Фондация Покров Богородичен

Църковна организация, която се държи професионално?! И досега, десет години след създаването на фондацията, някои повдигат учудено вежди, щом започнем да обясняваме кои сме. Идеята да се създаде специализирана структура, работеща в подкрепа на Православната църква в България, все още се възприема нееднозначно и навежда разнородни асоциации: „църковна администрация” (разбирай: мухъл, закостенялост, напреднала възраст и скука), „секта” (разбирай: странни хора с много задни мисли и неясни, но задължително вредни цели), „патриотична организация” (разбирай: „церкви и Отечеству на ползу”). А истината е съвсем друга: фондацията е частна организация (сиреч, необвързана формално с официалните църковни структури), която се позиционира в „зоната на здрача” – между интимното и несподеляемо вътрешно на Църквата и светското българско общество. И която упорито и целенасочено гради мостове между тези две неща.

Ако е вярна официалната статистика, 83% от населението на България се определя като православно – което прави от Българската православна църква най-голямата нестопанска организация (макар причисляването на църквите към третия сектор да в някаква степен условно, а според някои – дори некоректно). Това свръх-НПО има и своите специфични свръх-отговорности към собствената си „членска маса” – толкова мащабни, че трудно се забелязват, както гигантските фигури на платото Наска се различават само от птичи поглед. Обществото нееднозначно формулира своите пост-преходни очаквания към (и разочарования от) Църквата – че тя не се оказа в състояние да отговори на духовните, мирогледните и интелектуалните търсения на съвременното българско общество; че проявява последователна неангажираност с острите социални проблеми на България, че се държи като отсъстваща от обществения живот. Това са и основните подстъпи към разбирането на мисията на фондация Покров Богородичен – с тази подробност, че, за разлика от популярната конвенционална мъдрост, рецептите за желаната промяна се търсят на друг адрес, а не на този на Светия Синод. Логиката тук следва класическата политическа сентенция: „Питайте не какво ще направи държавата за вас, а какво вие ще направите за държавата”. И докато новозабогателите поглеждат „благотворително” към Църквата, предоставяйки парите си за нови и нови красиви (и празни) храмове, фондацията се насочва към хората – към тяхното правилно стоене в Църквата, към младото поколение с неговите въпроси и разочарования, към хората в нужда.

Енорийски център – разположен в приземните помещения на храма „Покров Богородичен” (зад хотел Родина), центърът развива разнообразни образователни, културни и социални програми, които въвеждат стотици млади хора в богатството на православната духовна и културна традиция.

 Медицико-социален център – предлага професионални домашни грижи за самотни възрастни хора и инвалиди на територията на София.

Дневен център за деца с обучителни затруднения – работи по програми за интеграция на деца с увреждания в масовите училища.

Издателство Омофор – издава хуманитаристика, насочена към духовните търсения на съвременния човек, както и списание Мирна – единственото по рода си периодично издание, отразяващо позицията на Православната църква по мирогледни и нравствени въпроси.

 Доброволческа инициатива – мобилизира доброволци за редовни посещения и създаване на трайни връзки с деца от институции с цел преодоляване на изолацията им и осигуряване на възможност за житейска реализация. В рамките на програмата децата изработват поздравителни картички, като приходите от продажбите са за самите деца.

 „Стълбица” е проект за превенция на зависимости, който се осъществява в софийските училища.

Програма „Обучение” организира специализирани курсове в областта на нестопанското управление, предназначени най-вече за прицърковни организации, енорийски групи и свещеници, които желаят да развиват социална и образователна дейност.

Програмата за поклонически туризъм организира посещения на духовните средища на България и Балканите. Провеждат се също така летни иконографски лагери за младежи.