Черногорско-Приморска митрополия: Относно отказа за даване разрешително за строеж на т.нар. ЧПЦ

В съвременните демократични и правово уредени държави въпросът за регистрацията, а след това и за дейността на новообразуваните верски общности е в надлежността на държавните органи. Така и въпросът с искането на анатемосания и предаден на проклятие разпоп Мираш Дедеич и неколцината негови последователи, от позицията на правото и положителното законодателство за църквите и верските общности в Република Сърбия, може да се разглежда единствено от този ъгъл.

От подхода на отделни медии към този въпрос като към сензация твърде лесно се придобива впечатлението, че въпросът, макар да има отношение единствено към държавните органи на Република Сърбия, се повдига с амбицията и занапред да се задълбочават разделенията и делбите в и без това разделената Черна гора, и то най-вече в дните преди предстоящите общински и парламентарни избори. Като че ли на някой му трябва да „докаже”, че в Сърбия, в която от десетилетия живеят почти 270 хиляди граждани на Черна гора и която от десетилетия им предлага всичко онова, което в отделни исторически моменти Черна гора не е могла да им предложи, „етническите черногорци” биват подлагани на гонение.

Ако в Черна гора, чрез злоупотребата с един отдавна упокоен комунистически закон от 1977 година, въпреки съществуващата от векове Православна църква – Черногорско-Приморската митрополия, през януари 2001 година е било възможно „основаването” на разпопската секта на анатемосания и предаден на проклятие разпоп Мираш Дедеич под лъжливото име Черногорска православна църква, то, както се вижда, в Сърбия, в която неотдавна бе приет съвременен закон в духа на европейските стандарти, подобен фарс не е възможен.

От Закона за църквите и верските общности на Сърбия ясно се вижда, че верските общности не се основават на разпопски декрети и официални съобщения, а въз основа на решението на 0,001 % от пълнолетните граждани на Република Сърбия с постоянен адрес в Република Сърбия, или на чуждестранни граждани с постоянно пребиваване на територията на Република Сърбия (чл. 18). Освен това, законът предписва да не може да се регистрира верска организация, чието наименование съдържа наименованието или част от наименованието, изразяващо идентитета на църквата, верската общност или верската организация, която вече е вписана в Регистъра на църквите и верските общности, или която по-рано е подала искане за вписване (чл. 19).

От цитираните определения ясно се вижда, че в Сърбия никой няма лошо отношение спрямо който и да било гражданин, от която и да е вяра или нация, и следователно спрямо т.нар. „етнически черногорци”, а става дума за ясно изразеното становище на държавната власт, основаващо се на съвременните стандарти, да не позволява разбойничеството и осквернението под прикритието на мнимата борба за свобода на вероизповеданието.

По този повод напомняме, че в Ловченац, Бачка епархия, вече се изгражда храм на светия Петър Цетински Чудотворец, чиито основи са осветени от митрополит Амфилохий и епископ Ириней Бачки, Йоаникий Будимленско-Никшички и Йован Диоклийски със свещенството, а в строежа му със своите дарения, труд и молитва участват почти всички жители на Ловченац, освен неколцина политиканти атеисти с многогодишен стаж в тайните полиции на Сърбия и Черна гора.  

От цитираното ясно се вижда, че зад най-новото демонско нападение на разпопа Дедеич не стои „борбата за свобода на вероизповеданието и човешките права”, а става въпрос за предизборна активност с цел търсене на съмишленици през следващия период.

Впрочем, сдружения като това на Дедеич в демократичните страни на Европа биха били предмет на наказателно преследване поради: лъжливо представяне, нарушаване на обществения ред и спокойствието, предизвикване на верска, национална и политическа нетърпимост и използване на чужди знаци и символи, но в никакъв случай не и на легитимно признаване и дейност.