Старецът Амфилохий от Патмос е канонизиран за светец от Св. Синод на Вселенската патриаршия

На 29 август Светият Синод на Вселенската патриаршия причисли стареца Амфилохий (Макрис) от о. Патмос (1889-1970) към сомна на светиите.

Новопровъзгласеният светец на Православната църква е един от големите гръцки старци на съвремието. Роден е на 13 декември 1889 г. с името Атанасиос. През 1906, когато е 17-годишен, с благословията на своите родители, е постриган за монах и приема монашеското име Амфилохий в манастира „Св. Йоан Богослов“ на остров Патмос. През 1911 г. е изпратен на Света гора да се учи на изкуството на дърворезбата. Там светогорските братя, начело със стареца Антониадис, искат да го хиротонисат за дякон, но той все още не се чувства готов за това служение и заминава за Египет и Светите земи. Няколко години по-късно, през 1919 г. на гръцкия остров Кос е ръкоположен за дякон, а скоро след това и за йеромонах. През 1926 г. се зъвръща на остров Патмос, при Пещерата на Откровението.

На острова той развива активна мисионерска дейност, основава девическия манастир „Свето Благовещение“, както и училища за деца. През 1937, по време на италианската окупация на островите Додеканези, неговата активност, свързана с православната духовност и гръцката култура, го прави трън в очите на италианците и е изселен от Патмос. Той пътува из цяла Гърция, като за по-дълго остава на остров Крит. През 1939 г. се завръща на Патмос и продължава неуморно дейността си в подкрепа на бедните и страдащите. През 1947 г. на остров Родос основава сиропиталище, както и център за помощ на бременни.

На Великден 1968 г. старецът Амфилохий получава знак, че скоро ще напусне земния свят и има около две години, за да се подготви за това. Тогава той моли Бога да му даде повече време, за да може да продължи служението си в полза на нуждаещите се, но скоро в съня му се явяват Света Богородица и св. Йоан Богослов, за да му кажат, че молбата му не е приета. През 1970 г. на 16 април той се преставя в Господа.

Споменът за благодатта, която носят духовните дарове на стареца Амфилохий, е толкова жива и днес. Многобройни са историите, разкриващи силата на неговата молитва, извираща от огромната му любов към хората. Една от тези истории разказва за две негови духовни дъщери, които един следобед дошли при него в Атина. След като поговорили със стареца и получили благословия от него, те си тръгнали късно вечерта. Поради късния час, старецът се притеснявал за тяхната сигурност и започнал да се моли да си стигнат живи и здрави у дома. Тревогата му се усилвала и оттам, че едната от жените имала проблем с коляното и много пъти падала. Докато вървели към къщи, въпросната жена се чувствала сякаш е повдигната във въздуха, а нейната спътница, която вървяла до нея, свидетелствала после, че видяла с очите си как съвсем реално нейната приятелка не стъпвала по земята, а се била издигнала почти половин метър над нея.

Ето и някои от мъдрите мисли на стареца, споделени с негови духовни чада:

„Когато съм на високата скала на молитвата, всякакви вълни се удрят в основата на тази скала, но не могат да ме достигнат и да ми направят нещо… Докато огънят на Иисусовата молитва гори в душата ти, всички сухи клонки в нея изгарят и изчезват. В началото на молитвата чувстваш радост, после – сладост, а накрая идват сълзите, защото усещаш самото присъствие на Иисус“.

“Чрез Божията благодат човекът успява да се изкачи духовно, той се променя, става напълно друг човек, и страхът го напуска. Престава да се страхува от смъртта и настоящият живот, колкото и да е добър, му се вижда като робство.“

“Там, където няма православно монашество, няма Църква, защото няма държава без армия, и сигурен град, който да няма защитници. Монасите пазят границите на Църквата срещу нейните врагове, които, в нашата епоха на материализъм, се втурват към нея, за да я разкъсат.“ | Basilica.ro; Crestinortodox.ro

Снимка: Averoph