Мандорла – знакът на животворящата сила

Наскоро бях в Кремиковския манастир. Някакъв човек, неделен посетител, посрещаше всяка нова групичка, която влизаше да разгледа реставрираните стенописи на старинната черква, насочваше я към едно изображние на Христос, обрамчено в елипсовидна форма, и обясняваше, че това бил мистериозен космически кораб, очевидно видян лично от средновековния зограф.

В един вестник, който претендира, че е най-тиражното седмично издание у нас, прочетох статия, озаглавена „Посещавани ли сме от НЛО през Средновековието?” Авторката обясняваше колко много вътрешното пространство на кръстокуполни черкви и трикорабни базилики, строени още през Х век, й напомнят на космически летателни кораби. На една от стените на черквата „Св. св. Петър и Павел” в Рилския манастир на сцената „Успение Богородично”, зографисана през 1491 г., тя описва какво е видяла:

„Христос се е приземил до ложето на Богородица с нещо като космическа ракета. Зографът е нарисувал прозрачно елипсовидно тяло, във вътрешността на което се вижда Христос, поел душата на майка си, а от двете му страни са изправени по два ангела. Можем да приемем, че това е космическият екипаж. Най-отгоре на елипсата (ракетата) е стабилизиращата перка, придържана от още два ангела. Перката и корабът са съединени с цилиндрична форма. В нея две ангелски крила ограничават отвора за горивото. Други две крила са разперени като излитащо гориво.

От двете страни на голямата елипса с перка летят към Земята капковидни космически тела с по петима светци екипажи и един ангел, седнал пред тях като водач (капитан). В същата църква „Преображение Господне” зографът е изписал Христос в окръжности , които напомнят летящи чинии.”

Тези редове са написани не с чувство за хумор, а с претенция за проницателна наблюдателност. В едно тв-предаване Божидар Димитров и една изкуствоведка на свой ред също се чудеха на подобно елипсовидно изображение, забелязано в друга старинна черква.

Подобни разсъждения не са от вчера. Всъщност, става дума за една и съща форма, която е неизменна част от символиката в християнското изкуство. Няма нищо общо с космически кораб. Нарича се мандорла. В иконографската практика се изобразява като сияние в овална форма, източено във вертикално направление. Изразява вечната слава и сила Божия, което го свързва и със старозаветното Божествено начало. Най-често в мандорла е представен Христос, понякога Богородица, по-рядко светци. В иконописта откриваме различни видове мандорли – кръгли, полукръгли, изнесени в горния край на композицията, с форма на бадем, изтеглени по вертикалната ос или елипсовидни с остри горен и долен край. Специалистите я определят като йерархично най-важният елемент в иконата, който редом с нимба е основополагащ при изграждането на композицията. Тя е небесен атрибут, носещ в себе си Божествено послание. Христос се изобразява в нея на фона на кръгове в разложен син цвят или в друга условна тоналност. Господ е в златиста, огненочервена или в бяла одежда. В този случай символиката на бялото или червеното е равносилна на златото.

Мандорлата е израз още на Божествената енергия, движеща се динамично отвътре навън, която преобразява и оживотворява всичко наоколо. С тази функция на енергиен знак са свързани и струящите от нея лъчи, нямащи нищо общо с гориво на НЛО. Още преподобният Йоан Дамаскин обозначава Божествената енергия като форма на движеение. Мандорлата и образът, зографисан в очертанията й, са едно неделимо цяло. Медальонът като елемент в християнското изкуство, за разлика от мандорлата, не е свързан с композицията или с образа, изографисан в него. Затова той е статична форма, лишен от движението, внушавано от мандорлата.

Нерядко в сюжета „Преображение” Христос е представен в славата си, тоест в мандорла, и то от която излизат три широки лъча – символ на Лицата на св. Троица. Един от най-старите варианти на мандорла е мозайката, изобразяваща „Преображение”, датирана от VІ век, в манастира „Света Екатерина” в Синай.

Във византийски икони вече от ХІV век се срещат композиции както с мандорла, така и без нея. Ако е вписвана тази божествена форма, иконописецът е причисляван към исихастките кръгове. Ако отсъствала, го причислявали към „хуманистите”. Със сигурност по-реалистичните изображения, в които Христос вместо в овалния сакрален атрибут, е изправен просто върху планината Тавор, са изработвани по-късно.

Някои изследователи свързват мандорлата с индоевропейската концепция за духовното начало като светлина. Освен в християнското изкуство, тя е представяна и в будистки храмове. | в-к Арх & Арт борса, бр. 34, 21-28 август, 2008 г.