Участие на православни богослови на завършилия наскоро Епископски събор на римокатолическата църква

Източник: Пресслужба на Ватикана

На провелия се от 2 до 23 октомври 2005 година ХІ Общ редовен събор на  епископите във Ватикана, чиято основна тема е била „Евхаристията – извор и връх на живота и на мисията на Църквата”, са взели участие и четирима представители на Православната църква – Пергамският митрополит Йоан Зизиулас (Вселенска патриаршия), йеромонах Филип Василцев (Московска патриаршия), епископ Силуан Марсилианул, викарий на Западно- и средноевропейска епархия (Румънска православна църква) и архимандрит Сотириадис Игнатиос (представител на Атинската архиепископия в Европейския съюз).

Митрополит Йоан Пергамски (Зизиулас):

За мен е голяма чест, че имам възможност да се обърна към този дълбокоуважаем Събор на епископите и да му предам братските поздрави и най-добрите пожелания на вселенския патриарх Вартоломей и на Константинополската църква. Поканата до нашата Църква да изпратим братски пратеник на това събрание е жест с голямо вселенско значение, на който отвръщаме с признателност и любов.

Ние, православните, сме дълбоко удовлетворени от това, че вашият Събор също разглежда Евхаристията като извор и връх на живота и на мисията на Църквата. Това, че римокатолиците и православните могат да го кажат в един глас, е от съществено значение. Може би все още съществуват някои неща, които разделят двете ни църкви, но ние вярваме, заедно, че Евхаристията е сърцето на Църквата. Именно върху тази основа можем да продължим официалния богословски диалог между нашите две църкви, който сега навлиза в нова фаза. Евхаристийната еклисиология може да ни води в усилията ни да надминем хилядолетното разделение. Също така, жалко е да имаш същото убеждение за важността на Евхаристията и да не можеш да споделиш същата Трапеза.

Еклисиологията на причастието, популяризирана от Втория ватикански събор и впоследствие задълбочена от известни римокатолически богослови, не би могла да има значение, освен ако изворът й не е в евхаристийния живот на Църквата. Евхаристията не принадлежи само на bene esse[1], но на esse[2] на Църквата. Целият живот, словото и структурата на Църквата са евхаристийни в същността си.

Йеромонах Филип Василцев (Московска патриаршия):

За мен е голяма чест да говоря днес пред високопоставени личности и да представлявам Московската патриаршия на Руската православна църква. Темата на събора на римокатолическата църква ни засяга отблизо и е също много актуална в нашата Църква. Евхаристията е в центъра на живота на Църквата и на всеки християнин. Ето защо отслабването на евхаристийното съзнание води до понижаване на църковното съзнание, до изместване на акцентите и до грешки в разбирането на християнските ценности.

В проповедите си Негово високопреосвещенство митрополит Кирил е казвал многократно, че ние, римокатолическата църква и Православната църква, сме носители на същата парадигма на духовни ценности и че, от тази гледна точка, духовният опит и на едните, и на другите може да ни бъде взаимно полезен и ценен.  Ще бъдем много щастливи, ако нашият исторически и настоящ опит на евхаристийния живот може да бъде от полза и помощ за римокатолическата църква.

Възраждането на Църквата в Русия днес е факт, добре известен на всички. Този факт засяга всички аспекти на живота на Църквата, но събитието, което ни радва най-много, е възраждането на евхаристийното съзнание, претърпяло дълбоки промени през последните години. В средата на ХІХ век свети митрополит Филарет Московски е писал в краткия си Катехизис: „Който иска да води богоугоден християнски живот, трябва да се причастява четири пъти годишно”, според броя на основните пости – Великия, Рождественския, Богородичния и Петровия. В днешните условия, получаването на причастие поне веднъж на месец понастоящем е част от християнската практика. Тази практика със сигурност е започнала да се формира през периода на гоненията. Свети Серафим Звездински, Московски викарен епископ, е писал през 20-те години на ХХ век, че християнинът трябва да живее така, че да бъде винаги готов да получи причастие. В следвоенния период честото причастяване се е практикувало в манастирите и е било поощрявано от известните изповедници като архимандрит Таврион Батоски и други. Все пак, не бива да се забравя, че в Руската православна църква подготовката за причастие включва не само вътрешната подготовка, но също така и задължителното говеене (строг тридневен пост, посещаване на храма през тези три дни, молитви преди причастие, специален евхаристиен пост след полунощ) и изповедта.

