Да си бъдеш сам Дядо Коледа

"Подари си сам коледен подарък, ако няма от кого да получиш. Защото без подарък на Коледа празникът не е истински", прошепва момичето и се усмихва притеснено, сякаш е издала нечия грижливо скривана тайна. Името й е Ани Ангелова – една от майсторките на картички, които тридесетина тийнейджъри от два столични дома за деца, лишени от родителски грижи, правят и продават вече трета година. С припечелените пари си купуват учебници, дрехи, обувки, дори мобилни телефони. Заработените джобни съвсем не са малко, но са единствените, които получават момчетата и момичетата, отглеждани от държавата.

Инициативата е наречена проект "Творчески и трудови занимания за деца, лишени от родителска грижа". Започнала е от октомври 2003 г. като част от дейностите на проекта "Православна доброволческа инициатива" към фондация "Покров Богородичен". Идеята изцяло е на младата инженерка и дизайнерка Албена Иванова. За осъществяването й тя работи с младежи и девойки от домовете "Асен Златаров" и "П. Р. Славейков".

За изработването на картички децата използват разнообразни материали – текстил, фурнир, копчета, лико, панделки, моделин. Част от тях са тематични – за Рождество Христово, Великден, Цветница. Други са универсални и подходящи за подарък по всеки повод. Спечелените средства от продажбите по време на благотворителната изложба базар на Благовещение в хотел "Шипка" сирачетата дарили за операцията на дете в чужбина.

За благодарност от Министерството на отбраната им осигурили безплатен транспорт за екскурзия до Рилския манастир.

Когато се срещнах с Ани Ангелова тя пакетираше готовите вече картички по поръчка на голяма верига за бързо хранене, която за втора поредна година ще поздравява деловите си партньори за празниците с оригиналните изделия. Фирмата е поръчала по 600 броя от пет модела. Дала е поръчката си още през лятото. Веригата за бързо хранене е предвидила част от картичките за подарък от новогодишната томбола, която ще разиграе със своите продукти. Още 5-6 големи фирми също са поискали големи количества, над които момичето и приятелите й работят усърдно. Някои дори са заявили картички за Великден отсега. Все още звънят фирми и искат да купят картички, но децата нямат време да им ги изработят. Затова връщат поръчките.

Ани е на 19 години, учи в Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика. Време за дискотеки и купони не й остава. Свободното от училище и учене на уроците време е разпределила между усиленото изучаване на английски език, уроците по иконопис и вероучението. В дома репетира усърдно представлението на "Пиеса за деца" от Яна Добрева. В нея играе феята. За ролята я избрали другите деца. Ако бях истинска фея и можех да правя чудеса, разказва Ани, щях да направя така, че животът на хората да е по-лек. Да изкарват парите си по-лесно, да им стигат, да не боледуват, да има място на земята за всички. В живота на човек щастието никога не е достатъчно.

Добре ще бъде, ако мога да направя така, че то да преобладава, продължава девойката. Пък и, ако има само радост без никаква скръб във всекидневието ни, няма да се научим да ценим хубавото, което ни се случва понякога, – разсъждава Ани вече съвсем като възрастна. За момчетата и момичетата от дома твърди, че би направила така, че персоналът да им обръща повече внимание.

Понякога Ани гостува в приемно семейство. Наша сънародничка, омъжена във Великобритания, всеки път, когато си дойде в България, я взима. Харесва ми при нея, защото там ми обръщат внимание, за няколко дни в семейство й научавам повече, отколкото за месеци в дома. При кака Ваня, така е името й, се научих как да използвам ножа за хранене, кои цветове в дрехите си подхождат и кои не и почти всичко, на което една майка би научила дъщеря си, разказва девойката.

Колкото до това дали децата, останали без родителски грижи, да бъдат настанени при приемни семейства или останат в социални заведения, в каквито ги отглеждат сега, момичето няма категорично мнение. Убедена е, че всяко дете само трябва да избере само къде да живее, ако има такава възможност.

Ани не е сирак, майка й я е посетила в дома на 5 ноември, но баща си не е виждала от 1993 година. Плановете й са като завърши специалността оптика да запише колежа за медицински сестри и дори да следва медицина. Макар и мечтателка, когато става дума за феи и дядо Коледа, за нещата от живота 19-годишна Ани е абсолютен реалист.

Хубаво е човек да мечтае, но положението ми е такова, че не мога да живея от фантазиите си. Повече от ясно ми е, че трябва да уча яко и наред с това, ако стана студентка, да работя, за да се издържам, съвсем рационално подхожда по въпроса девойката и прегъва поредната картичка. Не крие обаче, че от всички сюжети, които е разработвала на картона досега, най-много харесва дядо Коледа и дори прошепва, че не е зле човек да вярва, че го има.

С тридесетте деца, разпределени в пет групи, на възраст са от 11 до 19 години дизайнерката Албена Иванова се занимава три пъти седмично. По изключение, заради сръчността и таланта й да рисува, в групите е взела 9-годишната Люси.

Шестнадесет годишната Вени Петрова е най-съвестната в групата. Заради прецизността й Албена й е поверила да работи самостоятелно за изпълнението на друга голяма поръчка. От три години изработва картички. Твърди, че всеки път по празниците от тази дейност взима добри пари. Миналата година със спечеленото си купила здрави обувки за зимата и топли пуловери. За тази Коледа още не е решила какво да си купи, но твърди, че като всяко младо момиче, има нужда от много неща, за които би могла да похарчи парите.

Вени има много мечти, но дали от суеверие или от стеснение, не желае да сподели нито една от тях. Категорична е, че не иска да й се случи най-лошото. В представите на девойчето най-лошото е да няма къде да отидеш, когато завършиш училище и повече не можеш да живееш в социалния дом, където е приютена сега. Лошо за нея е да не попадне в лапите на бандити, сутеньори, наркодилъри и непочтени хора. Визията и желанията й за собственото й бъдеще съвсем не са като на другите момичета – да стане модел или кинозвезда. Те са повече от скромни, да си намери работа по специалността, когато след две години завърши Софийската професионална гимназия по туризъм, където учи хотелиерство.

Докато разговарям с момичетата телефонът продължава да звъни, едни питат дали поръчките им са готови, други питат дали могат да заявят картички за пролетните празници отсега. Няма спор, интересът към изделията на тийнейджърите е голям.

В края на миналата година техни изработки са били наредени в НДК на изложението "Произведено в България" и на Панаира на книгата, включени са били в изложби в домовете в град Угърчин и село Доганово, организирана в Енорийския център към храм "Покров Богородичен". Творческите занимания на тийнейджърите са придружени и с православни беседи, водени от Светлана Георгиева. Няма по-прекрасно нещо от това да си близо до Бога, да знаеш, че можеш да се уповаваш на неговото човеколюбие и щедрост, казва Георгиева. А от отговорността и отношението на малките творци към работата и взаимоотношенията помежду им става ясно, че разговорите й с тях за доброто, помощта към ближния и почтеността не са отишли напразно.