Адрес от роман на Солженицин

Източник: в. Дума, бр. 238

Отец Христо Тахчиев поддържа единствения в София постоянно действащ болничен параклис…

На ул. "Пловдивско поле" 6 в София е събрано цялото отчаяние на света. Това е адресът на Националния център по онкология, известен повече със страшното име ракова болница. На същия адрес, но в една бетонна постройка, подобна на "пораснал" прекомерно бункер, някои от попадналите тук намират искрица надежда. Или поне упование, като онова на героите от романа "Раково отделение" на Солженицин.

От близо две години безнадеждността, къде по- успешно, къде по-малко, се старае да разсее отец Христо Тахчиев. Свещеникът служи в болничния параклис "Свети Мина", съвсем неподобаващ на Божи дом сред обраслата градина на болницата, освен по скромния железен кръст на купола.

Отец Христо е поканен да служи тук от събрата си Атанас Вълков – енорийски свещеник при храма "Свети Андрей Първозвани". Всъщност той е човекът, определен да се грижи за параклиса, но заради енорийската работа не може да насмогне и на двете места.

Болният се нуждае от психологическа стабилност, а такава стабилност дава вярата. Той се нуждае от утеха и упование – неща, съдействащи за неговото лечение, заявява уверено отец Христо Тахчиев.

Отец Христо е прелюбопитен случай, дори за свещеническата гилдия у нас. Той е от Велинград и пътува всяка седмица до столицата, за да поддържа параклиса и служи в него на Бога и хората. Решил е, че това е неговата мисия и засега няма никакво намерение да се отказва от нея, независимо от навъртането на толкова много километри. Освен света литургия и молебени тук се отслужват и маслосвети.

След това тайнство често пъти хората чувстват подобрение, а някои оздравяват, казва свещеникът и добавя, че принос за това има и личната вяра на човека. Във вторник в болничния параклис "Свети Мина" се отслужба водосвет с акатис към Света Богородица.

С него възхваляваме Божията Майка, която е най-силната застъпница пред Бога, заявява уверено духовникът. Акатисът той отслужва пред копие на чудотворната икона Богородица – Всецарица, чиито оригинал се съхранява в Русия, но е занесена там от Атон, където всъщност е зографисан оригиналът. Отец Христо обяснява, че е избрал точно този Богородичен образ за пациентите на раковата болница, защото според църковните свидетелства след молитви пред него, са се извършвали изцелявания на онкологично болни. Неотдавна пациент, за който първоначално се смятало, че е с тумори, при повторните изследвания, се оказало, че няма никакви образования, а просто дефект на рентгена. Първото нещо, което пациентът и съпругата му сторили, след като научили добрата вест, било да направят благодарствен молебен. Благодарствената молитва е по-висша от просителната, защото показва благородството на човешката душа, бърза да вметне свещеникът, докато разказва за този случай.

Но най-висша от нея е славословната молитва

Произнасяме ли често славословна молитва, Бог сам се грижи за удовлетворяване на нашите нужди, без дори да Му ги казваме и допуска да се изпълнят тези от нещата, за които се молим, които са най-добри за нас, без да увредят душата ни, продължава свещеникът. После бърза да уточни, че не бива да страдаме, ако някоя наша молитва не бъде чута, защото често пъти зад привидно добри намерения и желания се крият разочарования и дори опасности.

В миниатюрния параклис, при отец Христо, винаги има хора. На едни чете молитви, други – утешава. Ценоразпис за извършване на светите тайнства и на требите няма, както е в повечето софийски църкви. Свещеникът не взима и пари на ръка. Край вратата има касичка, в която, който се сети, пуска колкото може и колкото желае. Касичка за дарения за параклиса има и на партера на болницата край входа. Заради нея обаче, както и заради бележката, на която начертал, как хората да стигнат до параклиса в двора, отец Христо вече си има неприятности от финансовия отдел на лечебното заведение. Заявили му, че ако иска да стоят бележките с указанията, трябва да плаща такса от 78 лв. Огорчен е, че няма подкрепата на болничната администрация. По думите му дори лекарите се държат така, сякаш в двора няма Божи дом, недооценяват и това, че вярата може да бъде съдействаща, дори водеща за оздравяването на пациентите. Само понякога дългогодишният консултант по онкологични заболявания и член на управителния съвет на болницата проф. Иван Черноземски се отбива в параклиса.

В Европа и в православна Русия, където вече всяка болница има свой храм, лекарите насочват вярващите си пациенти към свещенослужителя, заедно с болничния психолог, той им е неотменим и уважаван помощник. У нас такова нещо няма, натъжава се духовникът, докато разказва за всекидневието си.

Параклисът "Свети Мина" е изграден през 2001 г. и още същата година е осветен лично от Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Лично той е дарил иконостаса. По думите на отец Христо Софийската света митрополия полага много грижи за параклиса. Преди няколко месеца с нейни средства е ремонтиран основно покривът.

Хората все още странят от църквата – утешителка и спасителка, поклаща глава свещеникът и се унася в някакви си свои мисли. Но изведнъж повдига поглед към разпятието в тесния олтар и промълвява: "С твоя помощ, Боже, пак ще намерят пътя към храма".