Впрочем, Църквата не възприема тези строги правила като задължение, а като прилагане спрямо себе си на едно правило, оформило се исторически според традициите. Както показва опитът на свещениците изповедници, целта е да се накара този, който не се причастява често и рядко посещава църквата, да спазва точно това правило и така да „събуди”, да се докосне до своята душа, защото за мнозина непрактикуващи християни пътят на църквата минава през „външното” и им се показва само като песнопения и обреди, докато истинските християни отдават повече важност на вътрешния живот. Без съмнение, този общ подход към външните правила не може и не трябва да бъде разбиран в абсолютния смисъл. В този смисъл, изповедниците влияят много на евхаристийния живот на Църквата, защото имат възможността да дават насоки, имайки предвид конкретния случай на всеки човек, като вземат под внимание и съвременната традиция на Църквата.

Следователно, можем да кажем, че църковното съзнание следва пътя на проучване на нормите, като се позовава на древните традиции. 80-тото правило на Шестия (Трулски) вселенски събор казва: „Ако някой не се причастява три недели поред, той се отлъчва от Църквата”.

В заключение, благодаря още веднъж на Ваше светейшество, високопреосвещените членове на Синода и на римокатолическата църква за възможността, която ми бе дадена да участвам заедно с вас на откритите заседания на събора, посветен на Светото тайнство на Евхаристията, и да кажа няколко думи за евхаристийния опит на Православната църква.

Викарен епископ Силуан Марсилианул (Румънска западно- и средноевропейска епархия):

Темата за Евхаристията е централна и в Преданието на Православната църква. Загрижеността на католическата църква се доближава до тази на нашата Църква в много пунктове, и особено в следните:

І. Изключителната загриженост за една тайноводствена катихеза, която да позволи на вярващите да задълбочат своя опит на Божествената литургия.

ІІ. Подготовката за причастие с Тялото и Кръвта Христови. Мястото на изповедта и ролята на поста преди причастие, и т.н. Ползата, която произтича от това, е от все по-голямо значение, както в личен план, така и в църковен:

1. Осъзнаването важността на причастието в личния живот, и едновременно с това, очевидността на разделението между християните пораждат едно искрено евангелско страдание, което върви заедно с копнежа за единството, желано от Самия Христос.

2. Пораждането на съзнание за общност, което се корени в причастяването с единия Хляб и едната Чаша, и което заменя съзнанието за индивидуално, егоцентрично благочестие; на един истински евхаристиен начин на мислене, в противовес на самодоволството.

3. Централното място на Евхаристията придава истинския смисъл на свещеническото служение и оттам на епископството, чрез утвърждаването свише, откривайки перспективата на една харизматична власт, която понякога трудно прозира през административните структури. Тя усилва светотайнствените отношения вътре в йерархията, като прави от епископа не само председател на евхаристийното събрание, но и духовен отец на общността.

4. Автентичният опит на Евхаристията може и трябва да бъде свидетелство от голямо значение и важност за съвременното общество, що се отнася до насочването на живота към „висшата действителност”, към Небесното царство, което „не е от тоя свят” (Иоан. 18, 36).

Архимандрит Сотириадис Игнатиос (Атинска архиепископия):

Гръцката църква поздравява сърдечно този ХІ Епископски събор на католическата църква, първи след интронизацията на Негово светейшество папа Бенедикт ХVІ. Всеки повод за съборното изразяване на Църквата представлява благословение и извор на радост за членовете на Тялото Христово. Вземайки участие в тази радост като братски пратеник на Гръцката църква, изказвам пожеланието нейните резултати да бъдат отлични и да принесат плод както за вярващите на католическата църква, така  и за диалога на любовта между християните.