Христос спасява Рио от греховете на карнавала

Източник:  Стандарт

Христос Спасител, разперил ръце над Рио де Жанейро, е най-известната съвременна скулптура и за изненада на мнозина влезе в новите седем чудеса на света. В приключилото на 7 юли гласуване тя дори изпревари Статуята на свободата в Ню Йорк и зае мястото на Родоския колос от древната великолепна седморка.

Популярна е мисълта, че монументът на Христос е разперил ръце към Рио, за да го избави от греховете на плътта по време на карнавала. Скулптурата е покачена на хълма Корковаду. Силуетът очертава кръст. А ръцете са обърнати към града в знак на опрощение.

Идеята монумент на Спасителя да бъде положен там, е на принцеса Исабел и нейния изповедник Педро Мариа Бос. През 1850 г. аристократката, която е неофициалната владетелка на новоосвободената Бразилия, смята, че огромен монумент трябва да краси хълма. Като примерна католичка тя дори започва да събира средства за направата на статуята и остава в историята с прозвището Спасителката. Но политическите й опоненти не й позволяват строителство с доводите, че това ще натовари финансово страната. След преврата и идването на републиканците на власт идеята е забравена. Тя се възражда чак през 1922 г. за вековния юбилей на независимостта на страната от Португалия. Движението вече се превръща във всенародно и през 1926 г. работата започва. Идейният проект е на архитекта Ейтор да Силва Коща. А реализацията е в Париж на Пол Ландовски и Албер Како. Конструкцията е висока 38 м и тежи 1140 тона върху 710-метровия хълм.

Официалното откриване и освещаване на статуята е на 12 октомври 1931 г. Тогава тя струва $250 000. Построена е във Франция и докарана на части. Материалът й е от железобетон, а облицовката й е от несмлян талк, който е устойчив на климатичните промени.

През 1959 г. в Лисабон португалците откриват малка реплика на статуята от Рио, но вместо на хълм я качват на арка.

Бразилската статуя е най-голямата туристическа забележителност на Рио де Жанейро и въобще в цяла Латинска Америка, посещавана е от стотици хиляди чуждестранни туристи годишно. До нея се стига със зъбчата железница или по трудния начин – пеша.