Софийският свещенически хор стана любимец на руската публика

Софийският свещенически хор е основан през 1947 г. с инициатор и пръв диригент Иван Куртев. Следващи негови ръководители са о. Кирил Велев, о. Иван Русинов, Иван Попвасилев, ставрофорен иконом Димитър Попконстантинов, архимандрит Неофит, настоящ Русенски митрополит, а от 1986 г. – Кирил Попов, сега протойерей. В репертоара на хора са включени многогласни творби предимно от български и руски автори, както и едногласни песнопения от източната църковнопевческа традиция. Хорът има издадени грамофонни плочи (1980 и 1989 год.) и компактдискове (1992, 1999, 2010 г.).

Софийският свещенически хор имаше честта да закрие третото издание на големия международен фестивал „Академия за православна музика” в Санкт Петербург. Третият международен форум за православна музика и изкуство стартира на 4 юли с концерт на Дивна Любоевич и ансамбъл „Мелоди” и завърши с два концерта на Софийския свещенически хор – на 25 и 28 юли, посрещнати с голям интерес от руската публика.

Българският състав, ръководен от протойерей Кирил Попов вдигна на крака препълнената зала на Академичната капела „М. И. Глинка”. Свещеническият хор бе единственият чуждестранен състав, който участва самостоятелно в заключителната част на фестивала на остров Валаам. И там, на „Северния Атон”, изпълненията на столичните отци бяха посрещнати възторжено.

Когато преди няколко месеца свещеническият хор получава покана за участие в „Академия за православна музика”, диригентът отец Кирил Попов разбира честта като отговорност. Замисля се за сериозната задача да представи Българската православна църква и родната църковна певческа традиция. Той ръководи хора на софийските свещеници 25 години. През годините съставът се обновява почти напълно.

В края на юли свещениците тръгват за северната столица на Русия и с идеята за поклонническо пътуване. Освен, че посещават големи светини на руската църква в Санкт Петербург и на остров Валаам, това пътуване се превръща в откровение и незабравимо събитие за всички. „Академия за православна музика” е мащабен международен проект, осъществен с благословението на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и с помощта на културното министерство на Русия, администрацията на руския президент и руския премиер и областната администрация на Велики Новгород. Музикално-просветителският проект е създаден за максимално широк кръг участници и слушатели. В комплексната програма влизат много майсторски класове, сред които иконописна школа, запознаване с манастирския живот на Валаам, посещение на храмове и музеи. Организаторите събират заедно най-добрите специалисти в областта на православната музика и живопис. Специално внимание е отделено на древноруската църковнопевческа традиция. Участват гости от над 20 страни.

Софийските свещеници участват за първи път в „Академия за православна музика”, но не са първият български състав, който се изявява в рамките на православния фестивал в Санкт Петербург. Във второто издание на Академията през 2010 г. България е представена от камерния хор „Св. Роман Сладкопевец”, ръководен от Симеон Генов. А на Великопостните концерти през пролетта на 2011 г. с православна музика се представя „Мистерията на българските гласове” под диригентството на Дора Христова.

***

Църковното пеене – дихание на богослужението

Интервю на Дария Захариева с протойерей Кирил Попов, диригент 
на Софийския свещенически хор, предстоятел 
на столичния старинен храм „Св. Николай Мирликийски”

– Отец Кирил, с какви впечатления се върнахте от фестивала „Академия за православна музика” в Санкт Петербург?

– Фестивалът мина на много високо ниво. Това беше голям духовен форум с участието на изтъкнати солисти и състави от Сърбия, Украйна, Гърция (Света Гора), Грузия, Румъния, руски смесени и мъжки хорове. В рамките на фестивала се проведе и Лятна школа за православна музика с участието на близо 100 души ентусиазирани млади музиканти от много страни, сред които и българката Десислава Панайотова, която е дипломирана пианистка. Паметен ще остане концертът на 12 юли в голямата зала на филхармонията, където Сборният хор на Академията изпълни всенощно бдение по древни разпеви с пояснение към частите от протодякон Андрей Кураев.

Всички сме впечатлени от видяното духовно възраждане и от това как руският народ живее вярата. Възхитени сме от чудесната организация на фестивала и прекрасната програма за нашето пребиваване на руска земя. Посетихме много храмове и забележителности на Санкт Петербург. През 1983 г., когато за първи път бях в този град, имаше малко действащи църкви.

