Библията за пчелите и меда

Библията е най-разпространената, най-превежданата и най-четената книга в света. В православния си вариант тя е корпус от 77 книги, писани в продължение на 3 500 години. Библията се занимава предимно с историята и мъдростта на евреите, които в Античността са единствения народ, почитащ само един Бог. В нея може да се открият сведения по всевъзможни битови и фолклорни теми, включително за пчелите и пчеларството.

На еврейски “пчела” се превежда с debhorah (дебора). Съществителното е използвано и като женско лично име. Кърмачката на Ревека в Битие 35:8 се нарича Девора (Дебора). Преди евреите да имат царе, те се възглавяват от съдии, които са надарени с пророчески способности. Една от тези безстрашни жени носи името Девора (Съдии 4-5 гл.).

Пчелите са споменати само четири пъти в Библията, при което те веднъж са свързани с мед. Чутовният герой Самсон, мъж на Далида, разкъсва лъв като яре и когато след няколко дни се връща на мястото, намира „рой пчели в лъвовия труп и мед” (Съдии 14:8). На пръв поглед е невероятно, че пчелите се заселват в туловище. Още Аристотел в неговата „Зоология” припомня отвращението на пчелите към силната миризма и гнилоч. Но при горещия климат на Палестина слънцето изсушава бързо труповете, а дивите животни ги очистват от месото и те не миришат. В американския щат Монтана са намирани скелети на умрели волове, в които са заселени рояци пчели.

Другите цитирания на пчели в Библията подчертават тяхната нападателност и колективен инстинкт. Мойсей напомня на евреите за техните врагове: „Погнаха ви така, както правят пчелите” (Второзаконие 1:44). Авторът на псалмите се жалва, че неприятелите го заобиколили като пчели (Псалом 117:12). В книгата на пророк Исайя (7:18) пчелите се уподобяват на наказанието, което ще постигне юдеите, когато бъдат завладяни от асирийците.

Не е известно дали древните евреи са отглеждали пчели, въпреки че това е много вероятно. Ханаан (Палестина) често се нарича „земя, в която тече мляко и мед”. Тъй като мляко може да се добива само от питомни животни, споменаването и на мед в този израз сигурно загатва за култивирано пчеларство. Селските кошери, използвани днес, не са се променили през последните 2 000 години. Понякога те са голяма керамична делва. По-често представляват цилиндрични тръвни, изплетени от черничеви клонки, с дължина около 1 м и диаметър около 20 см. Поставят се хоризонтално под сянка, за да се избегнат палещите лъчи на слънцето.

Медът (на eврейски debash, на гръцки meli) се споменава 54 пъти в Библията, а пчелната пита – девет пъти. Медът се разглежда в различни функции като полезна храна, целебно лекарство, съставна част на приятни напитки, подходящ дар и ценно притежание. Свързването на Ханаан с мед и мляко се среща 21 пъти в Библията. Св. Йоан Кръстител, чиито мощи бяха намерени в Созопол, според Евангелието яде скакалци и див мед в пустинята (Марк 1:6; Матей 3:4). Когато умрелият Христос възкръсва, Той се явява на учениците си и иска да яде, за да ги увери, че не е призрак. Те му дават да вкуси печена риба и пита с мед (Лука 24:42).

Евреите обичат много мед, защото тогава няма други подсладители. Той е приятен и сладък за гърлото (Притчи 24:13). Но като всичко на този свят трябва да консумира с мярка, за да се избегне пресищане и повръщане (Притчи 25:16). Човек, който е преситен и свръхзадоволен, отхвърля дори ценност като пчелния мед (Притчи 27:7). Цар Саул заклева народа да не яде, докато той не победи филистимците. Но хората влизат в гората и попадат на такова изобилие от мед, че питите са пръснати по земята. Царският син Йонатан дръзва да наруши обета и да яде от тях, при което „очите му светнаха” (1 Царства 14:27). Пчелите запълват и в пукнатините на скалите (Псалом 80:17). Мечтата на хората е да попаднат на „реки от мед и мляко” (Йов 20:17). Пророк Исайя предсказва, че в месианското бъдеще неговите сънародници ще се хранят с „масло и мед” (7:22).

И досега се спори какво всъщност представлява маната, която евреите събират при 40-годишното си скитане из пустините. На вкус тя е „като медена питка” (Изход 16:31). В по-късния Талмуд се уточнява, че „медът е 1/60 от маната”. Древните евреи търгуват с мед. Според пророк Йезекиил (27:17) те продават мед в Тир, а вероятно и в други финикийски градове. Установен е обичай да се събират запаси от мед в полето (Йеремия 41:8).

Медът е особено ценен като подарък. Когато Яков изпраща синовете си в Египет за провизии, те вземат като дар на фараонския сановник Йосиф „малко мед” (Битие 43:11). Между храните на Давидовата войска се отбелязва и мед (2 Царства 17:29). Мъдрецът Иисус син Сирахов подчертава меда като една от главните „потребности за живота на човека” (39:32).

В Библията медът често се споменава в символичен смисъл, при което е алюзия за нещо, подобно на неговите качества. Псалмопевецът нарича съдбите Господни „по-сладки от мед и капки от вощен мед” (18:11). Премъдрият Соломон сравнява приятната реч с мед. Тя е „за душата сладка и за костите лековита” (16:24). Същият цар, който има богат опит в любовта, предупреждава срещу изневярата: „Мед тече от устата на чужда жена.., но сетнините от нея са горчиви като пелин” (Притчи 5:3-4). Два пъти в Библията евреи изяждат фигуративно свитък на Библията, който на вкус им се струва сладък като мед (Йезекиил 3:3; Апокалипсис 10:9-10).

Древните евреи имат само един храм в Йерусалим, но там не е разрешено да се изгаря мед на олтара, вероятно поради опасения да не ферментира или поради факта, че се използва като жертвена храна от околните езически народи (Левит 2:11). Но той може да се дарява на храма като начатък подобно на други продукти (Левит 2:12).

Днес пчеларството в модерен Израел процъфтява и продължава традициите, натрупани през вековете от героите на Вечната книга.

Списание Свет, бр. 5/2012

Поръчай >>>

Свали списанието като PDF >>>