Среща на европейските религиозни лидери с функционери на Европейския съюз

Източник: orthodoxeurope

На 30 май Европейската комисия прие представителите на основните религии в Европа: християнството, исляма, юдейството и будизма. Европейският съюз бе представляван от председателя на Европейската комисия Мануел Барозу, федералния канцлер на Австрия Волфганг Шусел, чиято страна председателства в момента ЕС, вицепрезидентите на Европейската комисия Марго Валстрьом и Франко Фратини, комисарите Ян Фигел и Владимир Спидла и политическия съветник на председателя на Комисията, Михаел Венингер.

На срещата Православната църква бе представлявана от френския митрополит Емануил (Адамакис), представител на Цариградската патриаршия пред Европейския съюз, виенския и австрийски епископ Иларион (Алфеев), представител на Руската православна църква пред европейските институции, и ахайския епископ Атанасий (Хадзопулос), представител на Гръцката църква пред Европейския съюз.

Католическата църква бе представлявана от кардинал Жозе де Круз Поликарпо, патриарх на Лисабон, и монсеньор Адрианус Х. ван Луйн, епископ на Ротердам и председател на Епископската комисия на Европейската общност (СОМЕСЕ).

Ричард Чартърз, епископ на Лондон, представляваше Англиканската църква, епископ Волфганг Хубер – Германската евангелска лютеранска църква, и Жан-Арно де Клермон – Конференцията на европейските църкви.

Будизмът бе представляван от Далай-лама ХІV, юдейството – от Алберт Гиги, велик равин на Брюксел, и Рене Гутман, велик равин на Страсбург; ислямът – от Анас Шакфех, председател на официалната мюсюлманска общност в Австрия, имам Абдулжалил Саджид, член на Мюсюлманския съвет за религиозна и расова хармония, и аятолах Сейед Абас Гаемагами, директор на Мюсюлманския център в Хамбург.

Всички религиозни представители бяха поканени на обяд в Европейската комисия, след което Мануел Барозу и Волфганг Шусел дадоха пресконференция за ролята на религиите в Европа. Същите откриха и срещата, на която всеки религиозен представител бе поканен да представи визията си за бъдещето на диалога между Европейския съюз и религиозните организации.

В речта си епископ Иларион Виенски и Австрийски, представител на Руската православна църква пред европейските институции, заяви следното: „Представлявам Московската патриаршия, втората църква след Римокатолическата църква по броя вярващи, възлизащ на около 160 милиона души. Московската патриаршия е изповеданието на мнозинството в Русия, Украйна, Белорусия и Молдавия. Това е най-важното изповедание в Латвия; в Литва и Естония вярващите на Московската патриаршия представляват значително мнозинство. Московската патриаршия има епархии и енории в Западна и Източна Европа, в Азия, Близкия Изток, Америка, Африка, Австралия и дори в Антарктида”.

След това епископ Иларион отбеляза, че Московската патриаршия има голям брой епархии, стотици енории и милиони вярващи на територията на Европейския съюз. През последните петнадесетина години, поради имиграцията от бившите съветски републики, множество руски православни вярващи са се заселили в Западна Европа и са основали религиозни общности, превърнали се в културни и духовни центрове. Въпреки това, Московската патриаршия не е Църква само на руснаците – тя е мултинационална църква, широко използваща други езици в литургията и проповедта.

Според епископ Иларион, бъдещето на Европа зависи от ценностната система, на която то ще се основава: „Днес можем да установим наличието на конфликт между хората с религиозни идеали и тези, чийто мироглед е формиран под влиянието на секуларния хуманизъм. Разбира се, на дума хуманистите признават правото на човека да изповядват каквато и да е религия или да не изповядват нищо, тъй като не би било политически коректно да се отрече на религиите правото на съществуване. Въпреки това, в действителност, хуманизмът до голяма степен е антирелигиозен и се стреми да отслаби религията, да я затвори в гета, да я изключи от обществената сфера, да минимизира влиянието й върху хората, в частност върху младите. Доколкото хуманистката идеология придобива все повече и повече формата на войнстващ секуларизъм, то конфликтът между нея и религията се усеща все по-чувствително”.

За хармонизирането на различните ценностни системи в Европа е необходим постоянен диалог между функционерите на Европейския съюз и представителите на различните религии. Днес този диалог има неофициален характер; необходимо е да се поставят основите на един официален и структуриран  диалог, в който да вземат участие всички традиционни европейски религии – християнството, юдейството, исляма и будизма.