Светостта на Храма идва от вековете

Коментар на презвитер Стефан Стефанов за статията на Лъчезар Тошев – Храмът на Новия завет

В Стария завет е указано детайлно как да бъде изграден храмът. В Новия завет няма подобен текст. Това не е случаен пропуск. В двата завета предназначението на храма е различно. От това следва и различната им семантика. Пространството на храма се определя от неговата функция. Старозаветният храм е предназначен за принасяне на жертви. Новозаветната жертва е Разпнатият Иисус Христос, Който Сам Себе Си принесе на кръста на Голгота.

В този контекст старозаветният и новозаветният храм са принципно различни. Както принципно различни са двата завета. Но въпреки това различие те са в органично единство. Двата завета са сключени от един Бог. В измерението на Божия домостроителен план за изкуплението и спасението на човека те са два етапа на една крайна цел. Това обуславя връзката между тях въпреки принципните различия. Както кърмачето и старецът, въпреки големите различия, са един и същи човек в два периода от своя живот, подобно съотношение забелязваме при двата завета и респективно при двата храма. Аналогията може да бъде продължена. Както детето пораства и става възрастен човек бавно и неусетно, така и семантичните детайли от старозаветния храм трансфузират и се интегрират в новозаветния. Основният принцип, на който е подчинено това развитие, е предобразната функция на Стария завет спрямо Новия. Нищо в Стария завет няма самостоятелен и завършен вид. Всичко старозаветно е предобраз на бъдещето. Най-кратко и ясно е дефинирал това св. апостол Павел: “Законът беше за нас възпитател (пeстунъ, детеводител, Zuchtmeister, custodian) в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател” – Гал. 3:24-25).

В този контекст изключително интересен е текстът на Лъчезар Тошев за семиотичното вграждане в новозаветния храм на ключови елементи от старозаветния. Подобно изследване досега не съм срещал. За повечето неща не бях се и досещал. При това той е защитил тезата си обстойно и убедително. Това разширява нашата представа за храма, в който се молим, и придава на молитвата и на богообщението ни много по-голяма дълбочина. Концепцията, че троичността на Единия Бог е предобразена по много начини в Стария завет е основоположна. Естествено Единият Бог не се е „изменил” в Троица едва след Боговъплъщението. Но идеята да открием предобраз на троичността в менората е принос на г-н Тошев. Върху или зад Светата Трапеза в почти всички православни храмове днес стои седмосвещник, който пряко е заимстван от старозаветния. По този начин Стария завет присъства в новозаветния храм. Но тук идеята е, че и новозаветната Божествена Троица присъства в Стария завет и в старозаветния храм. По този начин по-ясно се възприема идеята за приемственост и континуитет.

Интересен е трансферът на стълбовете Иахин и Воаз в християнските храмове. Запазвайки визуалния образ, те са придобили различна функция. Ако идеята беше само камбаната да се издигне нависоко, тя би била поставена на една камбанария. Втората е “излишна”. Нейното присъствие явно указва на сакрална приемственост. Показва също как идеите “бродят” по света, пренасят се през хилядолетията, видоизменят се, но не изчезват.

Интересна е съпоставката с масонския “храм”. В него стълбовете Иахин и Воаз имитират тези от Иерусалимския храм и дори, за да не стане грешка, са обозначени с инициали. Това подчертава претенцията за приемственост, но също показва липсата на каквото и да било развитие и надрастване.

Тук ще отворя скоба, за да спомена за храма “Всех Святих” в Русе, разрушен от червените безбожници през 1976 г. Първоначалната идея е била в Пантеон на възрожденците да се преустрои самият храм. Но неговата християнска семантика е дразнела безбожниците и затова те решават да бъде разрушен. Същата е причината архитектурата на построения Пантеон да бъде противоположна на християнската семантика. И въпреки че беше формално християнизиран, резултатът е далеч от християнската концепция и визия, тъй като неговите християнизатори малко се различават от неговите разрушители.

Най-интересно развитие на старозаветните образи намираме в иконописта. При нея предобразите просто са заменени от реалните образи. Това става допустимо и възможно след като Единородният Божий Син прие човешка плът. По този начин радикално се променя идеята за храм. Докато в Стария завет се смята, че Бог обитава Сионския храм, то в Новия завет верните, т. е. Църквата сме тяло Христово, т. е. храм: „Божият храм е свет; а тоя храм сте вие” (I Кор. 3:17).

Новата, новозаветната идея за храма е предпоставката за неговото коренно конструктивно различие от старозаветния храм. Споменах, че християнският храм не е построен по божествени указания и чертежи. Но това съвсем не означава, че той е възникнал случайно и стихийно. Основополагащата идея в неговото разпределение и архитектура е функционалността. Негово основно предназначение, отслужването на Литургията. В ранната Църква няма богослужение отделно от Литургията. В това отношение между старозаветния и новозаветния храм няма никакво различие: и при единия, и при другия всичко е строго концептуално и функционално. Както в Иерусалимския храм няма нито един предмет или пространство, което да няма пряко и конкретно богослужебно предназначение, така също това е при новозаветния храм.

Но за съжаление това не важи за храмовете, които бяха построени у нас през последните петнадесетина години. А те не са никак малко. Бях изненадан, когато наскоро прочетох, че са над 700. Но, уви, нито един от тях не удовлетворява условията за концептуалност и функционалност. Повечето от тях са неудачни упражнения на архитекти, които нямат представа какво е предназначението на храма. Или по точно представата им е, че неговото предназначение е да се палят свещи: влизаш, запалваш свещ, прекръстваш се и излизаш. Иначе как в огромния „Люлин” би бил построен този минихрам? Днешните ни храмове са непригодни за Евхаристията, защото днешните християни са чужди на Евхаристията. По социологически данни нашият народ е православен, но понеже е отчужден от същината на православието – Евхаристията, затова вместо храмове, архитектите му нацвъкаха 700 осветскостени параклисчета-свещопалници. Впрочем макар архитектите да не са без вина, те не са първовиновниците. Нали възлагането на проектирането и построяването на всеки храм става от владиците, свещениците и църковните настоятелства. Освещаването на храма идва далеч не само от поръсването и помазването. Горецитираните думи на св. апостол Павел показват, че ние, светиите, освещавани от Божията святост, го правим свят. Прекрасната статия на Л. Тошев ни показва как святото надживява превратностите на вековете. Дано по-скоро да видим съградени идеите, съдържащи се в статията.

Материалите са публикувани в септемврийския брой от 2006 г. на вестник за общество и култура “Детонация”. Публикуват се с нанесени от авторите допълнителни корекции.