Мобилна работа с юноши в Европа

С финансовата помощ на „Aktion Mensch“ фондация “Покров Богородичен” и Международното дружество за Мобилна работа с юноши (ISMO) Щутгарт/Германия реализираха през 2006 г. един квалификационен курс “Мобилна работа с юноши в България”. Това беше вторият курс, първият беше проведен през 2004/2005 г. Основната цел на курса беше да се дискутира и да се доразвие концепцията на Мобилната работа с юноши със специалисти, отговорни лица и мултипликатори на социалната работа с деца и юноши в неравностойно положение от България. Освен това курсовете имаха за цел да осъществят диалог и изграждането на мрежа между неправителствените организации и институциите, както и между практиците и обучаващите се във висшите учебни заведения, за да могат да се подпомагат взаимно при техните общи усилия за трайно подобряване на житейската ситуация на тези деца и юноши. За друг важен ефект се смяташе осъществяването на нови и постоянни контакти между специалистите, които на различни места в Европа, се занимават с професионална помощ за деца и юноши в неравностойно положение, за да могат взаимно да си дадат нови импулси.

Курсът беше организиран от социални работници от Германия, които имат опит в теорията и практиката на Мобилната работа с юноши съвместно с учени и практици от България. След въвеждането в концепцията на Мобилната работа с юноши бяха конкретизирани, чрез практични упражнения, методите Работа на терен, Работа с група, Работа с общност и Помощ в индивидуален случай и бяха проведени дискусии от гледна точка на социалните и правните дадености в България. Двата деветдневни курса (3 семинара по 3 дни) бяха проведени в София. В тях взеха участие общо 50 специалисти в областта на социалната работа – сътрудници по проекти, представители на неправителствени организации, доценти от няколко университета в различни градове на България, както и представители на “Държавна агенция за закрила на детето”. Участниците завършиха курсовете с издаването на сертификат.

В този материал ще представим обобщено концепцията на Мобилната работа с юноши, проследявайки нейното историческо развитие, нейните възможности при работата с деца и юноши в неравностойно положение, както и методологичната концепция.

1. Изходна позиция: деца на улицата – юноши на улицата.
Днес в почти всички райони на Земята има деца на улицата. До преди няколко години те бяха смятани – от гледна точка на Европа и на Северна Америка – за проблем само на развиващите се държави в Латинска Америка, Африка и Азия. Днес дискусията за съществуването на деца на улицата в САЩ, Канада и в европейските страни, както и в бившите съветските републики, не може да бъде избегната. Всеки, който наистина иска да ги види тук, ги намира както в централните части на градове като Ню Йорк, Мадрид, Букурещ, Неапол, Москва, Кьолн, Марсилия и Варшава, но също така и в гетата или в упадналите квартали със стари сгради.

Понятието „деца на улицата” внушава висока степен на хомогенност на сравнителните белези, които обаче не могат да бъдат потвърдени от науката. Това важи както за индикатори, които се отнасят до житейските ситуации, културната среда и „кариерите”, през които децата трябва да преминат по пътя на тяхната социализация на улицата, но и за определяемите житейски ситуации и форма на справяне с живота.

Организацията за помощ на децата към Обединените нации оценява предполагаемия брой на децата на улицата по целия свят на около 80 до 100 милиона (UNICEF Германия 1992). В тази статистика са включени млади хора на възраст до 18 години, за които улицата в най-широкия смисъл на думата се е превърнала в централна житейска среда и които не получават съответната защита. Понятието „улица” включва и запустели или срутени сгради, респективно жилища. От всичките тези 80 милиона деца, според данни на UNICEF 40 милиона от тях са само по улиците на градовете в Латинска Америка, другата голяма част се разделя между Азия и Африка и една малка част между САЩ и Европа.