Казанският събор беше превърнат в музей на атеизма. Слава Богу, че след 60-годишно прекъсване в него през 1990 г. отново започна да се извършва св. Литургия, а от 1998 г. са възстановени всички богослужения. За последните 20 години в града и епархията са построени и реставрирани стотици църкви и манастири.

В Санкт Петербург и околностите му има много православни светини. Имахме духовната радост да се помолим пред чудотворната казанска икона на св. Богородица, да се поклоним пред мощите на св. благоверен княз Александър Невски (XIII в.) в Св. Троицко Александро-Невска Лавра, на преп. Ксения Петербургска (XVIII в.) в малка църква на Смоленското гробище и на св. праведен Йоан Кронщадски в Св. Йоановски ставропигиален женски манастир. В него църквата на първия етаж е посветена на преп. Йоан Рилски, небесен покровител на св. Йоан Крондщадски, а на втория етаж – „Събор на 12-те апостоли” с изложени за поклонение св. мощи на св. равноапостолна Мария Магдалина, св. вмчц Варвара, преп. Йоан Рилски, преп. Сергий Радонежки, преп. Серафим Саровски, мощи на киево-печерски светии, св. Тихон, патриарх Московски и др.

– Как приема руската публика българската песенна традиция? На какво най-много се радваха вашите слушатели?

– В нашата програма бяха включени преди всичко български църковни песнопения. Такова беше предварителното изискване на организаторите. Представихме едни от най-красвите образци на източната църковнопевческа традиция у нас: творби от преп. Йоан Кукузел, йеромонах Неофит Рилски, Йоан Охридски, еленски напеви, болгарский роспев, песнопения в духа на източното църковно пеене, творение на мое смирение, като особено възторжено се прие тържественият причастен „Хвалите Господа с небес” на 8, 3 и 5 глас. Изпълнихме песнопения от българската многогласна хорова традиция (Добри Христов, Петър Динев, прот. Кирил Попов), а в края на концерта прозвучаха и две руски духовни песни. С голямо въодушевление се приеха едногласните песнопения.

През последните години в Русия се наблюдава подчертан интерес към древноруските църковнопевчески образци и т. нар. византийско осмогласие или източно пеене. Това е много радостно и мисля, че руснаците са „запалени”, пленени са от красотата и достойнствата на това източно православно църковнопевческо наследство. Нашите църковни напеви се характеризират със своята мелодичност и богата орнаменталност, която ги отличава от строгия византийски стил на пеене.

Всички ние сме носители на хилядолетна църковнопевческа традиция. Всъщност църковното пеене в България е на повече от 1100 години. С Божията помощ се постарахме достойно да представим Родината и Църквата, като искрено се радваме на възторжения прием. Благодарим на Бога за великото духовно преживяване в православна Русия.

– В Българската православна църква се пее и според византийската, и според руската традиция. Защо е така?

– В България съществуват две традици на православно църковно пеене – източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното църковно пеене е традиция на Православния изток. Както споменахме тя има у нас хилядолетна история. Втората традиция е от по-ново време. Тя идва от втората половина на 19-и век, когато по българските земи се разпространява руското многогласно хорово пеене. Едни от първите негови изпълнители в нашите храмове са руските войници. В духа на това църковно пеене много български композитори пишат своите творби, създават и оригинално творчество.

Човешката хармония (съзвучие) е отображение на Божествената (небесната) хармония. Човек не бива да изпада в болезнено пристрастие към едната или другата църковнопевческа традиция. Заради църковните борби през 19-и и началото на 20-и век църковни радетели са искали да заменят едногласното (наричано неправилно „гръцко”) пеене с т. нар. болгарский роспев и българското многогласно църковно пеене. Има и привърженици само на източното църковно пеене, които смятат хоровото пеене за противоканонично, дори за сатанинско. Ние не трябва да абсолютизараме, а да пазим и развиваме и двете съвременни църковнопевчески традиции, като се молим да имаме достойна Божия прослава.

– Българите са известни не само с традициите, а и с красивите си гласове. В едно свое интервю наблягате на изискването в Църквата да пеят само можещи и подготвени хора. Каква е причината за това?

