През окото на фотографията

…или тайнството на света

Очите на снимащия имат необикновената задача абсолютно навсякъде да „виждат” скритата красота на заобикалящия ги свят. В този смисъл за мен фотографията е до голяма степен субективна, което само на пръв поглед противоречи на основната й функция на обективно изразно средство.

Тя не се интересува от точното предаване на материалността на предметите и тяхната конкретна реалност, а по-скоро от информацията и от същността, която те носят.

По този начин светът като обект на фотографията е източник на сакрален смисъл. Битието е не само физическа даденост, но може да съдържа в себе си знаците на божествения замисъл. А нещата, които се виждат с очите, стават разпознаваеми като символи и техният прочит зависи от зрението на този, който ги съзерцава. Тогава красотата се явява тайнство, което носи нещо повече от чисто сетивна наслада и естетическо удовлетворение. В това търсене и съзерцание красотата придобива мистичен смисъл.

Разбира се, възприемането на тази красота изисква вътрешен мир и тишина. Тишина, която е много повече от просто липса на звук, тя е по-скоро безмълвие, покой… Покой, разбиран като състояние на битието, на съществуващото.

Това безвремево и одухотворено битие на света е според мен един от най-важните предмети на фотографията, особено на нейната способност да запечатва мига, преодоляващ времето. Силната и въздействаща фотография не притежава дата, тя не е част от времето, тя е отвъд времето.

Погледът през окото на фотографията бих сравнил с погледа на старозаветния пророк, откликващ на Божия глас. Именно онова особено усещане за съпричастие към тайнството на света, света като Творение… Смиренoст пред величието на Битието, подобно на дете пред чудото на света – окото на фотографията е око на смирението, което търси и се надява на чудо.

Сянката на слънцето (лит принт)

Рада. Портрет с часовник (лит принт)

Пенко Скумов е роден в малко градче на брега на морето преди около 30 години в една прохладна октомврийска вечер. Учи история на културата и изкуствознание в Нов български университет в София. Започва да снима през 1998 г., а през 2000 г. става съосновател на фотогрупа „Наос”. В периода 2001–2009 г. участва в редица фотографски изложби, организирани от „Наос”, Ratts of the Capital, Български фотоклуб. Интересите му са свързани с класическата фотография и благородните фотографски процеси. Работи в областта на графичния дизайн. Автор е на няколко корици на книги за издателство „Омофор”. На 25 февруари 2010 г. се откри малка изложба с негови фотографии на ул. „Граф Игнатиев” 74, във фотостудио „Братя Трейман”.

Списание Свет, бр. 3/2010