Православие – праводействие

Всеки един от нас е въвлечен в динамиката на този свят. Никой не живее във вакуум. Храним се, пазаруваме, гласуваме и общуваме с други хора. Това всъщност ни прави в истинския смисъл на думата политически, икономически и социални субекти. Но освен всичко това, ние сме приели православно Кръщение и именно тази реалност трябва да предпоставя и определя всички останали аспекти от живота ни в света.

Нашето Кръщение е ръкоположение в същинския смисъл на думата. Ръкоположени сме от Бога, за да вършим Неговото дело в света. Християнството има да върши много работа в света. Църковното Кръщение е Божият дар на сила, за да се борим със злото и да вършим доброто. Само си представете: Бог ни обещава силата да обичаме дори и онези, които ни мразят. И Той очаква от нас наистина да го правим. Призовани сме да се борим с дявола във всичките му превъплъщения в света и в нашия личен живот.

Православие означава „правилна вяра” и ако това е така, то Православието предполага и праводействие – правилно действие. Ние, православните, винаги сме обичали действието. Тази потребност за социална дейност произтича много ясно от Първото послание на св. ап. Йоан и от посланието на св. ап. Яков. Вяра, която не променя начина ни на действие в света, не е никаква вяра.

Често задават въпроса: „Защо Църквата няма позиция по злободневни проблеми?” Истината е, че Църквата има позиция, но много рядко я съобщава официално. По-често Църквата взема отношение по един или друг въпрос чрез вярващите, чрез своя народ. Ето защо е толкова важна учителната власт на Църквата. Силата на позицията, заемана от християните и верността й на Евангелието зависят от това, как Църквата проповядва Божието слово.

Как можем да се подготвим така, че да сме готови да решаваме един или друг проблем? Трябва да знаем Евангелието и да участваме в тайнствата. Евангелието ни задава критериите за действие. Трябва да нахраним гладните, да облечем голите, да навестим болните… Трябва да действаме и да живеем така, сякаш всички хора са наши братя и заслужават цялото добро, което ние очакваме за себе си. Господ е пределно ясен по този въпрос. Трябва обаче да си даваме сметка, че за да изпълним тези заръки, вероятно ще трябва да се ангажираме със социална, политическа, икономическа дейност. Вероятно ще трябва да проблематизираме нашето правителство, система или статукво. Чии интереси обслужва? Дали обслужва интересите на малка клика богаташи или служи на справедливите нужди на всички хора? Признаваме, че няма съвършено правителство, но едновременно с това изискваме нашето да бъде възможно най-съвършено в един свят, който очевидно си причинява твърде много злини.

Нека да поясня, преди да продължа. Не говорим за рай. Нашият Господ ни уверява, че няма да има съвършено общество, докле не дойде Царството Божие. И все пак ние сме призвани да живеем така, сякаш е възможно да създадем съвършено общество. Ние знаем, че бедните и болните винаги ще бъдат с нас, но това не ни освобождава от отговорността да премахваме или да намаляваме страданието, причинено от болестите и бедността.

Представете си човек, който е бил нападнат и пребит от бандити и лежи облян в кръв. Какво правим? Дали заставаме до него и му казваме: „Ставай, виж се колко си изцапан.” Но той лежи и не може да помръдне. Дали тогава си тръгваме, наскърбени от гледката на мръсен човек, който сякаш се „наслаждава” на състоянието си и не предприема никакви усилия да го промени. Знаете ли, мнозина си мислят, че хората живеят в гетата, защото им харесва така да живеят. Не. Отговорът е да се наведем, да вдигнем човека и да направим всичко необходимо, за да се възстанови – такъв бил отговорът на самарянина от евангелската притча. И в това няма нищо утопично. Не трябва да позволяваме на никой да ни казва, че като християни, копнеещи за Божието царство, сме изключени от политическата и социалната дейност. Именно такъв вид дейност ще определи дали сме достойни за Божието царство. По силата на своето Кръщение ние сме отговорни за доброто и злото в обществото ни. Ние сме отговорни да се опитваме да построим не просто справедливо общество, а едно по-справедливо общество. Не можем да си позволим извинението, че тъй като светът не ще бъде никога съвършен, ние не можем нищо да сторим. Трябва да се опитаме да направим нашето общество по-християнско. Именно това е нашата отговорност като християни в света – да действаме в съответствие с Евангелското слово и с Новия живот, който Господ постоянно ни предлага в Св. Евхаристия. Ръкоположени сме да бъдем войни на Христа в един свят, който в голяма степен се е предал на злото и несправедливостта. Води се борба и всички ние участваме в нея. Това е духовна битка, която намира изражение в конкретни човешки ситуации – бедност, експлоатация, война, глад, самота. В тази битка никой не е наблюдател, защото никой не наблюдава живота. Всеки участва. Решението, което трябва да вземем, е не дали да се борим, а на чия страна да застанем.

Списание Мирна, бр. 20 [поръчай]