Въпреки, че почти в целия свят се говори за „деца на улицата”, няма обща, приета от всички, дефиниция на този социален проблем. Тогава как да станем по-съпричастни на този феномен? Предлагам да използваме една от дефинициите от гледна точка на практическия професионален опит. Дългогодишният опит на Мобилната работа с юноши с деца и юноши в риск, за които улицата беше, респективно е, важно място за социализация, са близо до една дефиниция, която се използва най-вече за ситуацията в Европа. Една изследователска група на Съвета на Европа в Страсбург публикува още през 1994 г.:

„Децата на улицата са деца под 18 годишна възраст, които за кратко или дълго живеят в средата на улицата. Тези деца живеят местейки се от място на място и тяхната група от връстници или другите им контакти са на улицата. Официалният адрес на тези деца е или при родителите им или при някоя социална институция (Помощ при възпитанието, Юношеска психиатрия, други дружества). При това е много характерно, че те имат съвсем ограничен контакт или нямат такъв с всичките тези лица, които са отговорни за тях, като например възрастни, родители, представители на училищата, на институции за помощ на юношите и на социалните служби” (Council of Europe 1994: 23).

Ако следваме тази дефиниция, то това означава, че трудното разграничение между деца (в Германия до 14 години) и на юноши (в Германия 14 до 18 годишни) е отстранено. Така юридическото разграничение не се покрива с фактическата житейска ситуация, с която се сблъскват подрастващите.

Освен това определението съдържа и ясни указания за това, че има лица, които са отговорни за преживяването на юношите на улицата, които обаче не могат или не искат да изпълняват задълженията си. Това е близо до заключението, че за детето на улицата, което живее в предимно незащитената среда на улицата, трябва да бъдат направени нови усилия, за да се организира предоставянето на помощ и внимание.

Общо може да се каже, че децата на улицата търсят често отчаян изход в употребата на наркотици, в кражбите, в проституцията, в насилието и в търговията с наркотици, за да могат да преодолеят преживяно отблъскване, равнодушие или безскрупулно използване, насилие, изкушение или изолиране. Много деца трябва да работят тежко без да получават нищо за труда си.

Често чрез кликите или уличните бандите създават за себе си заместител на семейството, място, където могат да избягат от психическия или емоционалния стрес, система за преживяване, която им гарантира сигурност и защита. Нещо, което много често им е липсвало в досегашния живот. Те живеят или сами или в клики и банди. Много често са недохранени, в лошо здравословно състояние или гладуват още от раждането си. Липсва им внимание, защита, възпитание и образование – и най-вече любов.

За много деца и юноши улицата изпълнява едновременно функцията на жилище и на месторабота. Почти винаги без благоразположението и подкрепата на възрастните, те трябва ежедневно да се сблъскват с новото, и доколкото могат, да водят борбата за оцеляване. Това важи, както за деца и юноши, които понякога се виждат със семействата си, така и за тези, които са изоставени изцяло. „Когато се събуждат сутрин те още не знаят откъде ще си намерят нещо за ядене и дори дали въобще ще намерят нещо. В тяхното ежедневие те трябва да приемат всичко така, както се е случило, колкото и ужасно да е то. Те не могат да правят планове за бъдещето си, не могат да отложат задоволяването на техните нужди … понякога дори не знаят откъде идват и накъде са тръгнали” (Agnelli 1986:32).

Сравнено с преживените преди това в семейството лишения и насилие, животът на улицата е едно значително облекчение, а след определено време и нещо като „нормално състояние”. Но това не трябва да се разбира в смисъл, че съществуването на улицата е една радостна алтернатива, както се описва в някои романтични представи за детството на улицата. Обаче качеството на преживяното на улицата предлага своевременно и едно субкултурно пространство със собствен вид. Може да бъде създадено дори и силно очарование за живота на улицата, като място, на което се „случва нещо”, където се очаква и се изживява напрежение, възбуда и „екшън”.

Съществуването на улицата без защита от страна на семейството или на други представлява едновременно нарушение на всички човешки права на прехрана, на дом, на здраве,на образование и на свобода – но разбира се се среща трудността, че не може да бъде установен само един фактор, който е причина за това.

