че освен решението на константинополското свещеноначалие да предостави на Украинската църква автокефалия, е необходимо да има желание и от страна на самата Украинска Църква да получи тази автокефалия. Аз не говоря за епископите от Украинската Църква, които, както е известно, се разделиха. Част от епископата поддържа автокефалията (имената на тези украински архиереи са известни), друга част, начело с митрополит Онуфрий, желаят да останат в лоното на Московската патриаршия. Но ако си спомним за цялото православно съобщество, за стражите на благочестието, както светите отци са наричали обикновените миряни – християни, то как да живеят по-добре могат да решават само и единствено те. По-добре ли е за обикновените миряни да живеят в условията на част от Московската Патриаршия или като самостоятелна църковна община? Очевиден отговор на този въпрос няма. В Украйна засега наблюдаваме липса на явно изразено движение за или против автокефалията.

Съществува група епископи, съществува Филарет, има киевска власт, която се опитва да яхне идеята, но общоукраинско движение за автокефалия няма. Населението се отнася недоверчиво към автокефалията и Константинопол прекрасно знае това. Никой не иска да обяви решение, което няма да бъде изпълнено от самата Църква. Представете си, те дават томос, а Църквата не излиза от състава на Руската Православна Църква. Например, енории и епископии могат да вземат решение да останат в лоното на Московската патриаршия. За Константинопол това ще се превърне във фиаско.

– Според Вас, признаването на Филарет за каноничен, снемането на анатемата от него, може ли да го направи митрополит или ще остане “патриарх”?

– Патриарх той не може да стане, защото Украинската църква не е Патриаршия. Той сам се е провъзгласил за патриарх след като Руската Православна Църква го заличи от състава на свещеноначалието на Руската Православна Църква. А това, че Константинополският Патриарх сне от Филарет анатемата, наложена му от руския Синод, е по причини, които вече обсъдихме.
От гледна точка на Константинопол, Киевската митрополия е в състава на Константинополската Патриаршия, а това означава, че Синодът има право не само да налага анатема, но и да я снема от своите членове. Гърците са последователни в своите действия, дори когато се заблуждават.
По мнението на Синода на РПЦ, снемането на анатемата от Филарет е въпиещ факт на нарушаване на правата на Московската Патриаршия, защото Киевската митрополия е в състава на РПЦ от края на XVII век. Ще повторя, че това е някакъв вечен спор за нищо. И двете страни могат да представят маса доказателства за собствената си правота. Но нека сме откровени, нито една позиция не се поддържа от мнозинството от поместните църкви.

Кой е подкрепил позицията на Константинопол? Според мен никой. А кой се е изказал против позицията на Патриарх Вартоломей? Също никой. Даже това обстоятелство подчертава, че събитията от 1686 година нямат еднозначно тълкуване. Спорният въпрос може да бъде разрешен само с мирни средства, но не и с твърдо и публично противопоставяне между Москва и Константинопол.

– Носи ли вчерашното решение на Константинопол някакви последствия за Украинската Православна Църква?

– Да, ако тя иска да приеме тези последствия.

– Според Вас, ще се подчини ли Украинската Православна Църква на изискването да споменава Константинополския Патриарх вместо Московския?

– Това е най-същественият въпрос на днешния ден. Каква позиция ще заеме православният свят на Украйна, започвайки от миряните и завършвайки с митрополитите? Невъзможно е да прогнозираме, това е сложен въпрос. В значителна степен решението ще зависи от активността на политическите власти в самата Украйна. Ако властите започнат да ограничават привържениците на запазването на връзките с Московската Патриаршия в областта на имуществените права, субсидиите, които все пак се предоставят на епархиите и енориите от страна на държавната власт, ако започнат да конфискуват имуществото на енориите (а то е държавна собственост), страхувам се, че тези мерки ще наклонят везните не в наша полза.

Разговора записа Дарья Рощеня

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
Източник: pravmir.ru