Среща между православни и методистки богослови в семинария “Св. Владимир”, САЩ

От 8 до 13 януари 2006 г. в Православната семинария “Св. Владимир”, на Православната църква в Америка, се състоя поредната Четвърта консултация “Една, света, съборна и апостолска Църква: Еклесиология и вярващата община”. В нея продължиха своите разисквания от предишните консултации православни и методистки богослови.

Тези срещи имат неформален характер. Те не си поставят за цел постигането на някакви икуменически резултати или “сближаване на църквите”. Те преди всичко дават възможност за отворен и неангажиращ диалог, който предполага откритост и свобода на изказванията. Идеята за тези срещи се подема в края на миналия век от о. Леонид Кишковски, от Православната църква в Америка и д-р С. Т. Кимброу от Главното управление на Методистката църква.

В досегашните консултации са взели участие различни именити богослови както от православна страна, така и от методистка. Между тях от православна страна са участвали: професорите о. Томас Хопко (бивш ректор на православната семинария “Св. Владимир”), йеромонах Александър Голицин (от атонския манастир Симонопетра, преподавател в Marquette University, САЩ и специалист в областта на сирийската светоотеческа традиция), Николай Лоски (син на Владимир Лоски, пенсиониран преподавател в парижкия православен институт “Св. Сергий”), Петрос Василиадис (от Солунския богословски факултет), о. проф. Теодор Стилиянопулос (от православния богословски институт “Светия Кръст”, Бруклин, САЩ) и др.

От страна на методистите са се представили: професорите Джефри Уейнрайт (от университета Duke, Durham в Северна Каролина), Франсис Янг от Бирмингамския университет, Великобритания (известна специалистка и авторитет в светоотеческата литература), Джеймс Чарлсуърт от университета в Принстън (световноизвестен библеист, редактор и директор на проекта по издаването на библейските ръкописи от Мъртво море) и др.

Като резултат от работата на досегашните консултации бяха издадени два научни сборника. Те, според мнението на участниците, се явяват определен принос в развитието на богословския диалог между методисти и православни (започнат от представители на Вселенската патриаршия още в началото на деветдесетте години на миналия век) и спомагат за взаимното опознаване и приближаване по определени позиции и разпознаване на различията.

Като пример за определено интересно развитие в теоретичния диалог от последната консултация може да се изведе въпросът за т.нар. “кръщелно (baptismal) богословие”, което се развива в средите на православните богослови от “Св. Владимир”. То се приема като по-разширен хоризонт от т.нар. “евхаристийно богословие”, развивано през средата на миналия век от такива богослови като Николай Афанасиев, о. проф. Джон Майндорф, о. проф. Александър Шмеман, еп. проф. Йоан Зизиулас и др. Приема се, че това ново направление в богословските изследвания поставя важни въпроси, които имат жизнено значение за съвременния диалог между православните и неправославните християни. То, за разлика от евхаристийното богословие, не изключва по-дейно участие в решаването на различни въпроси от взаимоотношенията между тях. Това се обуславя от обстоятелството, че в Православната църква съществуват различни практики (няма изградено единно становище) по отношение на признаването на кръщението на неправославните. В този смисъл кръщението се взема като минимум основа, върху която може да се започне и гради определен диалог. Тепърва има да се очакват резултатите от това ново развитие и какви ще бъдат плодовете за православното богословие.