2. Възникването на Мобилната работа с юноши.
Мобилната работа с юноши е търсеща и ориентирана към социалната среда концепция за консултиране на юношите. Осъществява се в рамките на социалната педагогика и на социалната работа, като се работи в група или с индивидуални случаи. Мобилната работа с юноши се ограничава в квартали на града, респективно в социални среди и цели да предотврати или да възстанови вредите, причинени от процесите на изолиране на юношите. При това се стреми да използва за решаването на социални проблеми в общността и за тяхното постоянно решение ресурси и силата на самопомощта. Днес различаваме между две форми на Мобилна работа с юноши: Концепция, ориентирана към работата с общността, която възникна в големите гета („квартали без възможности за социално развитие”) и дейност, която е ориентирана по-скоро към отделни части на града или целеви групи в оживените центрове на големите градове. В началото Мобилната работа с юноши започна под формата на работа с общността.

Развитието на концепцията на Мобилната работа с юноши през 60 години в Германия ни връща към дискусиите с американски автори и проекти в областта на работата с делинквентно действащи младежки улични групи и улични банди (street work, street corner work, street gang work, street club work), както и до работата с общността (Shaw and McKay 1942, Spergel 1966; Miller 1986, подробно по темата: Specht 1979).

Практическото начало на професионалната Мобилна работа с юноши в Германия води началото си през 60-те години от Дяконията и от Чикаго-школата (Shaw and McKay) в САЩ през 20-те години (area approach). Обаче в Германия Мобилната работа с юноши е свързана и с традицията на работата с общността в Холандия (сравни „категорийна“ работа с общността от Bolz/Boulet 1973). През 60-те години, по време на фазата на западногерманската урбанизация, в края на градовете бързо израснаха нови строежи, но социалната инфраструктура, най-вече за юношите, беше пренебрегната значително. През този период това се отнасяше и за много други европейски държави.

Рокери, правещи негативно впечатление младежки клики и банди, които правеха проблеми на публични места и които предизвикваха общественото внимание към себе си, бяха предизвикателство не само за полицията и за съдилищата за непълнолетни, но и за социалната работа и социалната педагогика. Така се случи, началото беше поставено от Евангелистката общност в Щутгарт, че от 1967 г. концепцията на Мобилната работа с юноши – заимствана от САЩ и модифицирана към проблемите на Германия – се прилага като успешна концепция за практическа социална работа и работа с юноши. Присъединиха се и други неправителствени, а по-късно и правителствени организации.

В средата на 70-те години бяха създадени и извън Щутгарт – в Баден Вюртемберг – други проекти и институции на Мобилната работа с юноши.

Днес в Баден Вюртемберг има в 94 града и общини центрове на Мобилната работа с юноши, а на територията на Федералната република, считано от края на 90-те години, тя се разви и в новите федерални провинции и там центровете са около 1200.

2.1 Трудни житейски ситуации и трудното поведение на младите хора: Как обществото трябва да се справя с това?
Причините за възникването на Мобилната работа с юноши днес, 39 години след първите социално-педагогически опити за прохождане в квартала на Щутгарт – Фрайберг (1967 г.), не са много по-различни от тогавашните. Почти във всяка община, във всеки град винаги става дума за правещото негативно впечатление, трудното или деликвентното поведение на младите хора или за нуждата им да им се обърне внимание.

Основният въпрос от тогава си остава същия и днес вече придобива глобални измерения: Трябва ли да се погрижим за тези бездомни, бедни, необразовани, извършващи насилие, ощетени, криминално проявени, болни, недохранени, презрени, взимащи наркотици, провокиращи, екстремистко ориентирани деца и юноши или да ги изолираме чрез незачитане, наказание, репресия и все повече държавен потенциал за санкциониране? Определят ли се правещите негативно впечатление юноши (пънкари, скинари, гангстери, клики, младежки банди, юноши, взимащи наркотици, хулигани и т.н.) като „застрашени” или „застрашаващи”?