– Още от древнохристиянско време е полагана всестранна грижа за поддържане и постоянно подобряване на църковното пеене. В нашето съвремие за голямо съжаление са забравени мненията на св. отци и учители на Църквата и решенията на Вселенските и поместни събори по въпросите на църковното пеене. Така например, в една своя проповед св. Киприян Картагенски (3 в.) отбелязва, че християните, когато се събират в църква, трябва да пазят най-голямо благоговение и нужен ред и не трябва с необуздани и изкуствени гласове да възнасят молитви към Бога, защото Бог не слуша гласа на устата ни, а на сърцето. За да може по думите на св. ап. Павел, „всичко (в Църквата) да става с приличие и ред” (1 Кор. 14:40) св. Отци на Лаодикийския събор (343 г.), в 15 правило взимат решение освен певците, които са в състава на клира, никой друг да не пее в църква. Също така категорично се забраняват всякакви „безчинни вопли” т. е. непристойно пеене в църква според 75 правило на Шести Вселенски събор (680-681). Нека да припомним и думите на св. Атанасий Велики, че църковното пеене трябва да привежда нашите души в благоритъм. Основно задължение на всеки певец и диригент в църква е спазването на църковния стил. Молитвата е цел и смисъл на църковното пеене. То се назовава от св. Отци не музика, а словесна мелодия т. е. имаме каноничен богослужебен текст, облечен в мелодия, която е съобразена с църковния стил.

– Казахте, че руснаците са се „апалили по източното пеене. Да очакваме ли скоро руски състав да запее според нашата песенна традиция?

– Това вече се случи на фестивала. Празничният хор на Валаамския манастир с диригент Алексей Жуков изпълни с вещина „Достойно есть”, глас 5, от Никола Златарски. Благочинният на Валаамската света обител йеромонах Давид, с когото се запознахме, е с висше музикално образование. Той е ръководител на братския хор при манастира. Отдавна има интерес към византийското осмогласие и вече е усвоил неговите тънкости. Преминал е курсове по източно църковно пеене в Гърция и на Света Гора.

Когато завършвах диригентския клас при Московската духовна академия през есента на 1984 г. на самостоятелния концерт дирижирах 80 души смесен хор, който с голямо желание и интерес разучи и изпълни някои източни песнопения. Като приложение на моята скромна кандидатска (докторска) дисертация се постарах да оставя кратко ръководство за изучаване на невмената система.

По време на едно участие през 2004 г. в друг фестивал – „Глас Печерски” в Киево-Печерската Лавра, за първи път чух украински смесен хор от Лвов да изпълни цялата св. литургия на източни напеви. Всичко това е прекрасно! Смятам, че възприемането на различните традиции в църковното пеене може да се сравни с възприемането на различните стилове в иконописта или в православната архитектура. През християнските векове много боговдъхновени творци са внесли своята лепта в общата съкровищница на Православната църква при задължително спазване на църковните канони. Както православната икона има за цел да прославя не плътта, а подвига на светеца, така и църковното пеене трябва да извиква не физическо, а духовно напрежение. Симетричният ритъм е светски прийом. По принцип в църквата липсва симетрия. Тя е привидна. Нека кажем още, че църковното пеене е дихание на богослужението. То трябва да създава молитвено настроение в храма, като допринася за достигането на висшата цел в Църквата – спасението на човешката душа.

***

Протойерей Кирил Попов е роден през 1955 г. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия. През 1982-84 г. по решение на Светия синод на БПЦ е изпратен като аспирант в Московската духовна академия, където специализира хорово дирижиране, учи хармония и композиция при Владимир Мартинов и защитава кандидатска (докторска) дисертация. След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-89) и хорово пеене (1991-200) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм „Св. Неделя” – София (помощник-диригент – 1985-90 г. и диригент – 1991-2000 г. ), а през 1989-90 г. работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт. През 1987-88 г. завършва курс за квалификация в Държавната музикална академия „П. Владигеров” – София в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. От 1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор. През лятото на 2000 г. приема духовен сан.

Като диригент има издадени грамофонни плочи и общо седем компактдиска със Софийския свещенически хор (1992, 1999 и 2010 г.), с Мъжки хор при катедралния храм „Св. Неделя” (1999 и 2002 г.), мъжки хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец” (1994 г.) и Мъжки хор „Св. равноапостолни Кирил и Методий” (1997 г.). В много от тези записи звучат композиции и обработки на църковни песнопения, направени от прот. Кирил Попов.

Списание Свет, бр. 4/2011 г.

Поръчай онлайн >>>

Свали списанието в PDF фомат >>>