Драматургия на цялото

– Какъв е съставът на вашия колектив?

– Заедно с мен работиха още двама живописци – Сергей Василев и Наско Атанасов, както и дъщеря му, която завърши стенопис.

– Известно е, че иконографията е строго канонизирана. В нея всичко е символ – позата, жестът, цветът, мястото. Как съчетахте тези традиционни изисквания с една нова, съвременна гледна точка за зография? Позволява ли християнството такъв синхрон, или проблемът е неразрешим?

– За православната религия канонът е нещо основно. В него е наслоен опит, останал ни от векове. И макар да имаме точни указания от църквата кое как се прави, зографията може да съдържа и нещо ново, да бъде направена по нов начин.

– Дайте конкретен пример, свързан с проекта ви.

– Основният нов момент в изписването на църквата е решението ни да не се рисува всеки квадратен сантиметър, както е традиционно. Обикновено в Богородичните, Христовите и всички други сцени се разказва като в буквар на богомолците. Те се запознават визуално с притчите, като разглеждат стените на църквата, но в днешно време, когато не само християните, но и цялото човечество знае тяхното съдържание, няма нужда от тази познавателност на иконографията. Трябва да се направи модерен храм с изографисването на толкова стени и места, колкото архитектурата понася. Това е нов естетически момент. Да се изберат тези места, които ще подчертават архитектурата на храма като място за среща с Бога.

– Кои места решихте да изпишете и кои да оставите да въздействат с белотата си?

– Оставяме бели три четвърти от квадратурата на църквата. Оставяме бели също така носещите колони, които поддържат купола като основни фундаменти. Ако те се изографисат, ще изчезнат като обем и внушителност, устремяваща духа. Вкарваме живопис само в купола, в източната, северната и южната конхи. Изписваме само дъната, най-вътрешните места на архитектурното пространство.

– Кои сцени от Библията предлагате да се изографисат и каква е идеята на техния избор?

– За южната конха се спряхме на сцената "Рождество Христово", за северната конха – на "Възнесение Христово", а за олтарната абсида – на традиционната "Богородица Ширшая", т.е. предлагаме началото и края на земния път на Христос.

– Има ли новост при изписване на купола, който е основна доминанта на всеки храм?

– Да, като оставаме верни на духа, в същото време разчупваме канона. Например изписването на Христос Пантократор обикновено се прави до кръста, но една такава фигура, нарисувана в диаметър от седем метра на купола, както е в случая, ще бъде смазваща като въздействие. Затова решихме да изпишем Христос в цял ръст, което е новост. Също така ние предлагаме нов образ на самия Христос. Известно е, че той има много образи. Ние съчетаваме "Христос Велик Архиерей" с благославящите ръце с елементи от сцената на разпятието в изобразяването на главата, което е свързано с акта на саможертвата. Разпятието се е превърнало в най-великия символ за човечеството. Съчетаването на страданието в главата с благославящите ръце ще има силно психологическо и монументално въздействие. Другаде не е правено и се надяваме да се възприеме като нов образ на Христос от Пампорово. Тази идея за образа на Христос се възприе много добре от журито.

– Имаше ли в него представители на Светия синод?

– Имаше представители на Пловдивския владика, на Духовната академия в лицето на доц. Рашков и всички те възприеха образа на Христос като един нов тип иконография.

– Какви други възможности за осъвременяване, за промяна предлага вашият проект?

– В авторския почерк на сцените. Художникът винаги има възможност да излезе от канона. Например в сцената "Успение Богородично". Тук се проектират апостолите, ангелите, миряните и други канонични елементи. В самите образи обаче художникът е свободен да включва своето неповторимо и своеобразно виждане за тях, както и в общата композиция и драматургия на цялата сцена. Разбира се, това е едно много силно предизвикателство за твореца, тъй като имаме огромно наследство, свързано със знайни и незнайни зографи, създатели на християнската култура, която не е морално да се пренебрегва.

– Вашият проект изразява съвременна гледна точка за иконописта, но всяко ново ли има позитивен характер? Кое отклонение от канона може да се приеме като ново художествено решение?

– Вижте, аз съм против непрекъснатото повтаряне на една и съща стилистика. Опитах се да разчупя тази образност не самоцелно, а за да предизвикам още по-голяма сила на внушението. Не може художниците днес, на прага на XXI век да повтарят духа и стилистиката отпреди няколко века. В този смисъл съм против канона като схема. Той трябва, според мен, да се осъвремени като дух, като образност, а съдържанието си остава.

– Какво използвахте за постигането на тези цели?