Решаващ за това, дали да бъде избран социално-педагогически метод или да бъдат предприети репресивно-контролиращи действия, е фактът кое определение се е наложило в общество за младежка политика. Помощ или контрол, внимание или изолиране са двойките антоними, които често бурно се обсъждат. В много случай се стига до една комбинация от двата вида, особено, когато са били нарушени закони. Правещите негативно впечатление юноши провокират конфликти, но и жертви. Междувременно и училищата започнаха да съобщават за все повече насилствени изказвания на юноши, които без съмнение вече са по-груби и брутални. В настоящата дискусия това води все повече до поощряване на преустройството на училищната социална работа и до все по-силно сътрудничество на Мобилната работа с юноши с училищата за постигане на общия интерес – предотвратяване на социалното изолиране на младите хора. Тъй като изолирането често върви заедно със стигматизацията, то целта на Мобилната работа с юноши е и предотвратяването на процесите на стигматизация и по възможност започването на процеси на рестигматизация. При това Мобилната работа с юноши разчита на доверието и доброволността на юношите, на които представя предложения за развитие, „функционални еквиваленти” (Шпехт 2006 г.) и възможности за справяне с живота, без да нарушават законите. Трудната възрастова точка е между 12 – 19 години. Понякога и по-млади или по-възрастни млади хора са целевата група на Мобилната работа с юноши.

2.2. Концепция на методите на Мобилната работа с юноши
Концепцията на мобилната работа е съставена от четири взаимосвързани области: Помощ в индивидуален случай, работа на терен, работа в група и работа с общност. Характерно за Мобилната работа с юноши е, че всичките четири работни области са свързани концептуално една с друга.

2.2.1 Помощ в индивидуален случай
В работата с индивидуален случай първоначално Мобилните социални работници с юноши се считат за компетентни за всички проблеми, които юношите им споделят и ги обработват в контекста на ориентирано към ежедневието консултативно разбиране (Thiersch 1992). Това е следствие от опита, че юношите се доверяват само тогава, когато вече има малко довереност и доверие. Юношите избират възрастните, които да им помогнат с техните трудности не според тяхната официална компетентност, а се основават на случайности, които им се разкриват и които им се предоставят в тяхното ежедневие. Затова Мобилните социални работници се сблъскват в рамките на първия контакт с множество теми и чак при втората крачка става ясно, дали да се установи контакт например с институции, даващи съвети за погасяване на дългове или предоставящи помощ за преодоляване на проблем с наркотиците. В индивидуалния случай това се изяснява по време на последващия консултационен процес и според желанията на юношите. Личната консултация включва, както кризисна интервенция, така и дългосрочна консултация – доколкото е необходимо. Това означава, че многостранните проблеми на юношите трябва да се разглеждат от гледна точка на тяхната индивидуална житейска ситуация и трябва да се разработят съответните помощни процеси. В случаите, когато за отделния юноша има други младежи, приятели, клика, банда, които имат много голямо влияние върху него, те – изследвани систематично – трябва да бъдат интегрирани в помощния процес. Работата с група или работата в клуб предлагат необходимите рамки за това. Това означава например, че приемането на Мобилния социален работник в качеството му на групов педагог, му дава първоначален достъп или поне подпомага достъпа му към отделния юноша.
Предлагането на индивидуална или групова консултация се отнася преди всичко за следните области: семейство, училище, образование, клика, работа и безработица, легална или нелегална употреба на наркотици, регулиране на дългове, сексуалност и опасност от заразяване с вируса на СПИН. Към това се прибавя и особено значимия за юноши с деликвентно поведение, болни или наркозависими юноши, контакт с институциите, с лекари, клиники, организации, поемащи разходи, полиция и съдебна система, затвори и жертви (Областна съвместна работна група 1997 г.)

2.2.2 Работа на терен – работа, свързана с търсенето на юношите
Работата на терен като професионален метод на социалната работа и на социалната педагогика, води началото си от САЩ. Там, в края на 20-те години, най-вече в големите градове, във връзка с покачващата се юношеска престъпност са били разработени съответни социално-педагогически програми. За типични целеви групи за пространствено неограничената работата на терен на социалната институция (Служба за юношите, място за консултации) се е смятала youth gang, това е свободно структурирана юношеска улична група, клика или младежка банда. В определена степен местоработата на социалната дейност била преместена на местата, където юношите се срещат или където се събират. През годините са използвани следните термини за тази амбулантна консултативна дейност: street corner worker, street gang worker, area youth worker, outreach youth worker, street club worker и field worker.

