Да носим ли мартеници?

Как ние, християните, да гледаме на мартениците? Да носим ли мартеници или да се борим против този гибелен езически обичай? Какво са мартениците, че нашият народ влага в тази традиция толкова усърдие, смисъл и надежда?

Наближи ли март, улици и площади се изпълват с шарени сергии с мартеници. Пред всяка от тях са скупчени хора – млади и стари, жени и мъже, които избират най-хубавата мартеница за най-скъпия човек.

Не само улиците и площадите, но и Интернет е пълен с виртуални мартеници. Украсени с най-различни фигурки (и послания) – като се почне от зодиакалните знаци и се стигне до Бойко Борисов. В много от образците самата мартеница е по-малко важна от фигурката. Къде не са се настанили чалгата и кичът, та да искаме да ги няма по мартениците?

Друг ще каже, че по-опасно от кича е суеверието, което се насажда чрез мартениците. Обичаят за закичване с мартеница идва от езически времена, тъй че няма как да не съдържа езичество. Но в християнството са се интегрирали още много езически вярвания: лазаруването, карнавалите, кукерските игри, нестинарството и пр., и Църквата ги е приела в една или друга степен. Едва ли мартениците носят най-гибелното суеверие.

Какво толкова, ще рече друг – конци! Нали е за здраве! Като подариш с обич мартеница на любим човек, нима това не е християнско по дух? Нима не е християнско да зарадваш едно дете: “Баба Марта бързала, мартеничка вързала…”? Как ще грейне лицето на едно сираче, като го закичиш с мартеница! Толкова ли много радости има то, та да го лишаваме и от тази? Като подаряваш мартеница, ти не подаряваш конци. Даряваш любов и радост!

Нима Църквата е против съхраняването на народната традиция? А не е ли още по-хубаво, ако се потрудиш сам да изработиш мартеницата, която ще подариш? Ръкоделието винаги е било на почит сред християните – дори св. апостол Павел е имал занаят да прави шатри (Деян. 18:3). Познавам добри християни от моята енория, които през цялата година, цялото семейство в къщи изработват мартеници и благодарение на това преживяват през тези трудни години.

Мартениците са българска традиция от векове. (Срещат се още само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.) И да има езически корен, той вече е забравен. Неслучайно няма достоверно и правдоподобно обяснение (има само легенди) за произхода на този обичай. При това, той вече така се е вкоренил, че е илюзия да си въобразяваме, че Църквата може да се пребори за неговото изкореняване. Но явно е необходимо да (пре)осмислим позицията си и отношението си. Това е необходимо, за да не се стига до подобни глупости, макар и направени с чисто сърце – да се окичва Божията майка с мартеници.

В Разградско има обичай рано при изгрев слънце домакинята да мята червен плат върху едно от плодните дръвчета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни продукти, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената – здраве и сила.

Символиката на цвета (особено червеното и бялото) е силно застъпена в Църквата, в църковното богослужение и в бита на християните. Защо боядисваме яйцата на Великден? Нима не можем да празнуваме Христовото Възкресение без червени яйца? Но от друга страна пречат ли нещо червените яйца? Те създават допълнителна празнична радост. Е, разбира се, ако празникът не се сведе само до тях. Още от древност християните, които са приемали свето Кръщение на Пасха са се обличали в бяла одежда, която са носили цяла седмица. И до днес ние я наричаме “Светла седмица”.

Ако влагаме в символиката на мартеницата нашия християнски дух, тя няма да бъде езически символ. Стига да не вярваме на суеверия от рода на: “зеблото е за богатство, царевицата води до разбирателство, боб и грах носят щастие, оризът е за мир и приятелство, а житото – плодородие”. Ако вярваме и живеем като християни, ако се приобщаваме редовно към Христа, като приемаме Светите Тайни, мартеницата няма да ни направи езичници. Ако се уповаваме на Бога, а не на муски и конци, молитвите ни ще бъдат чути. Да не смесваме едното с другото. Да не закичваме Света Богородица с мартеница. Да направим Баба Марта християнка, а не да се оставим тя да направи нас езичници.

Нашият проблем не е в мартеницата. Нашият проблем е в нас.

Към темата във форума >>>