– Преди всичко задачата ни беше да не създадем образи, които можете да срещнете по улиците, т.е. да не бъдат светски и в същия момент, като тълкуваме самата сцена "Успение Богородично" например, да се внесат нови моменти. Навсякъде в православния свят апостолите са изобразени еднопластово, тъгуващи за Богородица. Ронят сълзи, бършат очите си с одеждите, докато психологическият аспект е по-сложен, защото в същия момент се явява Христос с душата на майка си, изобразявана като бебе. Душата на майка му се ражда за нов, вечен живот и само апостолите знаят, че не се разделят с нея, защото тя остава във вечността и тяхното усещане не е само скръб. Това е едно тържество на вярата – и нашето тълкуване на сцената се разбра от журито и се наложи. Същевременно образите трябва да бъдат одухотворени, доведени почти до абстрактната идея за святост, без да бъде тя абсолютизирана, защото може да доведе до нова зографска рутинност.

– Каква е ролята на рационалното и на несъзнателното, интуитивното?

– Аз съм на мнение, че един художник не може да нарисува образ, по-дълбок от това, което носи в себе си, защото този наглед, който представлява изображението, в крайна сметка се създава от художника. В него той се самоизразява, саморазкрива и дали ще го направи един или друг, зависи от неговото виждане. Той е натрупал достатъчно познание за добро и зло, за святост и мъдрост, за нравствена чистота и обратното. Всичко това се проявява не само в лицеизраза, а в цялата конфигурация – поза, жест и т. н. Това е нещо, което художникът несъзнателно постига в своята работа, но той го и отчита рационално, със съзнанието си. Например едно силово движение на скръб не подхожда на силно извисен духовно човек. Когато художникът се вживява в образността на героя си, той влага в неговото изображение своя личен опит и познания, които притежава до момента и в редица случаи те се включват интуитивно. Занимавал съм се много години с портрет. Опитвал съм се да създам много и различни образи и тяхното място в НХГ и много други галерии показва, че съм направил нещо сериозно в това отношение именно благодарение на натрупаното знание.

– Как се яви композицията на проекта – като цялостно виждане или постепенно?

– Композиционното решение на църквата се яви още при първото ми посещение на Пампорово през януари. Там стоях с часове и се опитвах да видя цялата композиция на храма, но образността се яви постепенно, когато започнах да работя над сцените. В самото начало се подава един емоционален звук, но когато се навлезе във всяка отделна фигура, чак тогава идва интуицията. Тя е свързана с работата над конкретния образ.

– Какво ново внесохте в образите на апостолите?

– Наведените очи са също голяма рядкост в каноните. Това е друг нов момент – когато човек изжвява някакво чувство е и с притворни очи. Така са изобразени много от апостолите в нашия проект.

– Казахте, че сте видели композицията като цяло в Пампорово. Правехте ли предварително някакви проекти?

– Не. Яви се веднага, след внимателна и точна преценка на ахритектурния интериор – къде да е живописта и къде архитектурата да въздейства сама.
Що се отнася до композицията на отделните сцени, тяхното обмисляне продължи два месеца. Това беше наместване, преобръщане, прибавяне на нови фигури. Всичко това се съпътстваше с денонощно горене. Работех с ентусиазъм, който не спря, докато не ги изписах в мащаб едно към пет.

– След това наложиха ли се известни корекции?

– Не, стремях се да бъда колкото може по-верен на това, което виждам.

– Това ваше "виждане" – то ли дава новаторството в иконописта ви?

– Надявам се да е така. Трябва да ви призная, че за първи път водя такъв разговор. Никой през изминалите месеци не зададе въпроси за самото изкуство, за композицията, за творческия процес, за новите моменти. Всички говорят само за пари и за оферти.

– При самата реализация мислите ли, че ще настъпят промени и други новости по отношение на канона?

– Това ще бъде абсолютно сигурно и задължително. В момента правя цветните варианти на южната и северната стена. Съобразно изискванията на конкурса, досега ние сме направили всичко само като графични схеми, но вече влизаме в цветността, в пространството, в конкретната образност и това потапяне в сюжета на сцените е свързано неминуемо с моменти, които провокират новост. Например в едно "Рождество" започваш да търсиш нещо ново, да обмисляш какво можеш да редуцираш, да промениш в тези, които идват да даряват. Изненади могат да се получат и при пресъздаването на самото място, на пастирите, животните, пещерата. При тяхното живописване може да се постигне една магичност, която позволява на съвременния зрител да възприеме сцената като чудо. Не трябва да се създава традиционна зография, която нашите предци са писали по един и същи начин векове. Да, канонът си е канон, сцената си е сцена, но тя трябва да въздейства по нов начин. Тук въпросът е да се внуши на съвременния възприемател иреалност, а не илюстративност.

– Кога ще се премине към осъществяването на проекта?

– Ние сме заложили около триста работни дни в проектодоговора. Това прави общо около десет месеца. Разгръщаме ги в три години по три месеца, тъй като горе условията са сурови и може да се работи само през юли, август и септември.

– Предвиждате ли да поставите началото още тази година?

– Вярвахме, че тази година ще направим поне едната стена, но през август е храмовият празник, следва Роженският събор и на организаторите на конкурса не им се иска на тези празници да има скеле. Поне засега това е причината за забавяне на сключването на конкретния договор, който сме им предложили преди един месец.

14 август 2000 г.