След 2-та Световна война започват да се практикува такава работа на терен в почти всички западноевропейски държави, в Африка, Азия, Латинска Америка и в Австралия. Ще спомена няколко примера за термини от Европа: във Великобритания са наричали работата на терен „Detached Youthwork“ или „Outreach Youthwork“, в Холандия „Street Corner Work“, в Швейцария „Gassenarbeit“ (работа в малките улички) или „Мобилна работа с юноши”, във Франция се говори за „Travailleurs de la Rue“, а в Австрия и Германия както Работа на терен, така и Мобилна работа с юноши. След глобалната политическа промяна през 1989/1990 г. съществува работа на терен и в източноевропейските държави.

Работата на терен е методологична концепция, която, от гледна точка на Мобилната работа с юноши, се нуждае от една страна от местно и насочено към общността закрепяне в социалната среда, а от друга страна трябва да има нещо конкретно, което да предложи на юношите: Хора, които имат време за тях; телефонен номер, за да могат да се свържат с институциите или да питат за работа; чаша кафе; душ; място, където да могат да се успокоят; приемна, където да могат да бъдат преодолявани кризи, но и място, от което тръгват идеи за обзавеждане по тяхно желание, за подпомагане при осъществяване на желания за намиране на собствено място в квартала или за предложения за социални контакти с други юноши.

2.2.3 Работа с група – работа с клики
Мобилната работа с юноши възниква и като практическа критика към изцяло индивидуализираните признаци в помощта за юноши. През 60-те години, а и днес понякога, ролята на връстниците като инстанция за социализация, едновременно с родителите и училището, не се интегрира продуктивно във формите на реакция на Помощта за юноши. Мобилната работа с юноши се обръща към вече съществуващите клики и неформални групи, защото тези образувания имат основно значение за възникването на представите и поведението, но и за преодоляването на предизвикателствата на развитието на децата и на юношите.

Понятието клика се използва често като синоним на понятията peer или peer-group и определя един тип на неформални групи, които могат да бъдат описани като „предсказуемо образувание, в което нуждите и преживяванията имат предимство. Принадлежността има по-скоро повърхностен характер и не е обвързана с формални правила. Възможно е неформалните структури да имат признаци за вътрешна йерархия, но се ръководят само от непосредственото влияние на принадлежността към кликата” (Liebel 1991:304-312). Кликите показват на първо място признак за локална ориентация в социалната среда и затова се различават от „сцените”, които са формирани отворено и пространствено неограничено и много често се образуват въз основа на различна музика или начин на живот.

Кликите, в тяхната социална структура, са характерни „с равенство в отношението един към друг” (Krappmann 1991:364). По това те се различават от юношеските банди или gangs, които имат йерархична социална структура на водачи и на водени.

Много преди изследване на юношите в Германия да започне да се занимава с кликите, в САЩ вече бяха изследвани бандите и най-вече младежките банди. Традицията се връща много назад до предишните разработки на Чикагската школа за социално-екологични изследване на престъпността и до класиката в изследването на бандите „The gang“ (Thrasher 1926).

Днес има форми на преживяване, при които групата на връстниците, кликата има много важно значение. Въз основа на растяща индивидуализация и на все повече нарастващата загуба на ориентация на юношите, днес кликите се описват често като „значими за оцеляването, централни инстанции за социализация” (Ferchhoff 1990:72). Това важи най-вече за случаите, в които в семейството не могат да бъдат задоволени достатъчно значимите основни нужди. Освен това при кликите играе роля и аспектът на териториалното предпочитание или налагане, завладяването на един „turf”, на суверенна област на кликата или на бандата в жилищен квартал или градска част. Това важи най-вече в случаите, когато има няколко враждуващи клики.

Мобилната работа с юноши се занимава концептуално с тези факти в рамките на нейната работа с група или в клуб и подкрепя многостранно социално-пространствените процесите на заселване на юношите в жилищната част. В тази подкрепа е включено например създаването на места за срещи през свободното време (клубове, юношески центрове, достъп до общински центрове, Drop-ins и др.). В контекста на групата се учи и отучва съвместно и се провеждат социални дискусии. Юношите чувстват групата като източник на признание и сигурност, но и като стабилизиращ коректив, когато тяхното поведение не бъде одобрено от кликата. Така кликата е едно социално място, което предлага принадлежност, доверие, статус, ориентация и респект и по този начин се задоволяват основни човешки нужди. Несъмнено е видно – нещо, което много често се прави от родителите и представителите на контролиращите социални инстанции – че кликата, групата, бандата може да съблазнява към отклоняващо се поведение. И затова Правилно, точно затова Мобилната работа с юноши насочва вниманието си при работата с такива клики върху положителните качества и ресурси на членовете на кликата. В тяхното продуктивно многообразие на социално признати видове поведение те могат да бъдат един силно действащ коректив за отклоняващото се поведение на отделни членове на групата. Така Мобилната работа с юноши се намира в противоречие на репресивно-контролиращите форми на подход към проблемните на правещите негативно впечатление улични групи. Споменатите основни човешки нужди очевидно не се задоволяват достатъчно в контекста на другите ежедневни преживявания на юношата (семейство, училище, професия, работа) и затова той се нуждае от възможност за заместване или заместител, който кликата или групата му осигуряват.

Тези положителни ресурси или потенциали в юношеските групи са тези които, карат Мобилната работа с юноши да ги избере за изходна точка на педагогическите процеси и да ги използва за отделния юноша, който се намира в трудна житейска ситуация. Затова е нужна дългосрочна работа за изграждане на взаимоотношения, която да се осъществява под формата на атрактивни предложения за свободното време, „функционални еквиваленти” (виж горе) и систематична работа с група (Häberlein, V./Klenk, B. 1997:124-132).

2.2.4 Работа с общност
Тъй като интеграцията и изолирането, приемането и отблъскването, възникването на проблема и решението често се намират в непосредствена близост до младите хора, то Мобилната работа с юноши определя основната тежест на работата си върху ориентацията към общността. Тя се вдъхновява от американските образци, като например от работата на Saul Alinsky (1973 г.) и от концепциите за активираща и конфликтно-ориентирана работа с общността на Bahr/Gronemeyer (1974), но и от аналитичните подходи към общността, които са били практикувани още в края на 19 век от Движението на Зетлемент (Müller 1988). Чрез анализ на социалната обстановка или среда се определят покрай местните нужди и възловите точки на Мобилната работа с юноши, които после се прилагат в смисъла на тяснообхватни планове за помощ на юношите (сравни Specht 1979, 1980 und 1992). Към ориентацията към общността на Мобилната работа с юноши спада и това, че съществуващите на местно ниво предложенията се събират на едно място, в смисъл в общностна мрежа на институциите и се създават необходимите за това комисионни структури, като например работни групи в отделните части на града. Чрез присъствието на общността, чрез един кабинет в качеството му на приемна в квартала или в помещенията на кликата се създава предпоставка за установяване на контакт с гражданите. Извън работата с юношите и семействата, жителите на квартала или на общината са адресати на целеви действия, които могат да помогнат да се подобри социалната атмосфера или да се стигне до форми за продуктивно разрешаване на социални или политически конфликти. В тази връзка много важна роля играе развитата през 1985 г. в моделния проект „Hallschlag” концепция на „лаиците консултанти”. Юноши, които са били в риск преди време или ангажирани доброволци от квартала се превръщат по време на социално-педагогическия процес в положителни модели за по-млади клики, респективно членове на клуба и стават както протагонисти за самите интереси на юношите, така и една инстанция за демократически контрол на социалната работа.

3. ISMO
ISMO „International Society for Mobile Youth Work“ в гр. Щутгарт доразви през годините с помощта на други специализирани организации за помощ на юношите и на университетите практически и теоретично на международно ниво тази учебна концепция. От 1996 г. ISMO развива дейността си и в Източна Европа. През 1998 г. в Санкт Петербург се проведе 7-ят Международен симпозиум за Мобилна работа с юноши, при който стана ясно, че бившите комунистически държави имат остра нужда от квалификация в областта на помощта за юноши. От тогава бяха проведени в 7 руски града, но и в София, Братислава, Будапеща, Миколайки, Чешки Тешин и в Талин лекции, семинари и курсове. Планирани са и още такива.

През 2003 г. в Лимуру/Кения беше проведен 8-ят Международен симпозиум за Мобилна работа с юноши (ISMO 2004 г.), а за2008 г. е планиран 9-ят симпозиум в гр. Щутгарт.

Основната концептуална цел е ориентирана към създаването на проекти и мрежи, ориентирани към средата на живот на деца и юноши в риск. Става дума за мобилизация на съответната местна общност при спазване на Конвенцията за защита правата на децата на ООН и най-вече за събуждане и засилване на обществените граждански сили, които да доведат до продължително продуктивно и солидарно развитие на децата и юношите в риск. Ежедневната атмосфера, социално-екологичната среда, в която растат децата и юношите в риск, наличният там социален потенциал трябва да бъдат повлияни положително в интерес на младите хора и да се предизвикат процеси на интеграция. Хората, които живеят там трябва да дадат на изолираното дете или юноша сигурност, признание, защита, принадлежност и уважение, но да му предложат и ориентация и да определят критично-солидарни граници.

При това концепцията на Мобилната работа с юноши се представя и предлага на базата на теорията и практиката на международната социална работа и социална педагогика, на релевантни за практиката теми в цяла Европа – макар и понякога да се използват различни понятия – на фона на социалните, екологичните, културните и правните рамкови условия на съответните държави.

Литература
Alinsky, S. 1973: Страст за близките. Стратегии и методи на работата с общността Gelnhausen/Berlin.
Bahr/Gronemeyer (Hrsg.) 1974: Работа с общност, насочена към конфликтите. Darmstadt/Neuwied.
Bolz,R./Boulet,J. 1973: Работата с юноши като категориална работа с общност, в: Böhnisch, L. Мобилната работа с юноши в дискусия, Мюнхен.
Council of Europe 1994: Street Children. Страсбург.
Häberlein, V./Klenk, B. 1997: Да се оставим да се водим или да растем, в: LAG Ba-Wü, Мобилна работа с юноши, Щутгарт
International Society for Mobile Youth Work (ISMO) 2004: Mobile Youth Work in Africa. Transformation of a worldwide concept. Stuttgart/Nairobi.
Krappmann, L. 1991: Социализация в групата на връстниците в: Hurrelmann, K./Ulich, D. (Hrsg.) Нов наръчник за изследване на социализацията, Weinheim.
Областна работна група (LAG) Мобилна работа с юноши/работа на терен Baden-Württemberg 1997: Мобилна работа с юноши, Щутгарт.
Liebel, M. 1991: Клики и неформални групи, в: Böhnisch, L. u.a. Наръчник за юношеските сдружения. Weinheim.
Müller, C.W. 1988: Как помощта стана професия. Weinheim.
Specht, W. 1979: Юношеска престъпност и Мобилна работа с юноши. Neuwied.
Specht, W. 2006: Социално-педагогическото развитие на функционалните еквиваленти като ключовата концепция на Мобилна работа с юноши, ISMO Щутгарт.
Thiersch, H. 1992: Социална работа, ориентирана към житейската среда. Weinheim, München.
Thrasher, Fr. 1926: The Gang. Chicago.

Информация и контакт:
Автор: проф. д-р Валтер Шпехт. университет гр. Тюбинген, Председател на Международното дружество за Мобилна работа с юноши.
International Society for Mobile Youth Work, Щутгарт/Германия: www.ismo-online.de
Фондация “Покров Богородичен” София/България: www.pokrov-foundation.org

Превод: Мария ЯНКОВА